Учени от Станфордското медицинско училище и техни колеги проследиха произхода на тази несъразмерност до най-основополагащата черта, която отличава биологично женските бозайници от мъжките, като това би могло да доведе до по-добър начин за предсказване на автоимунните болести, преди да се развият.

Мълчанието на втората Х хромозома

Жените имат прекалено голямо количество от едно добро нещо. То се нарича Х хромозомата.

При всички бозайници биологичният пол се определя от наличието във всяка женска клетка на две Х хромозоми. Мъжките клетки имат само по една Х хромозома, съчетана с друга, много по-къса, наречена Y хромозома.

Късичката Y хромозома съдържа само една шепа активни гени. Напълно е възможно човек да има пълноценен живот без Y хромозома. В действителност, над половината от хората на нашата планета – жените – нямат Y хромозоми и се оправят чудесно без тях. Но нито една клетка на бозайник, мъжка или женска, не може да оцелее без поне едно копие на Х хромозомата, която съдържа много стотици активни кодиращи протеини гени.

При все това притежаването на две Х хромозоми носи риск от производството във всяка женска клетка на двойно по-голямо количество от хилядите протеини, кодирани от Х, но не и от Y хромозомата. Такова масирано свръхпроизводство на толкова много протеини би било смъртоносно.

Природата е измислила умен, макар и твърде сложен, заобиколен механизъм, наречен инактивиране на Х хромозомата. На ранен стадий от ембрионалното развитие всяка клетка на зараждащия се женски бозайник взема независимо решение да деактивира едната или другата от двете си Х хромозоми. Щом това решение бъде взето, то се предава на потомството на тези клетки в развиващия се зародиш. По този начин в женските клетки се произвежда същото количество от всеки кодиран от Х хромозомата протеин, както в мъжките.

И както открили изследователите, инактивирането на Х хромозомата може да води до автоимунни разстройства, но те могат да се причиняват и от други фактори – и затова понякога мъжете също развиват такива.

Големият изравнител

Инактивирането на Х хромозомата се постига благодарение на молекула, наречена Xist. Генът за Xist присъства върху всички Х хромозоми, в това число онези в мъжките клетки. Но самата Xist се произвежда и използва, само когато Х хромозомата, върху която се намира генът й, е част от ХХ двойка – и само върху едната хромозома от тази двойка.

Xist се състои от РНК – субстанция, която предава инструкции от гените за производството на протеини към вътреклетъчните механизми, които ги произвеждат. Но РНК може да прави много повече от това да пренася генетична информация. Има много различни видове така наречени дълги некодиращи РНК (lncRNA) молекули – големи участъци от РНК, които не носят инструкции за произвеждане на протеини. Тези lncRNA молекули могат да се разполагат върху части от хромозомите и да променят вероятността клетъчните механизми, отговорни за прочитане на гените в тези участъци, да направят това.

Xist, която е вид lncRNA, е много по-дълга от повечето. Тя покрива дълги части от една от двете Х хромозоми в клетките на женските бозайници – но винаги само на едната, – свеждайки до нула или близо до нула производството на протеини от тази хромозома. Другата Х хромозома, която остава непокътната, подава достатъчно кодирани от РНК инструкции, за да поддържа клетката функционираща.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Превод от английски
Таня ТОНКОВА