Федерация Български пациентски форум и Националната пациентска организация сезираха българските евродепутати и Европейската комисия за проблемите на болните в България и дългогодишния геноцид, упражняван върху тях.
Писмото алармира представителите ни в Брюксел, най-вече еврокомисар Кристалина Георгиева, за кризисната ситуация, в която се намира здравеопазването у нас. Причина за преминаването към подобни действия са ежедневните примери за лишаване на пациенти от достъп до терапии, политиката на Министерството на здравеопазването, създаваща предпоставки за задълбочаване на проблемите и нежеланието за вслушване в сигналите на пациентското движение.
„Ситуацията на пациентите в България вече става непоносима и губим всякаква надежда за промяна. Вие сте последната институция, към която можем да се обърнем, за да бъдат спрени тези дългогодишни геноцид и дискриминация, упражнявани върху българските пациенти. В България голяма част от така наречени плащани от държавата медикаменти, се покриват на 25% и 50% и поради тази причина сме страната в ЕС, в която хората плащат най-голям процент за лечението си сами - 56%.
В същото време България е държавата, която се намира на последно място в ЕС по средна работна заплата, която е 385,47 евро или 4,6 пъти по-малко от средната в ЕС (1775 евро), средната минимална заплата е 138,05 евро. 33% от тези доходи се харчат за храна, а 15% за ежемесечни сметки. Процентът на българите, които живеят в крайна бедност и социална изолация, е 47,1%, което е 2 пъти по-високо от средните нива на ЕС (24.1%)”, пише в писмото на Иван Димитров и Станимир Хасърджиев, председатели на двете пациентски организации до евродепутатите.
Бюджетът за здравеопазване в България е най-ниският в Европа – между 3,8 и 4% от БВП на страната. Той се покрива изцяло от здравните вноски на населението, в размер на 8% от трудовото възнаграждение. За сметка на работещите в частния сектор, здравните осигуровки на служителите в държавната администрация се плащат от държавата и са в размер на 4%. Реално тези пари не отиват в здравния бюджет – те само се отчитат на хартия и накрая се задраскват като дефицит, без да бъдат харчени за здраве (по този начин в края на 2012 г. изчезна т.нар. резерв на НЗОК в размер на 0,6 милиарда евро, които никога не са съществували в бюджета за здраве така или иначе).
В България не се вземат никакви мерки за подобряване събираемостта на здравните вноски и поради липсата на истински реформи в здравната ни система, огромният брой здравнонеосигурени и фактът, че както за лекарства, така и за здравни грижи пациентът плаща от джоба си, води до 2 милиона здравнонеосигурени българи, които не плащат здравните си вноски. Като прибавим към тях и държавните служители, за които държавата не плаща, то 1,5 милиона души плащат за всички останали, които ползват медицински услуги.
В България няма спешна помощ –
заплатите на лекарите в този сектор са в размер на около 300 евро месечно за 12 часови смени. В София 2 млн. души се обслужват от 12 екипа за спешна помощ. Няма желаещи да работят в линейките и поради това екипът пристига по сигнал за време от 40 минути до 2 часа.
В България броят на болниците само в София надхвърля тези в цяла Австрия. За съжаление нито едно правителство не поема тежестта за извършване на болничната реформа, тъй като няма нито политическа воля, нито нужната експертиза, за да може да извърши тази реформа по правилния начин.
900 лекари всяка година напускат страната ни, а 80% от новозавършилите медици заявяват, че при първа възможност ще потърсят реализация в чужбина.
„В България ДДС е в размер на 20%. Такъв е процентът на ДДС и върху лекарствата. За по-голямата част от страните от ЕС, ДДС ставката за лекарства е диференцирана и е под 10%. По този начин българският пациент не само доплаща най-голям процент от джоба си, но и голяма част от
тези средства отиват като печалба за държавата
За сравнение - ДДС за туристическите услуги в България е 9%. В България няма електронно здравеопазване. Въвеждането на електронно досие през 2012 г. доведе до това едва 14 000 българи да получат достъп до своето здравно досие и голяма част от тях да разберат, че са им изписани здравни интервенции, които никога не са се случвали.
Посочените данни са твърде фрапиращи и са резултат от процес, който не само че няма да бъде прекратен, но се създават предпоставки за неговото задълбочаване. Налице са сериозни намерения за реализиране на „реформи”, които ще доведат до потенциален срив на системата на здравеопазването и които пряко ще рефлектират върху здравето на българите.
През януари т.г. Министерството на здравеопазването предложи краткосрочни мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система. Тези мерки представляват единствено и само допълнителни ограничения за българските пациенти, които плащат с лични средства 56% от употребяваните от тях лекарствени средства или най-високият процент в Европа. Според тези мерки българите ще имат достъп до нови лекарства, плащани от държавния бюджет, веднъж на 2 или 3 години, т.е. поне 5 или 6 години след останалите страни от ЕС.
Част от краткосрочните мерки на Министерството на здравеопазването включват въвеждане на допълнителни рестриктивни критерии за предписване и отпускане на лекарства по протоколи. За момента единственият публичен фонд, който плаща лекарства на българските пациенти, е въвел такива критерии, при които хората нямат равен достъп до лечение. При някои диагнози от 5000 болни се лекуват едва 1500, а за да получи лечение със скъпоструващи медикаменти /405 медикаменти от списъка със скъпоструващи терапии са на стойност по-ниска от 5 евро/, болният трябва да премине през процедура, отнемаща повече от 30 дни и това се случва минимум 2 пъти в годината”, излагат фактите в писмото си до еврокомисията.
Мария БОРИСОВА
