Брой: 8, 20 февруари 2014 - ВАКСИНИТЕ

     Румен СТОЯНОВ е роден в с. Драганово, Великотърновско (1941). Следва българска и испанска филология в Софийския университет (1961–1964). Като стипендиант завършва с отличие (1967) испанска филология в Хаванския университет. От 1969 г. е преподавател в Катедрата по испанска и португалска филология на СУ „Св. Климент Охридски”. 
     Поет, писател, преводач, бивш дипломат. Първият му превод излиза през 1963 г. Има 22 книги, от тях две в Мексико, две в Бразилия, една в Унгария, още повече (от испански, португалски на български и обратно) са преведените, между тях „Сто години самота” на Маркес, шест на Кортасар, по две от Борхес и Карпентиер, някои преиздадени. В Латинска Америка е живял 18 години, от тях 10 като културно и пресаташе, с три престоя, в Бразилия. Преподава български език (1983–1988) в Мексиканския национален автономен университет. 
     Награден от Съюза на преводачите в България (1987) и Съюза на българските писатели (2009), отличен с почетния знак на Софийския университет (2005) и на Министерството на културата (2009). По случай 500-годишнината на Бразилия нейният президент го удостоява с орден „Рио Бранко”, офицерска степен (2000). Единственият българин, почетен доктор в Латинска Америка (2012, Университет на гр. Бразилия). 

     • Вие приключихте 2013-а с пътуване до Бразилия и с книга. Защо ходихте под екватора? 
     – В град Масейо, столица на щата Алагоаш, се проведе Международен литературен форум. Бях поканен да участвам с доклад за бразилската литература в България и да водя едно от заседанията. Не дойде бразилец и бях помолен да го заместя. Говорих за творчеството на Грасилиано Рамош у нас. Той е класик белетрист и роден в него щат. После ходих във Форталеза, тримилионна столица на щата Сеара. Там останах повече, защото изнесох лекции във Федералния университет. Първата бе за бразилски думи в българския език. 
     Същия ден представих двуезичната книга „Бразилският цикъл” на Елисавета Багряна. Тя отива през 1960-а на писателски конгрес в Рио де Жанейро и след него престоява близо месец в дома на бъдещата президентка Дилма. Но това става в град Бело Оризонте, столица на щата Минаш Жерайш. Така Багряна пише десет стихотворения по бразилски впечатления. Преведе ги д-р Мария да Гия Силва Лима, българска снаха, написа и предговора. Тя живее с мъжа си проф. Захари Кривошиев у нас и в Бразилия. 
     • А Вашата книга с любопитното заглавие „Динозавърски спомени”? 
     – Тя ми е Рождественски подарък, отпечатана бе два дни преди Бъдни вечер. Именувах я така, защото веднъж рекох на мои студенти, че първият ми превод е от 1963-а и едно момиче каза: „Още майка ми не е била родена”. За тия младоци аз съм човек едва ли не от допотопни времена. 
     • Имате ли затруднения да общувате с хора, които по възраст може да Ви бъдат внуци? Говори се за поколенски разлики... 
     – Не изпитвам никакви трудности да работя с младежи. Навярно защото си обичам даскалъка, той ми позволява да им давам неща, които знам, че може да им бъдат полезни или поне интересни. Приятно ми е да съм при студенти. В Софийския университет съм от 1961-ва година та до ден-днешен, естествено първо като студент. 
     • Книгата Ви е дебела, над 350 страници, какво представлява, от един бърз поглед не се разбира. 
     – Да, тя стана обемиста и дори мен изненада. Обаче цената й е необичайно ниска, едва 8 лева. Между нейните две корици е вместен моят петдесетгодишен преводачески опит. Разбира се, не всичко от него, то е и невъзможно. Реших да го споделя, защо да го мъкна в отвъдието, няма да ми е нужен там, нека остане тук, все някому ще бъде полезен, особено за които са в началото на езикови прехвърлячества. Гледах да съм напълно искрен, затуй не подминах ядове, разочарования, съмнения, колебания, не съм никак чужд на такива изживявания, та не сметнах за нужно да ги крия. Уви, нашите преводачи не пишат за своя собствен труд, пък той съставя значителен дял в художествената словесност. Не ми е известна ни една книга, в която преводач да излага как лично той, добро, лошо, блъскал си е блъските. Нямам обяснение защо е така. Пък не би трябвало, българското преводачество е между най-старите в света и... 
     • Кажете нещо повече за него. 
     – Нашата книжовност започва през 855 г. с превод на избрани части от Библията. 
     Броени са народите, разполагаща с по-отдавнашно преводачество. Трябва да имаме пред вид, че съществуват, по най-високи данни, повече от 10 000 езика, според проф. Дейвид Дълби. Само в Нигерия са 394, а в Нова Гвинея, при 771 900 кв. км говорят се 800. Из тая смайваща многотия ние сме в челните места по стародавно преводачество. Но и друго: никак случайно тъкмо Библията е първоосновата на книжовността ни, благодарение на превода тя за винаги стои там, ако и да не го знаем или премълчаваме. 
     Българската писменост е по изначално предназначение свещена, създадена да разпространява Словото. Гръцките и латински знаци са далеч изпреварили нашите, но те с векове обслужват езически многобожия. А нашето „аз буки“ е сътворено за християнски нужди. Тачим вечна памет на Светите Братя като Първопросветители, но те започват да ни просвещават преводом, те са ни Първопреводачи, та нашата преводаческа школа отдавна е навлязла в своето второ хилядолетие и озърнем ли се, ще видим с почуда колко малко от тия 10 000 езика са там. 
     Св. Кирил и Св. Методий (заедно със св. Бенедикт Нурсийски) са небесните съпокровители на Европа, тя осъществява своето единение под тая провъзгласена от папа Йоан Павел Втори закрила, която е две трети българска, преводаческа. Обикновено, улисани в ежедневието, не се замисляме над това. Но тия работи не трябва да ги научаваме от тук и там, късно или никога, те трябва задължително да влязат в учебниците, от там да ги усвояваме. 
     С нашите, кирилските букви днес пишат над 60 езика, то прави към 10% от световното население. Трябва да възпитаваме децата ни с такива данни, а не с въздухарски общотии. 
     • Виждаме, че върху корицата на „Динозавърски спомени” е обявена „Библиотека Майстори на превода”. Кои заглавия да чакаме? 
     – Не знам. Книгата ми спечели в националния конкурс за подкрепа на книгата, уреждан ежегодно от Министерството на културата, и Издателско ателие „Аб“ очаква този брой първи от въпросната поредица да подбутне други преводачи да изложат свои възгледи, което би било хубаво. 
     • Какво ще пожелаете на читателите ни? 
     – Да следват здравословните съвети на вестник „Лечител”.

„Лечител“