Доц. Марин Георгиев, уролог: От няколко години рутинно въведохме лапароскопската методика
Доц. Марин Георгиев е началник на Направление еднодневна урология, лазер терапия и ЕЛПК към Клиниката по урология на УМБАЛ “Александровска”. Специализирал е в Катедра урология в Кеймбридж (Англия), в Залцбург (Австрия), в университета “Корнел” (САЩ). Има завършен курс по лапароскопска урология в Хайделберг (Германия), както и курс по робот-асистирана урология в Страсбург.
Доц. Георгиев е председател на Българската асоциация по минимално инвазивна урология, член е на Световната и на Европейската асоциация по урология, на Американското дружество по роботизирана урология.
• Доц. Георгиев, с какъв опит разполагаме в сферата на лапароскопската урология?
- В Клиниката по урология към “Александровска” болница и Катедрата по урология към МУ – София, лапароскопски операции се извършват от осем години. В началото, както всяка нова методика, ние започнахме въвеждането й с по-леки случаи – кисти на бъбреците, пластика на легенчето на бъбрека при вродени състояния, камъни в уретера и легенчето, които са големи и по друг начин не може да бъдат извадени. На лапароскопската хирургия народът казва безкръвни операции, които реално не са съвсем безкръвни, защото това си е оперативна намеса. Голямата разлика спрямо отворения тип хирургични намеси е, че няма разрез. Основно постоперативната болка и възстановяването на пациента са свързани с продължителността на операцията, големината на разреза и областта, където той е направен, т.е. какви и колко мускулни влакна и фасции са прерязани. По тази причина след лапароскопска операция пациентът се връща по-бързо към нормалния си ритъм. Болничният престой е по-кратък и по този начин качеството на живот е по-добро.
• Къде сте добили опит в реализирането на този вид хирургични операции?
- Специално в нашата клиника колегите, които започнахме тази дейност, основно сме се обучавали в Германия при проф. Йенс Расвайлер, който е в Хайделберг. Той е един от пионерите в Европа. Така че не сме самоуки. За съжаление, съществува и тази опасност, когато в желанието си да работи модерно, понякога човек изпада в другата крайност - да се учи от самия себе си, което в никакъв случай не е правилният подход. Точно обратното – проф. Расвайлер е наш ментор в тази дейност. Имахме шанса доста рано при въвеждането на тези операции да разполагаме с необходимата апаратура. Благодарение на МЗ се отпуснаха средства за купуване на техника. Винаги сме имали подкрепата на всички ръководства на болницата, които се смениха през годините, но винаги са били отворени към новостите в областта. И разбира се, подкрепа от шефовете на урологичната клиника и катедра в “Александровска”, без които нищо не можеше да се случи.
През последните четири години рутинно се въведоха царят и царицата на лапароскопската урология – радикалната простактомия. Това е интервенцията, която се прилага при рак на простатата - най-честия онкопроблем при мъжа. Казвам рутинно, защото има голяма разлика в това да се извършат няколко операции, и да се твърди, че се правят. Съвсем друго обаче е, когато такива операции се практикуват всяка седмица.
• Все още валидно ли е твърдението, че когато простатата е прекалено голяма, не е възможно нейното лапароскопско отстраняване?
- По принцип това твърдение е до известна степен мит, особено когато говорим за рак на простатата. При такива случаи се работи в малкия таз – дъното на тялото. Избирайки лапароскопските методи, имаме много добра видимост, тъй като ние наблюдаваме с камера и оптика, които са с десетократно увеличение. Освен това с подобряване на лапароскопската техника, както и с технически помощни средства, с които разполагаме, може да използваме ултразвуков скалпел или друга апаратура, при която не са необходими конци например. Това, което трябва да се отстрани, просто се срязва и се коагулира, без кървене. Затова дори и при по-напредналите случаи при рак на простатата е по-удачно да се подходи с лапароскопска операция.
Когато става дума за тумор на бъбрека или пикочния мехур, които също практикуваме лапароскопски в Клиниката по урология, от значение е размерът на тумора. Имало е случаи, при които образуванието на бъбрека е над 20 сантиметра. Тогава се предпочита отворена операция.
• Плащане от страна на пациентите необходимо ли е?
- От 3-4 години не само че рутинно въведохме лапароскопската методика, но и броят на операциите всяка година нараства. Това е добре, защото повече пациенти се възползват. Недостатък е обаче, че все още НЗОК не плаща пълния размер на средствата, които са необходими за тази хирургия. Записано е, че за лапароскопска операция болният доплаща консумативите, които са необходими за нейното извършване. Това не са непосилни средства, но когато става дума за раково заболяване, смятам, че е редно цялата сума да се поема от Здравната каса.
• Какво бихте посъветвали читателите по отношение на профилактиката в сферата на урологията?
- Профилактиката на всички онкологични заболявания, включително и на урологичните, се състои в ранното откриване. Това означава, че ако ние, без значение каква е туморната локализация – дали ще е в урологията, пулмологията или гинекологията, ако извършваме поне един път годишно профилактичен преглед, който да включва пълна кръвна картина с биохимични изследвания и ехография на коремни органи, може да сме сигурни в ранното диагностиране на състоянието. При рака на простатата сме изключително облагодетелствани, защото разполагаме с туморен маркер (PSA). Благодарение на него може в най-ранен стадий да се насочим към това дали има туморни клетки и след биопсия да го докажем. Коварното е, че често пациентите нямат никакви оплаквания и смятат, че няма нужда да ходят на лекар, а в същото време туморният маркер да е завишен петкратно. Както казва много известен уролог в САЩ в практиката си с повече от 9 хиляди операции за рак на простатата, това заболяване може да бъде делфинче, но и акула.
Ракът на пикочния мехур, когато е повърхностен и е навреме открит, може да се каже, че е напълно лечим. За него друг известен лекар казва, че той може да мърка като котенце, но може и да реве като тигър и да изяде стопанина си.
Формулата за успех и излекуване е ежегодни профилактични прегледи и ранно откриване на проблема. И естествено, когато се диагностира, лечението да бъде радикално – туморът да бъде премахнат възможно цялостно. И при рака на простатата, и при рака на бъбрека, и при тумори на пикочния мехур това може да стане минимално инвазивно. При рака на пикочния мехур ендоскопски се влиза в пикочния мехур с оптика, туморът се изрязва с високочестотен ток или с лазер. При тумори на бъбрека също може да стане лапароскопски, при рака на простата – отново лапароскопски, а вече и с роботизираната хирургия, която е най-минимално инвазивната оперативна намеса.
Интервюто взе
Ели ВЕРГИЛОВА
