в-к Лечител
в-к Лечител
 

Мейтаке – кралят на гъбите

Брой: 27, 4 юли 2024 - ТРОМБОЗАТА
Гъбите определено са едни от най-древните живи същества на планетата, които са се появили преди около 800 милиона години, т.е. много преди първия човек – homo habilis (сръчния човек – лат.). Счита се, че последният се е появил преди около 2,5 милиона години. Общата маса на гъбите на земята превъзхожда около 200 пъти тази на човека. Множество артефакти свидетелстват, че от дълбока древност гъбите са използвани от човека като лечебна и питателна храна, в магически ритуали, както и за разправа с враговете. Преди около три столетия пр.н.е. живите същества на земята са били подразделяни на две големи групи – растения и животни. С времето е натрупана огромна по обем информация за устройството и функциите на живите същества на планетата. През втората половина на XX век американския биолог и еколог Робърт Уитакър предлага те да се разделят на пет „царства“. На гъбите било отредено петото, последното царство.

Съществуват множество свидетелства, че в страните на Изтока гъбите от векове се използват като лекарствено средство, както и за укрепване на жизнените сили и когнитивните способности. В Поднебесната империя те се считат за „еликсир на живота“, а според тибетските монаси редовната им консумация удължава цели два пъти живота. В своята уникална книга „Канон на медицината”, известна като „Библия на медицината”, персийският лечител Абу Али ибн Сина (Авицена) отрежда важно място на целебното действия на гъбите. Фунготерапията (гъболечението) е практика, която съществуваща в страната на изгряващото слънце отпреди двадесет столетия.

Според биолозите гъбите се разполагат

на границата между растенията и животните,

т.е. те са полурастения и полуживотни. Както растенията те водят уседнало съществуване, хранят се чрез изсмукване на нужните им хранителните вещества от околната среда, синтезират множество витамини и т.н. Отличават се от тях обаче по отсъствието на корени, цветове, листа, както и по липсата на листното багрило – хлорофила, а следователно и по невъзможността по тази причина да фотосинтезират. Сходството им с животните се заключава в тяхната хетеротрофност – неспособността им да синтезират органични вещества от неорганични. За да синтезират нужните им органични вещества те се нуждаят от такива, продуцирани от други живи организми. Както животните, те също натрупват като потенциален източник на енергия запасния полизахарид гликоген, а като краен продукт на обмяната на протеините отделят карбамид. Основен градивен елемент в стените на клетките на гъбите е полимерният въглехидрат хитин, който се съдържа в черупките на мидите и охлювите, както и в телата на членестоногите – омари, раци, скариди, бръмбари, пчели, оси, мухи, паяци и пр.

Според едно последно проучване броят на видовете гъби, населяващи планетата, възлиза на около 5,1 милиона. Заедно с бактериите гъбите изпълняват изключително важна санитарна роля в биосферата – превръщат органичната материя на мъртвите живи организми в прости неорганични вещества и формират плодородния почвен слой – хумусния. Чрез продуцираните няколко десетки ензима гъбите разлагат лигнина, целулозата и други сложни органични вещества, като синтезират множество безценни продукти, използвани от човека и животните. От огромния брой гъби този на едливите е едва около 100, от които само около 40 попадат на трапезата. Последните се различават съществено по съдържанието на полезни за човешкия организъм вещества. Някои от тях определено са истинска съкровищница на ценни биологично активни субстанции. Към тези уникални гъби безспорно принадлежи гъбата мейтаке, която заслужено си е получила прозвището „кралят на гъбите“.

Мейтаке (Grifola frondosa) е

сивокафява гъба, която се среща като диворастяща

в горите на Азия, Европа и Северна Америка. Расте най-често в подножието на пънове на мъртви дървета – главно дъб, бряст, бук и кестен. Гъбите растат на големи колонии, достигащи до 50-60 см в диаметър и маса до 10 килограма, като плодните им тела, подобно на листа, частично се припокриват. С напредването на възрастта цветът на гъбите постепенно избледнява. Названието – мейтаке, с която гъбата става известна по света, е японско и означава „танцуваща гъба“. Вероятно то прави алюзия с необичайната радост на тези щастливци, които са я открили и които са танцували от радост при своята находка. Японците са ценели изключително високо тази гъба, вярвайки, че притежава уникалната способност да удължава живота. Ето защо в Япония тя се разменяла за същото тегло сребро. До неотдавна тази гъба се е събирала единствено в дивата природа. Предвид нейната висока стойност и голямо търсене в края на миналия век е поставено началото на култивираното й производство. Японците са основните производители на мейтаке, като добивите постоянно се увеличават, с оглед удовлетворяване на нарастващите изисквания на пазара. 

В 100 г прясна гъба

се съдържат 7 г въглехидрати, 2 г протеини, 0,2 г липиди, 90,4 г вода и 0,5 г пепел. Освен това мейтаке съдържа още фосфолипиди, редица свободни аминокиселини (в т.ч. и незаменими), L-ерготионеин, ценни витамини (В1, В2, В4, В5, В6, В9, В12, D2, К), важни минерали (калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, селен), ензими, алфа-глюкозидазни инхибитори, 1,3/1,6-бета глюкани, лектини, фибри, хитин и др. Енергетичната стойност на мейтаке съставлява 31 ккал (128,7 kJ)/100 г.

L-ерготионеинът представлява сяросъдържаща, непротеиногенна аминокиселина, която се характеризира с мощно антиоксидантно, противовъзпалително и детоксикиращо действие. Гъбите са най-ценният източник на това уникално вещество, които покриват около 95% от неговия общ хранителен прием. В човешкото тяло най-високи концентрации на това вещество са установени в органите, в които метаболитните процеси протичат с особено висока интензивност, но които са и най-податливи на оксидативен стрес и възпалителни процеси, провокирани от агресивните свободни радикали. Такива органи са сърцето, черният дроб, костният мозък, бъбреците, далакът, белият дроб, тестисите, очите и др. Многобройни изследвания по категоричен начин доказват, че L-ерготионеинът способства за чувствително понижение на нивото на оксидативния стрес в тъканите, към които той се насочва. Удивителен е фактът, че това уникално вещество действа невероятно интелигентно – насочва се към тези тъкани в тялото, които в момента имат най-голяма потребност от неговата помощ. Счита се, че отслабването на когнитивните функции с напредването на възрастта може да се свърже с понижението на нивото на L-ерготионеин в организма. Публикувани са изследвания, които доказват, че в организма на хора с напреднала възраст и отслабнали когнитивни функции е налице особено ниско ниво на L-ерготионеин.

Алфа-глюкозидазните инхибитори забавят разграждането на скорбялата и захарта, което протича в тънките черва, чрез блокиране на ензима алфа-глюкозидаза. Тяхното действие способства за по-плавно постъпване на глюкозата в кръвния ток. Иначе казано мейтаке съдейства за понижение на нивото на кръвната захар в организма.

Изключително ценна съставка в гъбите мейтаке са

1,3/1,6-бета глюканите

Тези вещества принадлежат към огромното семейство на въглехидратите. Както скорбялата и целулозата и те представляват полимери на глюкозата, но с различно свързване на глюкозните единици и различна пространствена структура. В края на XX век Р. Голдман и Дж. Чоп от Харвардския университет правят забележително откритие – на повърхността на макрофагите (клетките, стоящи на предния рубеж на имунната защита) откриват специфични рецептори, свързването на които с 1,3/1,6-бета глюканите играе роля на своеобразен пусков механизъм на имунния отговор на организма. От една страна това способства за активизиране на фагоцитозната активност на макрофагите (способността им да поглъщат и унищожават патогенни микроорганизми и мъртви клетки), а от друга – за синтезиране н нахлуване в кръвния ток на поредица от биологично активни вещества. Особено активни са т.нар. цитокини, които вдигат по тревога другите клетки на имунната защита, например – Т-лимфоцитите. Счита се, че 1,3/1,6-бета глюканите могат да играят сериозна роля за целите на профилактиката, както и да бъдат особено полезни като съпътстваща терапия при широк кръг патологии, свързани с отслабен имунитет.

Благодарение на наличието на огромен брой вещества с висока биологична активност гъбите мейтаке са особено полезни при лечение на диабет тип 2, метаболитен синдром, затлъстяване, високо кръвно налягане, висок холестерол и т.н. Доказана е и тяхната антиканцерогенна и адаптогенна активност.

Освен лечебни гъбите мейтаке, особено младите, са много вкусни и ароматни. За извличане в максимална степен на ползите от тази чудесна гъба е препоръчително нейното често включване в седмичното меню. Майсторите кулинари препоръчват тя да се консумира печена или пържена. Така тя най-пълно разкрива прекрасния си вкус и удивителен аромат.  

 

Доц. д-р Димитър ПОПОВ


 



Брой: 27, 4 юли 2024
 
 
Продукти
 
СЕЛЕКЮ (Seleq)
 
АЦЕРОЛА без захар (ACEROLA) 75мг
 
ТЕРНИМАКС (Ternimax)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД