в-к Лечител
в-к Лечител
 

Георги Кьосеиванов защитаваше българските интереси!

Брой: 8, 20 февруари 2014 - ВАКСИНИТЕ

Доц. д-р Иван Н. ИВАНОВ

     130 години от рождението на бележития наш държавник и политик 

      Корените на Кьосеивановия род са разположени дълбоко в Родопската твърдина. В течение на векове предците му са се занимавали със земеделие и са умножавали имотите си. По време на Априлското въстание старият Георги Кьосеиванов, заедно със сина си Иван, и двамата членове на местния революционен комитет, покрусени, че пещерци не въстават, се включват във въстанието в Батак. Там Иван Кьосеиванов се запознава с Марена, дъщерята на водача на батачани Петър Горанов. Три години по-късно, през 1879 г., те се женят в църквата “Св. Димитър”, Пещера. Първото им дете Райна се омъжва за един от създателите на Демократическата партия – Михаил Такев, министър в правителството на Ал. Малинов, обявило независимостта на България на 22.09.1908 г. Второто дете на Марена и Иван Кьосеиванови се ражда на 19.01.1884 г. Това е синът им Георги, станал по-късно министър-председател на страната. Третото дете, Мария, се появява на бял свят две години по-късно. Тя се жени за д-р Никола Дуров, депутат в 24 –то и 25-то Народно събрание, един от 42-та народни представители, подписали писмото на Димитър Пешев за спасяването на 50-те хиляди български евреи. Един от следващите синове е Петър Кьосеиванов, станал заместник-председател на 25-то Народно събрание. Вижда се, че родът е зареден със силно участие в политическия живот на страната. 
     Георги Кьосеиванов завършва Пловдивската мъжка гимназия, след което учи право в Париж, където в 1909 г. получава степента доктор по право. 

     Дипломатическа кариера 

     След завръщането си в България постъпва на работа в Министерство на външните работи и скоро след това започва неговата дипломатическа кариера. От 1912 г., в продължение на 22 години, той е в дипломатическите ни представителства в 8 европейски столици, като в три от тях – Атина, Букурещ и Белград е пълномощен министър.

     Начело на четири български правителства

     Когато поема правителството на България, той е вече изявен дипломат с богат опит, компетентност и широки познанства в политическите среди на Европа. По това време политическите партии у нас нямат почти никакво обществено доверие. След двете национални катастрофи и последвалия Ньойски договор хората искат лидери, които да имат визия за това как да си върнем Южна Добруджа, излазът на Бяло море и поне част от Македония. Искат да видят и икономически подем в страната. Политическите партии са безпомощни в решаването на тези въпроси и се стремят главно да запазят обществения ред, заплашван от радикалната левица, най-вече от комунистическата партия. 
     На този фон идеите на Георги Кьосеиванов за активна външна политика и за икономически подем звучат впечатляващо. Голяма част от тях той реализира през петте години на неговото управление, въпреки реалното отсъствие на политически партии в обществения живот. След близо две десетилетия (1918 -1935 г.) на бездействие Кьосеиванов преодолява изолацията, в която се намира страната и прави важни стъпки за ревизия на Ньойския договор. Той осъществява истински поврат в международното положение на България, при това не със сила и заплахи за война, а единствено с мирна дипломация. Неговата стратегия не търси непосредствени придобивки, а е насочена към промяна на статуквото, което да позволи отмяна на Ньойския диктат. През 1937 г. той подписва пакт за нерушим мир и вечно приятелство между България и Югослaвия, с което извършва пробив в Балканската Антанта. 

     Спогодбата Кьосеиванов-Метаксас 

     През 1938 г. подписва в Солун спогодба, с която се отменят военните клаузи на Ньойския договор, което осигурява легална възможност за модернизиране на българската армия. А в началото на 1939 г. с умерени действия той извоюва международно признаване на правото на България върху Южна Добруджа, макар че подписването става по-късно. Тези безспорни външнополитически постижения карат Хю Милърд, шарже д'афер на САЩ в София да напише през 1940 г. в доклад до Държавния департамент: “Във външната политика Кьосеиванов прояви забележителни държавнически способности”. 
     Едновременно с това, в периода 1935-1940 г., България преживява истински стопански бум. Създадени са много благоприятни условия за експорт на произведените стоки. Наистина по-голямата част от износа е към Германия, но нека кажем за чест на българските индустриалци, едри земеделци и животновъди от този период, че германският пазар не ни беше даден даром. Той бе завоюван от България с качеството на продукцията ни, в оспорвана конкуренция с другите страни от Южна Европа и Балканите. Стопанският подем доведе до бързо развитие на пътната мрежа в страната, до ускорено строителство на обществени сгради и до благоустройство на градовете. България беше във видим възход. 

     (Не)възможната политика на неутралитет 

     В навечерието на Втората световна война Кьосеиванов е убеден, че България трябва да запази неутралитет. В своята Директива № 19 от 19.04.1939 г. той обосновава политиката, която трябва да се следва. Преди всичко “България не може да приеме сегашните си граници. Влизането на България в едно ново балканско споразумение е възможно само след териториални промени, при които да получим Южна Добруджа, границата на Тракия от 1913 г. и евентуално Царибродско и Босилеградско, според старата територия на България от преди войната”. По-нататък, верен на своя демократизъм, той пояснява защо България не може да подкрепи Англия и Франция: “Нашите икономически връзки с Германия, която поглъща 75% от нашия износ, ни поставя в невъзможност, без оглед на политическите интереси, да се определим на страната на демократичните държави срещу тоталитарните държави.” И заключава: “България води и ще продължава да води самостоятелна политика без обвързвания с никого.” 

     Държавник със забележителна прозорливост 

     Георги Кьосеиванов наистина притежава изключителна проницателност и далновидност в политиката. Има конкретни доказателства за това му качество. В навечерието на Втората световна война Англия и Франция са убедени, че Германия ще насочи основния си удар към Балканите. По този повод френският пълномощен министър в София Ристелюбер разговаря с Кьосеиванов. Българският министър-председател му отговаря: “Вие и Вашето правителство много грешите. Германският удар няма да е към Балканите. Берлин най-напред ще се споразумее с Москва. А стигне ли се до Руско-германски съюз, това означава само едно: трета подялба на Полша.” Точно така започва войната. Първото, което беше уговорено в договора Молотов–Рибентроп, бе разделянето на Полша. 
     Междувременно Ристелюбер беше написал телеграма до Ке д’Орсе (Френското външно министерство – бел. ред.) с твърденията на Кьосеиванов, но никой не се бе замислил по този повод. През декември 1939 г. в Париж излиза френската “Жълта книга” с дипломатически документи за събитията 1938-39 г. Тя започва с телеграмата на Ристелюбер и прозрението на Кьосеиванов. По този повод Леон Блум пише във в. “Попюлер”: “Когато всички във Франция залагахме на картата на Москва, намери се само един човек с безподобно прозрение, който видя самата истина и ни я каза. За съжаление това не е някой французин, а българският министър-председател г-н Георги Кьосеиванов. Отвори ни очите, за да ни каже много време преди войната, че Берлин ще се споразумее с Москва. Рядко у някого такова политическо прозрение, обаче ние не му повярвахме.” Европейският печат навремето посвещава редица уводни статии на това събитие. 
     Заради твърдото си противопоставяне на политическото обвързване на България с хитлеристка Германия, Кьосеиванов се разделя с министър-председателския пост 10 месеца по-късно въпреки убедителната победа, която правителството печели в изборите за 25-о Народно събрание само месец преди това. Той беше убеден, че Германия ще загуби войната и това ще бъде последвано от нашествие на комунизма в Европа. Както и стана. 

     Опити за излизане от войната през 1943 г. 

     Именно заради неговата проницателност и далновидност цар Борис III го изпраща като посланик в Швейцария и му възлага сондажите със съюзниците за излизане от Втората световна война, които той води през 1943 г. в Берн с цел България да напусне хитлеристката коалиция и да се присъедини към западните демокрации. Част от тези разговори са се водили с Алън Дълес и други западни дипломати на четири очи, без протоколи. Имам основание да твърдя, че те са били в напреднала фаза, близко до успех в първите дни на август 1943 г., когато Кьосеиванов е повикан на консултации при цар Борис III. Тези събития и участниците в тях бяха подробно и обективно представени в задълбоченото изследване на г-н Лъчезар Тошев, публикувано в специално приложение на вестник „Лечител“ (70 години от кончината на цар Борис III, Лъчезар Тошев, в. „Лечител“, 5.09.2013 г.). 

     Твърде късно или прекалено рано 

     След смъртта на цар Борис III мнозинството от народните представители настояват Кьосеиванов да бъде избран за един от регентите. Затова той е повикан за консултации за регентския състав. Забележителна е неговата констатация: “За мен днес е едновременно прекалено късно и твърде рано.” Прекалено късно, тъй като цар Борис III, с когото са договаряли смяната на курса, е вече в гроба. А твърде рано, защото дори да беше избран за регент, нищо не можеше да направи, когато другите двама регенти са отявлени привърженици на прогерманския курс на България. Затова Кьосеиванов заявява, че не е кандидат за регент. 
     До края на живота си Кьосеиванов остава в Швейцария В продължение на около 15 години той получава пенсия, гласувана от Конгреса на САЩ за правителствени ръководители от Централна и Източна Европа, останали в емиграция след установяване на комунистически режими в страните им. С тази пенсия той живее до смъртта си във Веве, малък швейцарски град на Женевското езеро до Монтрьо. Тук, в малката руска църква, в присъствието на десетки български емигранти, се извършва и опелото. Погребан е в гробището на съседното селце „Ла Тур де Пейлц“. Неговият колега дипломат и някогашен сътрудник в посолството в Берн, Евгени Силянов, като журналист в радио „Свободна Европа“ прочита вечерта по радиото слово в памет на Георги Кьосеиванов. Българските медии не съобщават нищо. БКП, която води страната към „светлото комунистическо бъдеще”, е убедена, че историята на България започва на 9.09.1944 година. Бедна България, която може по този начин да праща в забвение цели свои исторически периоди. Може би след време тленните му останки ще бъдат пренесени в България като признание за всеотдайността, с която Георги Кьосеиванов защитаваше българските интереси в провежданата от него политика. 
     Георги Кьосеиванов е част от българската история. Уважаван или недолюбван, неговите политически принципи и действия са полезен урок и за днешните ни политици. Стига да имат волята да ги осмислят. Какво ще се случи с България зависи от това какво ще направим със завещаното от държавниците преди нас. Доколко доброто, което са сторили, бъде оценявано, съхранявано и насърчавано.



Брой: 8, 20 февруари 2014
 
 
Продукти
 
ИСЛАМАКС (Islamax)
 
ХЕРИЦИУМ
 
КАРТИМАРЕ MСМ® (CARTIMARE MSM)
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД