в-к Лечител
в-к Лечител
 

Дисморфията: врагът в огледалото

Брой: 30, 28 юли 2022 - ИНСУЛИНОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ
Селфитата са основното съдържание в някои социални мрежи – особено през лятото, когато трябва да се покажем по бански на плажа, елегантни по партита и усамотени с вечерния коктейл. На всички тях – съзнателно или не – изтъкваме, че именно външният вид е най-важен. А звезди и инфлуенсъри наливат още масло в огъня на собствените ни комплекси със съвършения си изглед.

С телесно дисморфично разстройство засега са диагностирани между 1 и 2,5 на сто от хората по света, но това състояние има голяма тежест в медиите, защото засяга известни хора, някои от които, за да трансформират имиджа си, са претърпели много радикални операции.
Сред христоматийните примери е Ума Търман, която споделяла: „През първите 14 години от живота си бях убедена, че изглеждам ужасно. Бях висока, с големи стъпала и костеливи колене. Чувствах се много грозна. Имах голям нос, голяма уста и широко разположени очи, в които сякаш имаше две риби, плуващи между ушите ми. Дори днес, когато хората ми казват, че съм красива, не вярвам на нито една тяхна дума.“
Други световни звезди с дисморфофобия  са Майкъл Джексън, който приживе предприемаше какви ли не промени в цвета на кожата и чертите на лицето, и Ким Кардашиян, която продължава да ни занимава с обсесиите си.

Нормално е, особено за младите, които още не са изградили своята самоувереност, да се погледнат в огледалото и да търсят перфектното лице и пропорции, каквото имат техните идоли и ролеви модели. Те си задават въпроси като: „Не е ли твърде голям носът ми? Защо са толкова малки гърдите ми? Достатъчно плосък ли е коремът ми?“.

Но ако за някои тези въпроси са случайни, за други са израз на прекомерна, болезнена загриженост. В такива случаи говорим за разстройство, известно като телесна дисморфия, синдром на изкривяване на изображението или огледален синдром. Още ползвани синоними са естетическата или дерматологична хипохондрия, както и дисморфестезията – прекаленото вглеждане за физически дефект. Психолози, психиатри и пластични хирурзи предупреждават за нарастване на неудовлетворението от собствената визия, като маниите и надценяването на дефектите са изродени в класифицирано психологическо разстройство.

Етимологията на думата дисморфия означава „променена форма“ и състоянието е в спектъра на компулсивно-обсесивните разстройства (преди по-популярно като дисморфофобия). Психопатологичната картина е описана за първи път през 1886 г. от Енрико Морсели: че човекът се чувства грозен, въпреки че няма нищо нередно във външния му вид. Американската психиатрична асоциация признава това състояние и официално го регистрира през 1987 г. с официално название „Телесно дисморфично разстройство“ (ТДР).

Дисморфофобията води до стрес и тревожност, симптоми на депресия, ниско самочувствие, несигурност, склонност към социална изолация и в над 10 – 12 на сто от случаите – дори до натрапчиви мисли за самоубийство.

Зигмунд Фройд описва дисморфията в „Човекът вълк“, където прекомерната фиксация на пациента върху носа го изкарва като деформиран, непривлекателен. Симптомите обикновено се проявяват в юношеска или ранна зряла възраст, където започват повечето съмнения, свързани с изгледа на тялото, и засяга еднакво представителите от двата пола.

Сред признаците е повтарящо се вторачване в огледалото, преобличане много пъти преди излизане, търсене на информация в интернет как да се отстрани „дефектът“ или сравняване на външния вид с този на другите. Използват се голямо изобилие от продукти за красота, кремове, гримове... Много време се прекарва в изследване на предполагаемите несъвършенства или в опити за намиране на решение за прикриването им. Типично е прекаляването с фитнеса и фаворизирането на медицински специалисти като пластични хирурзи, зъболекари, дерматолози или диетолози.

Вторачването обикновено е концентрирано върху косата, гърдите, гениталиите, носа. В реалния живот ТДР е много по-често срещано сред общата популация, отколкото диагностирано, освен ако симптомите му не бъдат специално забелязани по време на клинично интервю. Потърпевшите могат да изтъкват последователно или едновременно няколко свои „дефекта“.

Най-честите притеснения са дефекти на лицето (нос, който според проучванията заема 45 на сто от случаите; зъби, бръчки, коса), дефекти на тялото (корем, дупе) и телесни миризми. Това, което се наблюдава, е, че жените са по-загрижени за лицето, косата и формата или размера на гърдите, а мъжете са по-фокусирани върху външния вид на тялото и размера на половия член.

Причините за ТДР се различават при всеки отделен индивид, но обикновено са комбинация от биологични, психологически и фактори на околната среда от миналото или настоящето. Лошото отношение, малтретирането или пренебрегването са допринасящи условия: около 60 на сто от засегнатите съобщават, че са претърпели повтарящи се епизоди на унижение в детството и юношеството. Това могат да са дразнене или тормоз от връстници или натискът на семейството или партньора да се доближат до актуалните канони за „съвършената“ красота.

Има личностни аспекти като срамежливост, тревожен темперамент, склонност към перфекционизъм, самовзискателност, нужда от социално одобрение и ниско самочувствие, които са тясно свързани с появата и протичането на дисморфичното разстройство.

Развиващите дисморфия имат манията за един или повече дефекти или несъвършенства във външния вид, което поражда неудобство и дискомфорт. Те живеят в състояние на голяма тревожност и мъка. За тях образът им и реалността са едни и същи. По субективно усещане те не поставят под съмнение своето възприятие, а го смятат за обективна и неоспорима истина. Дотолкова, че въпреки че обкръжението мисли другояче или смята, че преувеличават в преценката на своите дефекти, те остават твърди във вярата си, че другите им казват неистина, за да ги утешат или директно ги заблудят. От изкривеното възприятие на тяхното тяло се генерира неправилен и ирационален начин на мислене и постоянно вторачване в части на тялото.

Счита се, че 97 процента от пациентите избягват нормалните социални и професионални дейности и повечето са необвързани или разведени. Поведението им предизвиква конфликти в двойката, семейството или на работното място. Той или тя могат да станат социално дистанцирани и изолирани, за да не могат другите да видят техните „дефекти“.

Обяснението е, че за хората, различно от други видове (като влечугите например), е типична когнитивната обработка на изображението. Този механизъм кара образът, възприеман от ретината, да бъде преработен от мозъка според представите, нагласите, очакванията, страховете, желанията... Постиженията и творенията на изкуствата произтичат от когнитивната обработка, но също така, когато това не се извършва правилно, образът се изкривява: едно виждат очите, а друго се проектира в нашия мозък.

Последните изследвания, използващи визуализация на мозъчни сканирания, показват, че мозъкът при хора с ТДР по принцип е структурно нормален, но работи „ненормално“ при обработката на визуални детайли. Пациентите по-често използват лявото си полукълбо, аналитичната част, по-добре подготвената за обработка на сложни детайли, дори когато обработват по-малко сложните, нискочестотни изображения.

Страдащите от дисморфофобия са изправени пред висок риск да търсят многократно хирургични интервенции, понякога много радикални и агресивни, за отстраняване на дефект, който съществува само в тяхното възприятие. В някои случаи дори са регистрирани крайни стъпки като самохирургия.

Разновидност на ТДР е вигорексията или мускулната дисморфия, която се характеризира с манията за придобиване на свръх мускулесто тяло. Тези хора – предимно мъже, прекарват часове във фитнес залата и приемат хормони и анаболни стероиди за увеличаване на мускулната маса. Те се виждат като прекомерно слаби, въпреки че имат много мускулесто тяло, имат повтарящи се тревожни мисли и поддържат всекидневни ритуали (посвещават часове по бодибилдинг, непрекъснато се претеглят, спазват много строга и ограничителна диета и т.н.).

Антидепресантите (като селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин) и когнитивно-поведенческата терапия могат да помогнат за облекчаване на обсесивно-компулсивните прояви и при разпознаването на погрешните мисловни модели.

Бойка ВЕЛИНОВА




Брой: 30, 28 юли 2022
 
 
Продукти
 
КРОМИСАН (KROMISAN)
 
Гарлимакс 5000 – екстракт от чесън
 
ТИКВЕНО СЕМЕ
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД