Елена Иванова е психиатър. Специализирала е в Клиниката по психиатрия и медицинска психология към ВМИ, гр. Пловдив. Също така има специализация по детска психиатрия в Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола” към УМБАЛ „Александровска” в гр. София. Била е на 2 обучения по детска психиатрия в Италия.
В момента е началник амбулаторно-консултативна психиатрия към „Александровска”.
• Какво представлява шизофренията и как протича това заболяване?
- Шизофренията представлява група от разстройства, характеризиращи се с клиничен полиморфизъм и разнообразно съчетание на синдроми по структура, протичане и изход. При шизофренията са налице разстройства в мисленето, възприятията, емоциите, волята, когнитивните процеси и психомоториката. В зависимост от начина на протичане се различават: пристъпно протичаща, пристъпно-прогредиентна и непрекъсната форма на шизофрения.
• Кои са симптомите на заболяването?
- Симптомите са разделени на две големи групи: позитивни и негативни. Към позитивните се отнасят халюцинациите, налудности, дезорганизираната реч и поведение. Негативните симптоми отразяват „загубата” или намаляването на нормалните функции, те включват: загуба на интереси и мотивация, социална изолация, намалена волева активност, анхедония (загуба на способност да се изпитва удоволствие) и обедняване на речта.
• Коя е най-често срещаната форма на шизофрения?
- Параноидната шизофрения се среща сравнително често, като при нея се диагностират предимно налудности (усещане, че сте преследвани, че хората ви мислят само лошото, че сте отровени или увредени), слухови халюцинации и нарушения в мисленето - паралогичното, символно мислене.
• Колко често се среща болестта, кой страда по-често от това заболяване и каква е възрастта, при която то се проявява?
- От шизофрения страдат около 1% от населението, като е важно да се отбележи, че върху този процент не оказват влияние културални, етнически или расови различия.
Някои изследователи смятат, че заболяването засяга в еднакъв процент двата пола. Според други има лек превес на мъжкия.
Заболяването при мъжете е в по-ранна възраст (около 18-25 г.), докато при жените появата е около 23-35 г. Изследването на половите различия при проявите на заболяването разкриват, че мъжете с шизофрения имат по-ранно начало и по-неблагоприятно преморбидно функциониране, по-често имат негативни симптоми и някои мозъчни абнормности, установени чрез невроизобразителни техники. При жените с шизофрения по-често се срещат параноидни симптоми, слухови халюцинации и по-рядко имат симптоми от типа „негативни“.
• Какви са причините за възникването й?
- Етиологията на шизофренията все още не е напълно разкрита, тъй като влияние имат различни генетични, психологични и средови фактори (стресът в живота ни).
При шизофренията се установява наличието на повишена активност на допаминовите неврони в определени мозъчни структури (мезолимбичната и мезокортикалната допаминергична система). От друга страна, повишената активност на допаминовите неврони може да се дължи на дефицит в други невротрансмитерни системи – например в системата на глутамата.
• Какво влияе върху протичането й?
- Шизофренията най-често протича пристъпно-прогредиентно (с пристъпи и непълни ремисии) или непрекъснато (с протрахирано начало, дълъг продромален период и постепенно влошаване).
Тя е лечимо заболяване, но при зачестяване на пристъпите се установява влошаване на цялостното функциониране. Факторите, които въздействат благоприятно върху болестта, са по-късното й начало, изявата на позитивни симптоми, наличието на собствено семейство/съжителство с някого и други. Факторите, които водят до влошаване на състоянието, са: по-ранното заболяване, липсата на партньор, диагностирането на негативни симптоми, фамилната обремененост с шизофрения, непридържане към назначената медикаментозна терапия и други. Смята се, че генетично сложните болести са следствие от множество гени, всеки от които има малък принос. При определен човек с генетично предразположение генът не води до развитие на болестта, докато не се включат множество негенетични тригери. Ролята на тригери могат да изпълняват „неблагополучия” по време на бременност (като заболяване от грип през втори триместър), стресовите ситуации, загуби на близки хора.
• През какви фази протича шизофренията?
- Заболяването преминава през продромална, активна и резидуална фаза.
През продромалната фаза може да бъдат установени някои (най-малко два) от изброените признаци: изразена социална изолация, нарушени социални роли, промени в поведението, занемарена лична хигиена, неясна или обстоятелствена реч, странни убеждения и мислене, които повлияват на поведението и са извън културалните рамки, необичайни възприятия и представи, липса на интереси и безинициативност.
В активната фаза е важно да се изключат: злоупотребата с психоактивни вещества, наличието на мозъчно заболяване (тумор на мозъка, енцефалити и други), новооткрити или декомпенсирани ендокринни, метаболитни и автоимунни заболявания и други.
През резидуалната фаза се наблюдават поне два от признаците, изброени в продромалния период.
Възможно най-ранното провеждане на психиатрична консултация е предпоставка за своевременното диагностиране на шизофренията и постигането на по-добър терапевтичен ефект.
• Каква е заболеваемостта в световен мащаб и в България?
- Шизофренията е хетерогенно, мултифакторно-полигенно заболяване с пожизнена болестност около 1%. Годишната заболеваемост в света възлиза на 0,1-0,7%, а за България е 0,62%. Иначе казано, от нея страдат от 3 до 10 пациенти на 1000 души, за България са около 3-ма.
• Коя е водещата причина за състоянието – гените и случващото се в живота?
- Взаимодействието между генетичните фактори и тези на средата е сложно - децата унаследяват от родителите си не само генетична информация, но и модели на поведение. Резултатите от проведените фамилни, близначни и адоптивти (при осиновени) проучвания дават основание да се приеме, че генетичното предразположение играе ключова роля при шизофренията. Разработени са различни модели, чрез които се правят опити да бъдат обобщени етиопатогенетичните фактори, водещи до развитието на шизофрения. Стрес-диатезният модел допуска, че при шизофрения съществуват множество етиологични фактори, които действат събирателно, предизвиквайки „ефекта на множеството удари”, и при преминаването им над определен праг заболяването се проявява. Един вид – нещо дребно се случва и „чашата прелива“. Чрез този модел може да бъде обяснено защо някои индивиди, изложени на стрес, имат повишен риск да развият шизофрения, докато други не.
Рискът за всеки индивид от развитието на шизофрения нараства с увеличаването на броя на засегнатите родственици. Родителите на пациенти, заболели в юношеска възраст, имат по-високо ниво на болестност, в сравнение с родителите, разболели се в по-късна възраст. Изследванията показват, че шизофренията се развива в по-тежки форми и в по-ранна възраст при поколенията на тези пациенти. Възраст на бащата над 50 години също увеличава риска от развитие на шизофрения над 3 пъти в сравнение с деца, заченати от по-млади бащи.
Резултатите при проучване на близнаци разкриват, че честота при еднояйчните близнаци е около 40-50%. Фактът, че не надхвърля 50%, потвърждава значението на негенетичните фактори в етиологията на заболяването.
Адоптивните проучвания са тези, които дават възможност за по-пълноценно разбиране ролята на генетичните фактори спрямо тези от средата. Осиновените деца в ранна възраст имат генетична връзка с биологичните си родители и „средова“ със своите осиновители. Гените им се определят от биологичните родители, но средата им, възпитанието зависят изцяло от осиновителите. Проучването на деца, които са родени от родители без шизофрения, но израснали при осиновители с шизофрения, показват, че при тях не се установява повишена честота на болестта.
Проучванията на монозиготни (еднояйчни) и дизиготни (двуяйчни) близнаци показват, че средовите фактори въпреки всичко оказват влияние по отношение на възникването на заболяването.
Резултатите от молекулярно-генетичните изследвания разкриват, че определени локуси (определени местоположения в една хромозома) - 1, 6, 8, 13 и 22 хромозоми, са свързани с повишен риск за развитието на шизофрения.
По отношение на начините на предаването на заболяването се приема, че участие имат голям брой гени, които са с ниска степен на експресия. От друга страна, е важно да се отбележи, че шизофренията се разглежда като заболяване, което е причинено от взаимодействието на множество гени, не само на един, и за да се отключи това състояние, човек трябва да е подложен на стрес и други провокатори.
• Какви са съвременните начини за лечение?
- Био-психо-социалният подход е в основата на лечението на шизофренията. Комплексното лечение включва провеждането на медикаментозна терапия, психообучение, психосоциални интервенции, обучение в социални умения, когнитивна и поведенческа терапия, ефективни грижи в общността - защитени жилища, дневни центрове и „защитени работни места“.
В Клиниката по психиатрия към УМБАЛ „Александровска” – гр. София, през изминалата година са преминали около 1200 пациенти, като от тях около 40% с диагноза шизофрения и преобладават тези на възраст до 30 години. Значителен е броят на пациентите, преминали през дневния стационар за същия период, които са участвали в психообучителните, рехабилитационни програми и групови занимания, включващи: групови обучения за шизофрения, болест и семейство, социален клуб, музикотерапия, английски език, йога, театрално ателие и свободното ателие”, където се изработват мартеници, картички, рисуват се картини и се подготвя декорацията за различните събития в клиниката. Пациентите от клиниката участват в концерти и изложби, посветени на психичното здраве, в различни национални празници и събития.
Членове от екипа на дневния стационар са сред основателите на неправителствена организация „Цветен ден”, която има за цел да подпомогне интеграцията на хората с психични разстройства, като стимулира техните творчески и социални умения.
• Кои са другите психични болести, от които страдат българите?
- Данните от „Националния център за обществено здраве и анализи” за 2016 г.
посочват, че разпределението по диагнози на болните под наблюдение от психичните заведения и структури в страната са били приоритетно за пациентите с шизофрения, следвани от тези с разстройства на настроението (биполярно афективно разстройство и депресия), както и пациентите с алкохолна злоупотреба.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА
Бел. ред. „Лечител“ защитава теорията, че водещата първична етиология за възникването на шизофренията и други психични заболявания са някои конкретни инфекциозни агенти. Предлагаме равнопоставено сътрудничество на заинтересовани специалисти за съвместно по-нататъшно изследване на всички проблеми, свързани с шизофренията. Телефон за контакти: 02/953 27 45.