За слабото сексуално влечение често са обвинявани рутината или изминалите години. Ами ако виновникът за случващото се е по-малко очевиден и си живее спокойно в нашите черва?
Загубата на либидо е сексуално разстройство с многобройни последствия, включително понижаване на качеството на живота, ниска самооценка и загуба на връзка с партньора.
Лекарите използват термина „хипоактивно разстройство на половото влечение”, когато понижаването или отсъствието на либидо предизвиква изразен дистрес или трудности в личното общуване. Тази комбинация от симптоми – ниско влечение и свързан с това дистрес – се установява примерно при 10% от американските жени. В други страни ситуацията е аналогична. Известно е, че чревният микробиом влияе на развитието на някои психични и неврологични нарушения. Неотдавнашни изследвания показали, че той може също да играе роля в загубата на либидо и развитието на хипоактивно разстройство на половото влечение, в чиято регулация участва и главният мозък.
За да узнаят повече, учените сравнили екскременти от 24 жени с хипоактивно разстройство на половото влечение с екскременти от 22 жени с нормално либидо. В пациентките с хипоактивно разстройство на половото влечение те установили по-малка численост на едни бактерии и увеличение на количествата на други, такива като Lactobacillus и Bifidobacterium. Колкото по-голяма била разликата в числеността в сравнение с микробиома на жените с нормално либидо, толкова по-силно изразено било понижаването на сексуалното влечение. Нужни са допълнителни изследвания, за да се изяснят механизмите на това влияние, въпреки че се предполага, че бактериите в червата секретират в организма малки молекули, които могат да въздействат на главния мозък.
Резултатите от изследването предизвикват голям интерес, тъй като тези, засега още непотвърдени, данни могат бързо да доведат до значително подобряване на методите за корекция на женското полово влечение.
Авторите на изследването отбелязали също, че високите равнища на Lactobacillus и Bifidobacterium, които сигнализират за загуба на полово влечение, винаги са били асоциирани с намаляване на апатията и агресията. Учените проследили възможната взаимовръзка: в основата на сексуалността могат да лежат гняв или стрес, тъй като тези емоционални състояния предизвикват възбуда, която после може да премине във влечение. С други думи, не е изключено, че на нас ще ни се наложи да избираме между вътрешната хармония и страстното влечение...
Владислав ПЕНЕВ
