28 юли - Световен ден за борба с хепатита
Той е сред 10-те основни причини за смърт в света
По данни на Световната здравна организация, тежките хронични заболявания на черния дроб влизат в „десетката” на най-разпространените причини за смъртност. Около 400 милиона души в света са болни от хепатит В, 350 милиона - от хепатит С, при това при всеки пети от тях болестта води до възникване на цироза на черния дроб. Хепатитът се явява една от 10-те основни причини за смърт в света.
Само в САЩ са регистрирани 4 милиона заразени с вируса на хепатит С. В Европа 2% от населението са заразени с хепатит С.
За последните 15-20 години в света от хепатит В са загинали повече хора, отколкото през цялата Втора световна война. От хепатит В ежегодно в света умират около 2 милиона души: 100 хиляди от фулминантни форми, 700 хиляди от цироза на черния дроб, 300 хиляди от първичен хепатоцелуларен карцином.
Лечението на тежките хронични заболявания на черния дроб е трудна задача дори в страните с добра медицина. Работата е там, че
днес няма ефективни препарати,
които биха могли да стимулират регенерацията на черния дроб, макар че такива разработки се правят. Например учени от Медицинския университет в японския град Сапоро съобщили, че в хода на експерименти са успели за пет седмици да излекуват черен дроб, поразен от цироза. За целта те използвали нов препарат, който възпрепятства изработката от черния дроб на колаген - белтък, който лежи в основата на съединителната тъкан и предизвиква фиброзно поражение. Независимо от това, днес единственият способ да се помогне на болните с тежки заболявания на черния дроб е трансплантацията. Но такива операции се провеждат значително по-малко, отколкото са нужни. В целия свят за един донорски орган претендират десетина човека, а от 20 до 40% от пациентите умират, без да дочакат операция.
Очевидно е, че вирусните хепатити са проблем на епидемиологията, диагностиката, лечението и профилактиката. Мълниеносните форми, цирозата и рака на черния дроб - това е само началото на обширния списък с болести, предизвиквани от хепатит В, например, които днес не се подават на лечение.
Според експертите проблемът с хепатита, наред със СПИН-а и туберкулозата, се превръща от чисто медицински в политически и социално-икономически проблем.
Диагноза или присъда?
Диагнозата „хепатит” се възприема от мнозина като присъда, която не подлежи на обжалване. Междувременно болшинството форми на това заболяване имат благоприятен изход - пълно оздравяване. Но болестта е коварна: понякога тя протича без симптоми.
Всъщност думата „хепатит” означава само възпалително заболяване на черния дроб.
Преди всичко, става въпрос за инфекциозни форми, но се срещат и токсични хепатити, например, алкохолен или развиващ се в резултат на тежко химическо отравяне, или мастен, възникващ поради нарушения в обмяната на веществата в черния дроб при хора с наднормено тегло.
Съществува такова многообразие от вирусни форми на хепатита, че за по-голямо удобство те се обозначават с латински букви - A, B, C, D, E, F, или с букви от инициалите на болните, в които за първи път била открита дадената форма на болестта (G, TTV, SEN).
Най-често срещащите се хепатити А и Е са наричани още болест на мръсните ръце. Заразяването става обикновено поради несъблюдаване на правилата за хигиена (човек яде с неизмити ръце, употребява замърсени продукти или пие заразена вода). Освен това, хепатит А е много разпространен в страните с топъл климат и лоши санитарни условия. Наистина, има един плюс: преболедувайки, човек придобива устойчив имунитет и повече не може да се зарази. В хронична форма този недъг преминава много рядко.
Болшинството хора се опасяват от пациенти с явни признаци на хепатит А, наричан още жълтеница. В действителност, ако човек е пожълтял, то вирусът повече не е опасен. Затова пък до появата на този симптом пациентът е способен активно да заразява околните.
Хепатити B, D, C, G, F, TTV се предават само чрез кръв. На всички е известно, че в групата на риска се намират преди всичко наркоманите, тъй като те често използват една спринцовка за няколко човека.
Но на практика вирусът може да попадне в организма и при директно преливане на кръв, при зъболечение, бръснене или маникюр, при нанасяне на татуировки, а така също при хомосексуални контакти. Макар хепатитът да не представлява наследствено заболяване, ако жената е заразена, то тя може да предаде инфекцията на детето по време на неговото преминаване през родилните пътища.
Освен това, вирусите на хепатит В са много устойчиви и съхраняват своите болестотворни свойства до седем дни. Така че рискът от заразяване е доста голям.
За най-опасни са смятани хепатитите В и С, тъй като те нерядко водят до цироза и рак на черния дроб, завършващи със смърт.
Понякога при заразяване отсъства характерната симптоматика, заболяването протича без пожълтяване, пациентът просто усеща слабост. Такива признаци, като повдигане, болки в стомаха, мускулите, ставите, пожълтяване на кожата, потъмняване на урината, кожен сърбеж, загуба на тегло, увеличение на черния дроб и далака, сигнализират за преминаване на болестта в хроничен стадий.
Често хората не подозират, че са заразени. Те научават своята диагноза случайно, когато дават анализи или преди хирургическа операция, а жените - по време на бременността.
Пациентите, в които е диагностиран хепатит В или С, често изпадат в шоково състояние, възприемайки тази диагноза едва ли не като смъртна присъда. Но ситуацията не бива да се драматизира. Хепатити В и С са опасни, но не съдбоносни заболявания. Медиците твърдят, че само при 20% от заболелите от хепатит B, C или D се развива цироза на черния дроб и още по-рядко - онкологично заболяване. А що се отнася до хепатити G и TTV, то тук статистика въобще засега няма.
При това, както казват специалистите, първият положителен анализ за хепатит може да се окаже лъжлив.
При остри вирусни форми на хепатити А, В и Е болните нерядко оздравяват без използване на антивирусни средства, само в резултат на симптоматично лечение и диета. Лекарите смятат, че таблетките често само допълнително натоварват черния дроб. Изключение прави хепатит С, в 90% от случаите преминаващ в хронична форма. При хепатит С болният може външно да изглежда оздравял, но, да речем, след няколко години да се повтори обостряне на болестта. Поради това още в стадия на остро протичане медиците назначават противовирусна терапия.
Хепатит С - по-страшен от СПИН?
Всяка година в САЩ в резултат на заразяване с хепатит С умират повече хора, отколкото от СПИН. Медиците вече заявили, че хепатитната смъртност може да бъде обуздана само чрез разширяване на достъпа до медицинска помощ за болните и усъвършенстване на методите за изследване.
„Намаляването на смъртността от СПИН станало вследствие на предприетите мерки, които направили ефективните методи за лечение по-достъпни” - заявил доктор Джон Уорд, шеф на отделението по вирусни хепатити в Центъра за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ. Както и ХИВ, хепатит С се предава чрез контакт със заразена кръв - най-често чрез общи игли, използвани от наркоманите. По полов път хепатитът се предава много по-рядко.
По данни на американския Национален институт за диабета, заболяванията на бъбреците и храносмилателната система, всяка година жертви на хепатит стават до десет хиляди американци. Това е дори повече, отколкото в Африка - на Черния континент, съгласно данни на СЗО, от хепатит С ежегодно умират осем хиляди души. Сред европейците жертвите наброяват „само” четири хиляди души.
Според изследване на група специалисти под ръководството на Никола Флетчър от Бирмингамския университет във Великобритания, възбудителят на хепатит С е в състояние да поразява клетките в главния мозък.
В хода на това изследване Флетчър и нейните колеги изучили образци от тъкани на главния мозък и черния дроб, взети от десет починали от хепатит С пациенти. В четири от десетте образци учените открили генетичен материал от вируса, предизвикващ тази инфекция.
Части от вирусния геном били открити във вътрешните обвивки на съдовите стени в главния мозък.
Флетчър отбелязала, че тези клетки се явяват основен елемент във физиологическата бариера между кръвоносното русло и централната нервна система.
Така наречената хематоенцефалитна бариера защитава нервната тъкан от токсините и другите чуждородни агенти. Според авторите на изследването, заразяването на ендотелиалните клетки с хепатитни вируси се характеризира с поражение на централната нервна система, в частност, слабост и повишена умора.
По този начин, изследователите за първи пък открили, че вирусът на хепатит С поразява не само клетките в черния дроб, но може да въздейства и на други тъкани в организма.
Интересно е, че две-трети от заразените с хепатит американци принадлежат към поколението, родило се между 1945 и 1964 г. По думите на доктор Уорд, в един от 33 американци, появили се на бял свят в този период, има хепатит. Наистина, най-малко от половината от тези хора не знаят за това, защото пренебрегват редовните профилактични прегледи.
Защо под ударите на съдбата се оказали именно родените в този период? Всичко е много просто, обяснил доктор Уорд. През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век тези хора са били на 15-20 години, а това е най-опасната възраст по отношение на развитието на зависимости. Инжекционните наркотици тогава били много по-популярни, отколкото са днес, поради това и разпространението на хепатит С било толкова масово. Освен това, до 1989 г. кръвта на донорите не била проверявана за хепатит, пък и общите правила за борба с инфекциите в медицинските заведения не били толкова строги, колкото днес.
Центърът за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ препоръчал тестове за наличие на хепатит С да си правят само тези, които влизат в рисковата група, независимо от възрастта. Но много лекари не питат пациентите за това, дали те приемат наркотици или правят незащитен секс, точно така, както и самите пациенти не са склонни на подобна откровеност. Освен това голяма част от носителите на хепатит смятат, че от момента, когато теоретично са могли да се заразят, е минало твърде много време и хепатитът, дори и да е бил налице, някак сам по себе си се е „разнесъл”.
Сега Уорд призовава само към едно:
търсене на алтернативни методи за лечение,
които биха били по-достъпни за колкото може повече пациенти с хепатит. Специалисти от Станфордския университет вече провели редица изследвания, изучавайки целесъобразността, в това число и икономическа, от лечението с инхибитора на протеазата в съчетание с интерферони и рибавирин.
Освен това, с помощта на математически анализ учените изчислили, може ли на базата на резултатите от генетичен анализ в търсене на гена, откликващ на лечението, да се определят тези, които имат нужда от приема на инхибитори на протеазата.
Независимо от това, че инхибиторите са по-евтини от традиционните лекарства, те също не са по джоба на всеки. Един от тях, Victrelis, струва 1100 долара седмично, друг - Incivek - 4100. При това те трябва да се приемат в продължение на няколко месеца. „В допълнение към високата цена, приема на тези препарати може да доведе до появата на странични ефекти - предупредил Джеръми Голдбахер-Фиберт, доцент по медицина в Медицинската школа на Станфордския университет. - Дори тези пациенти, на които препаратите помагат, могат да изпитват сериозни проблеми със здравето именно заради страничните ефекти.” (Бел . ред. За разлика от тези силни препарати хилядолетната японска и китайска медицина предлагат изключителните лечебни гъби като Шийтаке (при хепатит В), Рейши (хепатит А, В и С), Полипорус (хепатит В), както и „златната гъба“ Агарик блазей - за общо оздравяване на черния дроб и при СПИН.)
Владимир ЙОНЕВ
