Всяко влошаване на зрението се отразява на качеството на живот – човек не може да върши обичайните дела, все повече има нужда от помощта на близките си. Понякога прогресирането на патологията продължава години, но какво да се прави, ако зрението изчезне внезапно за кратко време, а после се възстанови също така изненадващо? Лекарите твърдят, че това състояние изисква незабавна помощ, тъй като често става дума за сериозни проблеми, изискващи екстремна намеса. Какво може да доведе до рязка пълна или частична слепота?
Увреждане на очните артерии
Остротата на зрението зависи от редица фактори, сред които не последна роля играе нормалното функциониране на съдовете на ретината. Тяхното поражение вследствие, например на захарен диабет или артериална хипертония, води до съществено двустранно влошаване на зрението, но в този случай то се развива постепенно.
Ако слепотата се появява внезапно и поразява само едното око, това може да бъде признак на доста тежко състояние –запушване на една от артериите в ретината. Съдът най-често се запушва от тромб и в резултат зоната в ретината, която тя е снабдявала с кръв, започва да страда от исхемия (кислороден глад на тъканите).
Аналогично се развиват инфаркт на миокарда и инсулт, само че в тези случаи страдат съответно артериите в сърцето и мозъка.
В някои случаи запушването на артерията може да доведе до кратки периоди на слепота – човек губи своето зрение за 20-30 минути. Но това е възможно само в случай, че тромбът в артерията се е развил самостоятелно или пък исхемията е била свързана не със запушване, а със спазъм на съда. Но без медицинско изследване правилната оценка на тежестта на състоянието е невъзможна. При това, ако кръвотокът не се възстанови бързо, исхемията води до некроза на тъканите, и възстановяването на функциите на очите става невъзможно. Именно поради това при внезапна загуба на зрението е толкова важно да се потърси по-бързо помощта на офталмолог.
Запушването на артерията на ретината може да стане усложнение от гигантоклетъчен артериит. Болестта поразява предимно големите съдове – техните стени се възпаляват, на повредените участъци се образуват тромби, които после се пренасят с кръвотока и могат да запушат по-малките по диаметър съдове. Гигантоклетъчният артериит се развива предимно в аортата, нейните разклонения и вътречерепните артерии – оттук кръвните съсиреци попадат в ретината. Освен това при такива пациенти нараства риска от инсулт. Поради това болестта изисква неотложно лечение.
През 2013 г. в рамките на годишния конгрес на Европейската лига срещу ревматизма било представено изследване, което доказало, че експресната диагностика при гигантоклетъчен артериит е способна да сведе до минимум риска от усложнения. За поставяне на диагноза на пациентите с подозрение за поражение на артериите се използвала само цветна доплерография, и ако било откривано възпаление, пациентът се изпращал за екстрено лечение. В резултат, сред пациентите, които участвали в изследването от 2010 до 2013 г., пълна загуба на зрението изобщо не била регистрирана, а частична била наблюдавана при 11,1%. За сравнение: при отложена терапия слепота се развивала при 15% от пациентите, а частични нарушения на зрението – при 26%.
Остра глаукома
Глаукомата е най-честата причина за частична загуба на зрението, при която пред очите се появяват слепи зони. Тези ефекти са свързани с повишаване на налягането в очната ябълка, което води до увреждане на зрителния нерв.
Сложността се състои в това, че често хората игнорират описаните проблеми със зрението, а понякога и не забелязват появата на неголеми петна пред очите.
Пациентите се обръщат към лекар едва тогава, когато слепите зони стават големи и причиняват вече забележим дискомфорт. Но в този случай най-често става дума за много напреднала глаукома, чието лечение е по-сложно и по-малко ефективно.
Поради това е важно да не се игнорират възможните симптоми и при тяхна поява своевременно да се потърси съдействие от офталмолог.
Глаукомата може да протича остро – налягането в окото се повишава рязко, и нарушението на зрението се развива за кратко време. Пристъп е по-вероятен при въздействие от следните фактори: хипертонична криза; травми на очите; повишени физически натоварвания; стрес; употреба на алкохол.
При остра глаукома, освен рязко снижаване на остротата на зрението, се наблюдават и следните симптоми: силно главоболие; увеличение на очната ябълка; болка в окото; зачервяване на склерата; повдигане и дори повръщане.
Всичко това налага да се потърси спешна медицинска помощ, иначе слепотата може да стане необратима.
Оптични невропатии
Оптичните невропатии са голяма група заболявания, при които се уврежда зрителния нерв. Както и при глаукомата, зрението може да се влошава постепенно, но в някои случаи пациентите отбелязват краткотрайни периоди на пълна или частична слепота.
Една от причините може да стане оток на зрителния нерв, или папилоедем, характерен симптом на който е именно внезапната слепота, продължаваща 2-3 секунди. Пациентите се оплакват и от главоболие, световъртеж и повръщане.
Отокът е опасен сам по себе си, тъй като може да доведе до пълна загуба на зрението. Но освен това, такава патология винаги е следствие от друго заболяване, понякога доста опасно. Например, папилоедем се развива при тумори на главния мозък, енцефалит, менингит, неконтролируема хипертония.
Краткотрайни загуби на зрението безпокоят и пациентите с исхемична оптична невропатия. Заболяването се развива на фона на нарушаване на кръвообращението и недостатъчно постъпване на кръв към зрителния нерв. Патологията се диагностира най-често при възрастни хора над 60 години и се смята за необратима. Но процесът на загуба на зрението все пак е възможно да бъде преустановен.
Така например, изследвания на немски лекари от Института по експериментална офталмология и Университета в Мюнстер показали, че лечението с кортикостероиди може да подобри състоянието на болните от исхемична оптична невропатия. В експеримента участвали 60 пациенти с различни стадии на болестта.
Оказало се, че кортикостероидите са способни да възстановят остротата на зрението при хора, при които поражението на нерва се намирало в начален стадий.
Изследователите отбелязали, че лекарствата не могат да върнат функциите на нерва, но те могат да предотвратяват неговото пълно отмиране.
Поради това, колкото по-рано започне терапията, толкова по-добра е прогнозата.
Мигрена и други причини
Зрението може да страда поради причини, които не са непосредствено свързани с окото. Например, краткотрайна и внезапна слепота може да съпровожда инсулт или транзиторна исхемична атака, ако по време на пристъпа бъде засегната зрителната кора на мозъка.
По същата причина при някои хора с епилепсия зрението може да изчезне по време на припадък – по различни данни при 5-10% от пациентите с такава диагноза пароксизми се разпространяват в тилната част на мозъка.
Още една причина за частична слепота може да бъде мигрената. В този случай загубата на зрението се наблюдава по време на аура – предвестник на силен пристъп на главоболие. Допълнителни симптоми могат да станат появата на мушички и проблясъци пред очите, пелена и слепи зони. Тези нарушения се разпространяват и на двете очи.
През 2018 г. учени от Американската академия по неврология стигнали до извода, че аурата с поражение на зрението може да бъде опасна. При хората с такова протичане на мигрената по-често се наблюдава предсърдна фибрилация.
В хода на изследванията били оценени историите на заболяванията на 11 939 човека за период от 20 години, при 1516 от тях имало мигрена, а 426 били с визуална аура.
Получените резултати показали, че при пациентите, страдащи от мигрена с аура, рискът от развитие на аритмия е с 40% по-голям в сравнение с хората с мигрена без аура.
Освен това нарушението на зрението преди пристъп на мигрена увеличава риска от инсулт.
Владимир ЙОНЕВ
