Брой: 50, 17 декември 2015 - МАГНЕЗИЯТ

Опитват ли се месната и захарната индустрия да ни убият съзнателно?
Представете си, че сте изградили империя върху една-единствена стока. И тогава чувате, че тази стока може да убива хората. Случвало се е преди с оловния бензин, дизеловите изпарения, азбеста и тютюна. Сега е ред на захарта и преработените меса, следвани по петите от червеното месо.
Реакцията на засегнатата индустрия е сходна – да отрича, да увърта или и двете. Но в крайна сметка науката обикновено надделява не само в умовете на хората, но и посредством правна инфраструктура, която цели да предпази общественото здраве. Станахме свидетели на отстраняването на оловото от горивата и на големите усилия, които се полагат за ограничаване на емисиите (въпреки опитите на някои производители на автомобили да излъжат системата). Азбестът беше забранен при новото строителство и бяха въведени сложни системи за минимизиране на въздействието му във вече съществуващите сгради.
Захарта и преработеното месо са все още в началните фази, така че ние, обществото, ще трябва да изтърпим отричанията и увъртанията на Биг Шугър и Биг Мийт (големите производители на захар и месо, по аналогия с Биг Фарма – б.пр.) от рода на „няма такова нещо като нездравословна храна, а само нездравословни диети“.
Чистото количество и честота на консумиране на захар е това, което представлява реалният проблем днес в западните общества, особено при децата, които са най-податливи на развитие на нездравословни навици на хранене, водещи до преждевременна поява на болести (най-вече диабет от втори тип и затлъстяване) във все по-ранна възраст.
В Обединеното кралство Научната консултативна комисия по храненето (SACN) взе безпрецедентното решение да посъветва хората да не приемат повече от 5% от своето дневно количество калории във вид на добавени захари. Това означава само 25 г за възрастен човек, който консумира 2000 ккал дневно, равняващи се на 5 равни чаени лъжички бяла захар на кристали на ден. Повечето британски тийнейджъри в момента консумират три пъти повече, докато в САЩ хората във възрастовата група от 20 до 39 години консумират дневно четири пъти по-голямо количество.
Пред лицето на ясните доказателства, че най-голямата част от тази захар идва от подсладените газирани напитки, не е изненадващо, че „Кока-Кола“ финансира Глобалната мрежа за енергиен баланс да разпространява ключовото си послание – че затлъстяването и епидемията от диабет от втори тип са последица от липсата на физическа активност, а не от твърде многото захар.
Факторите естествено са свързани, но са замесени и куп други причини. Такава е комплексността на тези свързани с диетата и начина на живот западни болести, които са почти нечувани в традиционните култури. Но можете да отречете ролята на захарта за съвременната здравна криза само ако заровите главата си в пясъка и игнорирате цяла планина от научни доклади за въглехидратите.
През октомври Международната агенция за изследване на рака (IARC) обяви, че преработените меса са човешки канцерогени. Обществената реакция, ако се съди по „писмата до редакцията“, публикувани във вестниците, изглежда, е апатия. Обществото е получило толкова много смесени послания, че вече не може да приеме никакъв съвет на сериозно. В крайна сметка години наред му се казваше, че наситените мазнини са лоша диета и бедната на мазнини храна е най-здравословната – нещо, което научният консенсус сега обявява за грешно.
Хлябът, млякото и млечните продукти са основни стълбове на храненето на децата и при все това според мнозина са проблемни. А сега преработените меса, които са измежду най-разпространените съставки на онези сандвичи с бял хляб, които често се предлагат за обяд на учениците, могат да предизвикат рак. Трябва ли сега родителите съзнателно да дават на децата си призната за опасна храна?
Предизвикателството за обществото е как да тълкува съветите и науката и да ги съотнася към ежедневния живот – и в това отношение то не получава особено полезни насоки от правителството. Понеже много канцерогени не са свързани с дозите, не можете да кажете, че малко количество е добре, но много води до рак. А някои жизнени стадии и хора са по-податливи от други. Това, което знаем със сигурност, е, че нулевото излагане винаги е по-добро от всякакво друго, било то и минимално. И при все това толкова голяма част от това, което консумираме днес, е подтикната от пристрастеността ни към определени храни и/или удобството им.
А как стоят нещата с червеното месо? Първоначално IARC го класифицира като „вероятен“ човешки канцероген, но ще отнеме време да се определи какво действително се случва. Изследванията предполагат, че най-големите проблеми с червеното месо са свързани с това как се отглеждат животните и как след това се приготвя месото. Не разполагаме с никакви сравнителни проучвания на ефектите за здравето от консумирането на хранен с трева срещу хранен със зърно добитък, като второто често е генно модифицирано. Но знаем, че нивата на хормона на стреса, мастните киселини и антиоксидантите са значително по-добри при животните на пасищно отглеждане.
Навярно и методите ни на готвене са важни – прегряването, овъгляването и прегарянето на месото създават хетероциклични амини и полиароматни въглеводороди, всички те известни канцерогени, дори за IARC.
Не може да има заместител на това обществеността да се поддържа добре информирана за науката – и политиката – на храненето. Ето защо трябва да четем списания и вестници за здравето и да асимилираме информацията, за да можем всички ние да имаме възможността да направим оптималните избори за дълъг и здрав живот.