„…Гана Змею дума:
Змею, първо либе,
ти кога ме питаш
право да ти кажа
аз съм дошла тука
билки да си бера.
Че днес е, либе, Еньовден
та билки се берат…“
Народна песен
Един от най-големите български сърцеведи Йордан Йовков, описвайки последния ден на Русалската неделя, разказва как „хора с неизлечими рани по тялото си, с измъчени, страдащи души“ оставали да преспят в гората. Те полягали върху „червените поляни на росена“ и разпъвали край себе си чисти бели кърпи. Паднела ли нощната тъма, идвали русалките, за да берат росена. И в кърпите на болните хвърляли билките, които можели да излекуват и най-нелечимата болест.
А българските лечебни билки са толкова много! Но ние ще разкажем само за някои от тях...
„Кура булгара“, или чудото на Лудото биле
Преди години народният лечител от село Шипка Иван Раев създава ефикасно лечение на нелечимата дотогава Паркинсонова болест. Резултатите били повече от добри. Много скоро те стават достояние на научната общественост и преминават границите на страната ни. Основната съставка на чудодейното лечение са алкалоидите извлечени от корените на Лудото биле (Атропа беладона). Всъщност в самото лечебно средство била включена не само една билка, а цяла комбинация от билки.
В България обаче, както и днес става, чудодейното лекарство се е признавало и прилагало само от неговия създател. Но през това време лекарството се прочуло в Италия и там била създадена специализирана клиника за лечение на Паркинсонизма по метода на Иван Раев, наречен „Кура Булгара“ (българско лечение). Резултатите били толкова добри, че италианците откриват още 22 центъра за лечение на тежкото заболяване с българските билки.
Из дневника на една французойка
„…Като малка обичах твърде много цветята. Обаче никога не бях помислила, че едно от тях – малкото бяло кокиче – крие такава чудодейна сила. Прогледнах благодарение на него. Защото получих отравяне от олио, подправено с машинно масло, след което ослепях. А това беше ужасно…
… Не си спомням, когато чух за първи път името „България“. Отначало не повярвах на Елза Триоле, която в едно списание бе написала, че в България имало професор, който лекувал такава слепота с помощта на лекарство, получено от кокичето. И все пак аз заминах за България. Заминах сляпа, а се върнах прогледнала и с двете очи. Неволно си спомних клиниките във Виена, Брюксел, Лондон, където бях търсила спасение. Навсякъде студено-делова любезност, закупена на много висока цена. И нищо! В България обаче прогледнах, и всичко това без никакво заплащане. Какви порядки съществуват в тази чудна страна България. Страна на чудодейните билки!...“
Това се случи през далечната 1961 година. Тогава като стажант-лекар бях председател на кръжока по фармакология под ръководството на проф. Димитър Пасков. И си спомням как френската телевизия направи бум в цяла Европа със специален филм за нивалина и за проф. Пасков. А той бе канен няколко пъти да изнася лекции за нивалина в Сорбоната. И как госпожа Марсела Гьотц не сдържаше сълзите си, когато ми разказа всичко това. Разбира се, че не го е писала. Написах го аз, защото изпитвам гордост – законната гордост на всеки българин!
С благословията на баба Ванга и Свети Никола
Всички сте чували за „Рупите“. Но едва ли знаете, че в това благословено място виреят лечебни растения, които можеха да предизвикат революция в лечението на някои трудно или нелечими болестни прояви. Това са сладководните водорасли Хлорела вулгарис и Сценедезмус акуминатус, отглеждани в специализирана база на БАН. Български учени от МА, ВВМИ, БАН и болница МВР доказахме преди години, че специално приготвения от тях мехлем има фантастично лечебно действие при трудно зарастващи или изобщо незарастващи атонични рани, предизвикани от бойните отровни вещества зарин и зоман (на опитни животни) и при болестите диабет, тромбофлебит, анални фисури (цепнатини) и други при хора. Едно щастливо хрумване и към мехлема прибавихме българско розово масло, което има мощен противомикробен ефект. Но този успех днес служи само за историческа гордост.
А какво да кажем за помощта на Свети Никола? Може би този повелител на Черно море е сътворил магическата способност на кафяво-червените водорасли Цистозеира барбата да понижават високото кръвно налягане. И то по един изключително безопасен начин - постепенно, стъпаловидно. Ефектът обаче трае продължително време. И отново дотук!...
„България – на розите страната…“
Тези възторжени слова принадлежат на големия поет от миналото Емануил Попдимитров. Възторгът му е напълно оправдан. В България вирее „царицата на цветята“, както Сафо нарича розата, която ни дарява с невероятен аромат, но и с още по-невероятни лечебни възможности.
Впрочем те се дължат на лечебните свойства на неповторимото българско розово масло. И отново учени от ВВМИ, МА и БАН доказахме, че то притежава превъзходен лечебен ефект при възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, при прегъване на жлъчката, при хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Неслучайно препаратът от маслото - „Розанол“ се изнасяше с успех в чужбина. Нещо повече. По нареждане на тогавашното ръководство лекарството бе изпратено и излекувало известния кинорежисьор и артист Сергей Бондарчук.
Но върхът бе достигнат, когато доказахме, че българското розово масло потиска болестотворното (вирулентното) действие на причинителя на стомашните язви и на стомашния рак – бактерията Хеликобактер пилори. Това става обаче не чрез унищожаване на бактерията, както действат другите лекарства с немалко токсични ефекти, а чрез потискане на неговата болестотворност (вирулентност). Тук българските учени, заедно с английски колеги (но преди тях) оформиха нова група лекарства – антивируленти.
За съжаление, след 1989 година на всичко това се сложи край. Храмът на Хипократ рухна. В него навлязоха фарисеите…
Поздрав от нашия редовен читател Проф. д-р Гео НЕШЕВ, дн
