в-к Лечител
в-к Лечител
 

Защо България е сред последните страни в Европа по трансплантации?

Брой: 27, 4 юли 2024 - ТРОМБОЗАТА
Доц. д-р Филип АБЕДИНОВ работи в Отделение за интензивно лечение на сърдечнооперирани болни МБАЛ „Св. Екатерина“.
Той завършва медицина в Медицински университет – Плевен. Започва медицинската си практика през 1988 г. в гр. Левски като анестезиолог-реаниматор. През 1992 г. практикува в Транспортна болница – София.
През 1993 г. започва работа като асистент в КАИЛ на Университетска болница „Света Екатерина” след конкурс. В момента е асистент по анестезиология и реанимация, преподавател на студенти и лекари на следдипломна квалификация.
Специализирал е в Германия, САЩ, Италия, Нидерландия.

• Здравейте. Защо според Вас сме на последните места в Европа по брой на трансплантациите?

– Труден въпрос с комплексен отговор. Най-общо казано, необходимо ни е време да израснем като общество, което ­осъзнава, че това е необходима дейност, която трябва да се развива като част от медицинската грижа. Като казвам това, визирам всички структури, свързани с осъществяването на трансплантация. Конкретно: медицинската общност. Центровете с координаторите за донори – няма достатъчна мотивация на колегите лекари по отношение на наблюдение на тежките пациенти и определяне на мозъчната смърт (дефинирането, че пациентът е станал донор); организацията по поддържане на донорите и тяхното кондициониране (има някои специфики при медикацията). Това е трудна работа, свързана с допълнителни познания и отделяне на време и ресурси. Също и възстановяването на разходите по осъществяване на тези процеси. Обезпечаването на поддържане на тялото, медикаментите, машините, екипите, финансово мотивиране на персонала. Относно законодателството – законът е добър. Той отговаря на най-либералните стандарти в световен мащаб, а именно всеки пациент в състояние на мозъчна смърт е донор. И както винаги думичката „но” обезсмисля всичко написано преди нея. Въвеждането на поправката, че е необходимо съгласието на близките, допълнително затруднява определянето на пациента като донор. В последно време този проблем все по-лесно се преодолява, но си остава като фактор за забавяне или спиране на процеса. Що се отнася до обществото – ниската информираност или пък липса на заинтересованост са проблем. Най-често дебатът (ако има такъв) е около денят на трансплантацията –7 октомври. В по голямата част от годината е малък или липсва напълно. По голямата част от населението или няма познание или липсва разбиране за процеса на донорството. А събитията се случват и възможността за поредната донорска ситуация се пропуска. Необходима е повече информираност и предоставяне на позитивна информация от трансплантирани пациенти.

В крайна сметка трансплантацията като процес е видно, че е своеобразен „лакмус”(индикатор) на развитието на дадено общество като цяло – културно, физически, духовно, интелектуално и т.н.

Защо Испания е лидер в това отношение? Можем ли да вземем някои успешни практики от там?

– Основните характеристики на испанската програма включват:

§ нейната тристепенна управленска структура

§ тясно сътрудничество и взаимоотношения с медиите

§ специализирани професионални роли

§ всеобхватна стратегия за възстановяване на разходи

§ интензивни програми за персонализирано обучение за целия екип

Основно програмата за интензивно обучение на кадрите е с голям потенциал за България и цялостното възстановяване на разходите по трансплантациите би мотивирало центровете за по активна работа. Има и още. Организацията по дежуренето по пътищата (там има най-голям потенциал за донори), бързината на реакция, информираност и т.н.

Има ли трансплантации, които са все още невъзможни у нас?

– Не мисля, че са невъзможни. По-скоро можем да кажем, че няма ресурси за някои – най-важното – обучени медицински кадри и техническо обезпечаване на процедурата. Процесът беше започнат преди няколко години, но ковид кризата го спря.

Кои хора са подходящи да станат донори на органи?

– Всеки може да бъде потенциален донор. Изискването е да бъде между 18 и 60 години и да е попълнил информирано съгласие или да подлежи по законовите разпоредби при възникнало събитие на възможност за донорство. Разбира се, има специфики за отделните области на трансплантация, но те са обект на специализирани познания.

Как точно един човек може да заяви желанието си да стане донор на органи?

– В България няма законово установен механизъм за деклариране на категорично съгласие за донорство. Част от Националната кампания в подкрепа на донорството и трансплантациите е „Донорската карта“. Тя обаче няма правна стойност. Тя би имала тежест пред близките на пациента като последната дума, ако изпадне в състояние на мозъчна смърт. Това предполага той да ги е информирал за своето мнение приживе.

Има ли юридически пречки донори и реципиенти да бъдат от различни държави?

– Не, няма. Този процес се осъществява и в момента. Имаме много тесни контакти с колегите от Румъния. Няколкократно сме получавали информация и са ни предлагали донори, но, за съжаление при нас нямаше подходящ реципиент (конкретно става дума за сърце).

Какъв процент от направените трансплантации са успешни?

– Технологиите, познанията, модерните лекарства и натрупаният опит направиха в последните години трансплантациите много успешни и с дълъг период на преживяемост. В областта на сърдечните трансплантации водещите центрове по света съобщават за преживяемост за първата година до 80% и средна продължителност на живот 10 години.

 

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА

 



Брой: 27, 4 юли 2024
 
 
Продукти
 
Кверцетин от японска акация
 
Вивания® Бюти Колаген
 
Ксилитоп мента - ксилитол
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД