в-к Лечител
в-к Лечител
 

ПРИДОБИТИЯТ СЛЕД ПРОСТУДА ИМУНИТЕТ ЗАЩИТАВА ОТ COVID-19

Брой: 41, 8 октомври 2020 - ЗРЕНИЕТО
Новият коронавирус SARS-CoV-2 има много роднини, в това число и такива, които заразяват хора. И това не е само SARS-CoV, който предизвика епидемията от атипична пневмония през 2002-2003 г., и ужасният MERS-CoV, смъртността от който достигна едва ли не до 30%. Много от нас, дори без да подозират, са прекарали коронавирусна инфекция, която изглежда като обикновена простуда. Известни са четири „простудни” коронавируса - HCoV-229E, HCoV-OC43, HCoV-NL63 и HCoV-HKU1; смята се, че те са виновни за 15-30% от всички простуди в света.

Коронавирусите в една или друга степен си приличат, затова са и роднини. Възниква въпрос може ли нашият имунитет, запомняйки простудния коранавирус, да разпознава по общите черти новия SARS-CoV-2? Под общи черти следва да се разбира сходството в структурата на вирусните протеини, с които си имат работа имунните клетки. През май 2020 г. в списание Cell била публикувана статия на изследователи, които изяснили, че при много хора, които никога не са се срещали със SARS-CoV-2, има Т-клетки, които го разпознават. При това, такива хора има в целия свят, от Сингапур до Нидерландия.

Когато инфекцията попада в организма, първи на нея отговарят клетките и молекулите, отнасящи се към вродения имунитет

Те реагират на неспецифичните признаци на бактериите и вирусите, например на фрагментите на бактериалната клетъчна стена, каквато има при всички бактерии, или на присъствието в нехарактерно място на нуклеинови киселини, ДНК или РНК, които издават вирусно нахлуване. После, след известно време, когато имунната система се е запознала с инфекцията отблизо, се задейства придобитият имунитет, който е насочен за борба с конкретен патоген, т.е. с конкретна бактерия или с конкретен вирус.

Говорейки за придобития имунитет, ние обикновено имаме предвид антителата (имуноглобулините) и В-клетките, които ги изработват. В-клетките разместват фрагментите на ДНК, които кодират антителата, и в резултат на това ние можем да получим антитела едва ли не към всеки патоген. По време на вирусна инфекция сред многобройните В-клетки предимство получават тези, които синтезират антитела към протеините именно на този вирус, с който сме се заразили - такива В-клетки се превръщат в така наречените плазмоцити, синтезиращи антитела, както се казва, в промишлени мащаби. Освен това някои от В-клетките стават В-клетки на паметта – тъй като те умеят да произвеждат антитела против конкретен вирус, имунната система ги запазва за случай на евентуална нова поява на същия вирус.

Но придобитият имунитет – това не са само В-клетките. Има още Т-клетки, които стимулират В-клетките да работят по-енергично против патогена, помагайки им да разпознават молекулите, които принадлежат на патогена (тези клетки се наричат Т-хелпери). Други Т-клетки – Т-килърите – унищожават заразените клетки заедно със заразата, която се размножава в тях. Заразените клетки излагат на своята повърхност фрагменти от вирусните протеини (ако става дума за вирусна инфекция) и Т-килърите реагират специфично на тези вирусни протеини.

Реакцията на Т-лимфоцитите може да бъде силна или слаба, и в случая с новия коронавирус SARS-CoV-2 досега не било ясно реагират ли на него Т-клетките въобще

Това решили да проверят изследователи от Института по имунология в Ла Хоя и други научни центрове. В началото те анализирали протеините на вируса, за да преценят какви частици от тях биха могли да предизвикат най-силна реакция на Т-лимфоцитите, а после взели подбраните по този начин фрагменти от протеините и ги добавили към Т-лимфоцити, взети от пациенти, преболедували от лека форма на COVID-19.

Във всички пациенти имало Т-хелпери, разпознаващи коронавирусния протеин S – същият, с чиято помощ вирусът прониква в клетката. Ако Т-хелперите разпознаят този протеин, те могат да активизират тези В-клетки, които са готови да синтезират антитела против него. Освен това сред Т-хелперите имало и такива, които разпознавали други протеини на SARS-CoV-2.

Що се отнася до Т-хелперите, реагиращи именно на заразяване със SARS-CoV-2, такива били открити в 70% от участниците в експеримента. Т.е. може да се каже, че Т-клетъчната част на придобития имунитет е в състояние да разпознава коронавируса и се включва в борбата с него. И, може би, това следва да се отчете при разработката на ваксини.

Но

най-интересното откритие

било направено, когато насочените против новия коронавирус Т-клетки били потърсени у хора, които никога не са били заразени със SARS-CoV-2. Такива участници в изследването били почти 70, и при 34% били открити Т-хелперни лимфоцити, разпознаващи новия коронавирус – въпреки че тези хора никога не са били заразени с него, а половината от кръвните проби с анти-SARS-CoV-2 Т-клетки въобще се отнасяла към 2015-2018 г., когато за SARS-CoV-2 никой още не бил чувал.

Най-вероятно тук помогнали други коронавируси: както е известно,сред човешките коронавируси има такива, които не предизвикват нищо по-сериозно от простуда. При това протеините на „простудните” коронавируси по нещо наподобяват протеините на техните по-сериозни събратя, в това число и на протеините на SARS-CoV-2. Поради това, както предполагат учените, имунните клетки, научили се да разпознават старите и привични коронавируси, напълно могат да реагират и на новия коронавирус. Което позволява да се надяваме, че новата коронавирусна инфекция няма да надхвърли някакви приемливи рамки – все пак старите коронавируси сред хората са доста разпространени, и поради това новата инфекция нерядко се оказва за имунитета не чак толкова нова.

Междувременно изследователите продължили напред и анализирали детайлно Т-клетките, които разпознавали новия коронавирус, но които при това били взети от хора няколко години преди появата на SARS-CoV-2. Т-лимфоцитите, които помнят миналите инфекции, присъстват в нас в многобройни разновидности, и всяка разновидност помни някаква отделна черта на патогена, някакъв негов протеинов фрагмент. Оказало се, че Т-клетките разпознават новия коронавирус по 150 протеинови фрагмента, и че подобни разпознаваеми участъци има в четирите „простудни” коронавируса. При това, както съобщили изследователите в списание Science, тези Т-клетки разпознават в SARS-CoV-2 не само протеина, с чиято помощ вирусът прониква в клетката, но и други негови протеини.

С получените молекулярно-клетъчни резултати може вече напълно сигурно да се твърди, че паметта за коронавирусната простуда помага на имунитета да разпознава новия коронавирус. До каква степен прекараната простуда помага за защита от коронавирусната инфекция COVID-19, или поне може да отслаби нейните симптоми, засега остава неясно – тук са необходими клинични и статистически изследвания. Но, както се надяват учените, в близко бъдеще ще може с помощта на „подсказване” от старите безобидни коронавируси, да се създаде ваксина, която ще научи имунната система да разпознава SARS-CoV-2 по много различни признаци и по-бързо да се избавя от него.

Валери ИВАНОВ


 



Брой: 41, 8 октомври 2020
 
 
Продукти
 
АБИСАН
 
Витасел® Робувит®
 
ФЕМИГЛАНДИН® GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД