Тревожните разстройства са най-разпространения тип ментални разстройства (срещат се примерно при 30% от възрастните хора). Причината е, че към тази група се отнасят голям брой различни нарушения на психичното здраве. Основно те се проявяват като твърде силна тревога, безпокойство или страх, несъразмерни на повода. След страха могат да се появят и физиологични симптоми: учестено сърцебиене, слабост, световъртеж, повдигане. На едни хора не им стига въздуха, други ги избива пот, а трети се притесняват, че могат да припаднат.
Сами по себе си
страхът и тревогата са абсолютно нормални,
и според някои специалисти – необходими. Те ни пазят в потенциално опасни ситуации: например, преди излизане от дома ни карат за пореден път да проверим, дали печката в кухнята е изключена. Здравата тревога помага да се премислят възможните варианти за развитие на събитията и да се наблегне на това, което е най-нужно. Например тревожейки се преди отговорна изява пред публика, много хора предварително обмислят отговорите на възможните въпроси.
Тревожните разстройства многократно усилват тези по същество полезни усещания. Те сякаш максимално озвучават тревожните мисли. Човек проверява ютията или печката неведнъж, а десет пъти, вместо да планира публична изява, много колоритно си представя по какъв начин може да се опозори, и в резултат се отказва да говори пред слушатели.
Главната черта на тези разстройства е прекомерния страх, пречещ да се води нормален живот. Той може да се прояви по различен начин.
Поговорката „Една беда никога не идва сама” отлично описва тревожните разстройства. Често в един човек се проявяват симптоми едновременно на няколко вида. Това състояние може да съпровожда и ментални разстройства от други типове, например голямото депресивно разстройство. Безпокойството се отразява и на качеството на живот като цяло, и на работоспособността. Изследователи изчислили, че ако работниците стават по-малко продуктивни поради депресия и тревожни разстройства, световната икономика губи повече от трилион долара годишно.
Откъде се появява повишената тревожност?
Американският журналист Скот Стосел, който от дете страда от панически атаки и няколко вида специфични фобии, писал в своята книга „Век на тревожност”: „Истината е, че тревожността е едновременно феномен на биологията и философията, на тялото и духа, на инстинкта и разума, на личността и културата. Тревогата, преживявана като усещане на духовно и психологическо равнище, се поддава на научно измерване на молекулярно и физиологично ниво”.
Тревожността е многообразна, затова тя се изучава от различни гледни точки. Съществуват четири основни подхода.
Психоаналитичният подход е използван често от психотерапевтите. Те смятат, че причината за тревогата е във вътрешни конфликти и потиснати мисли на човека, които излизат навън във вид на безпокойство.
Привържениците на когнитивно-поведенческия подход смятат, че натрапчивите страхове са своеобразна условна реакция: изплашен от безобиден предмет или ситуация, човек може с времето подсъзнателно да закрепи в себе си този страх. В този случай терапевтът учи пациента постепенно да привиква към източника на страх и едновременно да променя привичния ход на своите мисли. Днес когнитивно-поведенческата терапия е смятана за една от най-ефективните методики за избавяне от тревожността.
Биомедицинският подход изучава какви структури в мозъка и механизми на неговата работа формират тревожност и какви генетични особености увеличават риска от нейно развитие. Това помага не само по-добре да се разбере как е устроено прекомерното безпокойство, но и да се търсят начини за борба с него – например нови препарати.
А емпиричният подход свързва тревогата с базовите екзистенциални проблеми, вечните въпроси, които така или иначе безпокоят всички хора.
Представителите на тези направления ту водят ожесточени спорове, ту заимстват елементи от своите методи. Едва ли някой от тези подходи в близко бъдеще ще изтласка всички останали: тревожността има много лица и, за да се изучи тя, е необходимо да се комбинират всички гледни точки.
Между впрочем първите описания на състоянията, които днес наричаме тревожни разстройства, се появили още в трудовете на Хипократ и неговите ученици. Един от техните пациенти изпадал в ужас от котки, друг – от звука на флейта, а трети страдал от недъг, който се „проявявал далеч от родните места, когато на безлюден път човекът бил обхващан от страх”. Излиза, че повишената тревожност е позната на хората от дълбока древност, но целенасоченото изучаване на нейните причини и прояви започнало чак в средата на ХХ в.
По данни от изследване, публикувано в списание The Lancet,
само от 2005 до 2015 г. хората с тревожни разстройства в целия свят са станали с 15% повече
Британската организация UK Council for Psychotherapy изяснила, че ако през 2013 г. от висока степен на безпокойство и симптоми на депресия се оплаквали 7% от работещите хора, четири години по-късно те били вече 10%. Аналитиците на компанията GlobalData смятат, че броят на пациентите с тревожни разстройства в близкото десетилетие ще се увеличи още. Все по-голям става и общия интерес към проблема. През 2018 г. най-голямото американско издателство Barnes & Noble заявило, че продажбата на издания за тревожността се увеличила за година с 25%.
Факт е, че тревожните разстройства се срещат все по-често и учените се опитват да обяснят защо. Немски изследователи оповестили следната статистика: през 2005 г. с ментални разстройства, в това число с повишена тревожност, се сблъсквали 27% от жителите на страните в Евросъюза, а през 2011 г. – вече 38%. Това повод за тревога ли е? По-скоро не: първо, в новата статистика били включени 14 по-рано невлизащи в нея психични разстройства, и второ, изменил се и самия състав на Евросъюза – през 2007 г. в него влезли България и Румъния.
Тревожните разстройства са били и остават важен проблем за обществото, но да се говори за тях като за епидемия, уникална за XXI век, е твърде рано. Много изследователи са единодушни, че вероятността от сблъсък с повишена тревожност не расте, а остава стабилна в продължение на много години.
Може би не трябва да възприемаме буквално сензационните заглавия за „епидемия от тревожност”. Това е по-скоро повод да се замислим за своя начин на живот – всичко ли ни устройва?
Много черти на съвременния живот действително могат да повишават тревожността, макар и не до такава степен, че да се говори за разстройство, което изисква терапия. Най-често за това е обвинявана нестабилността на живота: нередовните доходи, постоянния риск от загуба на работата или дома. Добавете тук и пандемията от COVID-19 – растящата социална изолация и усещането за самота може да усилват безпокойството. Чувството на тревога и неувереност понякога стават сигнал, който разкрива развитие на тревожно разстройство.
Делян ВАСИЛЕВ
