От векове хората са търсили начини да се предпазят от смъртоносните болести. Имунизациите с ваксини са спасили повече човешки животи от всяко друго медицинско изобретение. Да направим кратко пътешествие през последните векове, за да видим как е протекъл досега този период на имунизациите.
Хората в различни части на света се опитват да предотвратят заболяването едра шарка чрез умишлено заразяване на здрави, с надеждата да преболедуват леко. Обратно, опитите водят до разпространяване на вируса и тежко боледуване, с една трета смъртни случаи, една трета слепи, а оздравелите – с деформирани лица. Първия пробив прави селският лекар Едуард Дженер. Постъпвайки на работа през 1774 г., той наблюдава интересен факт: доячките, заразени с кравешка вариола, не боледуват, а получават само по ръцете си мехури, пълни с течност. И още по-странно, по време на човешка вариолна епидемия не се заразяват и не боледуват. У него се заражда тезата, че вирусът на кравешката вариола защитава хората от човешката. Този факт не му дава покой, докато не решава да потвърди тезата си. През май 1776 г. инжектира 8-годишния Джеймс Фипс с течност, събрана от мехурите на кравешка шарка по ръцете на доячка. Два месеца по-късно Дженeр инжектира повторно Фипс, но с течност, взета от мехур на болен от човешка едра шарка, за да тества устойчивостта на Фипс срещу вариолата. Фипс остава в перфектно здраве и става първият човек, ваксиниран срещу болестта.
Терминът „ваксина“ е даден по-късно от Пастьор,
взет от латинската дума vaccа (крава). Вариолната ваксина бързо се използва в световен мащаб и слага началото на имунизационната епоха. През 1967 г. Световната здравна организация обявява програма за ликвидиране на болестта. Програмата придобива безпрецедентна световна солидарност. Ваксината е приложена на цялата световна човешка популация. Последният случай с вариола е регистриран на 31 октомври 1977 г. в Малави.
Изчаквайки 3 години, през 1980 г., СЗО обявява: „Светът и всичките му хора спечелиха свобода от едрата шарка, която беше най-опустошителната болест, помитаща под формата на епидемии в много страни от най-ранни времена, оставяйки след себе си смърт, слепота и обезобразяване“.
През 1872 г. Луи Пастьор изразява предположението, че ако даден патоген, вирус или бактерия, който причинява болест на дадено животно или човек, е принуден да се размножава върху организъм, който не е чувствителен към него, с пасажи върху този организъм, губи постепенно болестотворните си свойства към човека и му създава имунитет. И започва дълготрайни опити, за да потвърди тезата си. В изследванията той използва
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ
