Стандартното медицинско лечение за сърдечните болести е шепа хапчета с опасни странични ефекти, но този минерал с универсално действие е по-мощен от всички хапчета.
Съвременната медицина често е смутена от сърдечните болести. Различни рискови фактори – високо кръвно налягане, втвърдени артерии, висок холестерол и аномалии на сърдечния ритъм, могат да се струпат при един и същи пациент и единственият начин, по който лекарите знаят да противодействат на тези състояния, е като предписват отделни лекарства за всяко от тях.
В резултат на това растящ проблем при стандартното лечение на сърдечните болести е как да се избегне влошаването на нещата с всички тези странични ефекти и взаимодействия, до които води употребата на толкова медикаменти.
Специалистите по ортомолекулярна медицина (нутрициология) възприемат различен подход към сърдечните болести, като се опитват да открият и да коригират евентуалните хранителни дефицити, които може да стоят в основата на тези физиологични дисбаланси.
Ролите на витамин D, мастните киселини омега-3, антиоксидантите и витамините от група В при сърдечносъдовите състояния в момента се проучват, но една връзка решително се откроява – тази между ниските нива на магнезия и риска от сърдечни заболявания.
Популационни изследвания разкриват зависимостта между здравото сърце и магнезия. Беше демонстрирано, че вариации в сърдечносъдовите рискови фактори между различните страни и дори между различни части на една и съща страна приблизително съответстват на регионалните вариации в нивата на магнезия в почвата и водата. В действителност диетите, богати на плодове и зеленчуци, ядки, семена и пълнозърнести продукти, които днес се препоръчват за ограничаване на честотата на сърдечносъдовите болести, също се оказват богати на магнезий.
Естествено „лекарство“
Магнезият е калциев антагонист, което означава, че се конкурира с калция за абсорбиране и реабсорбиране от бъбреците, както и за навлизане в клетките. Поради това си действие той бе наречен „природен блокер на калциевите канали“. Достатъчните нива на магнезий в диетата спомагат за предотвратяване и дори намаляване калцирането и увреждането на стените на кръвоносните съдове, поне при изследвания върху животни.
Магнезият е важен и за клетъчния електролитен баланс. Необходим е достатъчен прием на магнезий за поддържането на нормални нива на калия, за който е добре известно, че има съществено значение за регулирането на сърдечния ритъм.
Този универсален минерал играе централна роля и за отпускането на скелетната, сърдечната и гладката мускулатура след съкращаването й. За да могат мускулите да се съкратят, е нужно нивата на калция в клетките им да се повишат, но за да може след това да се отпуснат, калцият трябва или да се отстрани от мускулните клетки, или да се върне обратно в резервоари за складиране вътре в тях.
Този процес е зависим и от наличието на магнезий. Ако приемът ви на последния не е достатъчен, способността на гладките и сърдечните ви мускули да се отпускат ще бъде нарушена и рискът ви от ускорен или неравномерен пулс, високо кръвно налягане и внезапно съкращаване на кръвоносните съдове на мозъка и сърцето ще се увеличи, което би могло да доведе до спиране на сърцето и инсулт.
Лабораторни изследвания върху клетъчни култури и тъкани от животни демонстрираха, че дефицитът на магнезий засяга функцията и структурата на тъканите, обвиващи отвътре сърцето и артериите, а е добре известно, че интегритетът на артериалната обвивка е от решаващо значение за предотвратяване на атеросклерозата. Всичко това предполага, че коригирането на магнезиевия недостиг може да бъде ефикасен начин за предотвратяването и лечението на сърдечносъдовите болести.
Магнезият и регулирането на холестерола
Магнезият е нужен и за регулирането на 3-хидрокси-3-метилглутарил коензим А редуктазата (HMG-CoA) – ензима, който контролира производството на холестерол. В този случай минералът има някои общи ефекти с широкоизползваните статинови медикаменти, които действат чрез потискане на този ензим.
Но статините блокират постоянно производството на холестерол, ограничавайки наличността му за синтеза и възстановяването на клетките, половите и стресовите хормони и витамин D, докато магнезият е силно избирателен, активирайки и деактивирайки HMG-CoA според необходимостта.
Друг нежелан страничен ефект на статините е понижаването на циркулиращия тестостерон, който намалява сърдечносъдовия риск и при двата пола, докато приемането на магнезий повишава нивата на общия тестостерон при мъжете.
Магнезият има и противовъзпалителни свойства. Дефицитът на този минерал води до имунен и окислителен стрес, чрез което повишава общото ниво на възпалението в тялото, а пък това от своя страна стимулира каскада от събития, които водят до дисфункционални кръвоносни съдове и кръвосъсирване, както и до изменения в начините, по които се разграждат мазнините.
При едно изследване 14 жени след менопаузата били помолени да ограничат приема си на магнезий до 33% от препоръчителната дневна доза – ниво, което не е рядко срещано при хората, хранещи се с типичната западна диета.
Само до 78 дни (а при някои още след 42 дни) започнали да се наблюдават сърдечни аритмии, повишаване на кръвната захар и промени в нивата на холестерола наред с други ефекти.
Дефицит на магнезий
Нивата на този минерал се поддържат в деликатно равновесие в рамките на тесен диапазон от тънкото черво и бъбреците. Ако приемът ви е твърде висок, бъбреците се задействат и увеличават изхвърлянето му. Когато приемът спадне, тънкото черво и бъбреците повишават абсорбирането му. Ако нивата на магнезия ви продължават да се понижават, тялото се стреми да ги възстанови, като ограбва магнезиевите запаси в костите ви.
Това означава, че текущият статус на този минерал зависи от здравето на споменатите два органа: дефицитът на магнезий е известно усложнение на възпалителните чревни заболявания, а високите му концентрации в кръвта могат да станат причина за тежка бъбречна болест.
Съществуват много причини за това защо хората страдат от дефицит на магнезий. Те може да имат генетична неспособност за абсорбиране или задържане на този минерал, или пък телата им може да го изхвърлят в прекомерни количества, защото са под стрес или не поемат достатъчно богати на магнезий храни.
Но главният виновник е нашата съвременна диета. В много западни страни хранителният прием на магнезий е окайващо нисък. В Канада средностатистическата дневна консумация е между 200 и 300 мг дневно, което е под препоръчителната дневна доза от 320 мг за жените и 420 мг за мъжете над 30-годишна възраст и много под оптималните нива от 500-750 мг дневно. В САЩ национално проучване за здравето и храненето през 1999-2000 година откри, че 79% от хората в зряла възраст имат прием на магнезий под препоръчителната дневна доза.
Освен храненето редица медицински състояния също влияят върху нивата на магнезия, в това число хроничната диария и повръщане, прекомерното отделяне на урина вследствие на слабо контролиран диабет, интензивните и/или продължителни тренировки и злоупотребата с алкохол.
Друг главен виновник са медикаментите с рецепта, по ирония включващи и някои, които са насочени срещу сърдечните болести, като бримковите диуретици от рода на фуроземид (Ласикс) и тиазидните диуретици като индапамид (Натриликс).
Наскоро Агенцията по храните и лекарствата в САЩ публикува предупреждение, че инхибиторите на протонната помпа, включващи омепразол (Прилосек), лансопразол (Превацид) и езомепразол (Нексиум) – всички те обичайно предписвани за лечението на гастроезофагеален рефлукс (киселини), могат да доведат до сериозен дефицит на магнезий, потенциално предизвиквайки крампи на краката, спазми и слабост на мускулите, тремори, припадъци и учестен или нерегулярен сърдечен ритъм.
Агенцията подчерта, че положението може още повече да се влоши при хора, приемащи и други изчерпващи магнезия медикаменти като дигоксин и диуретици, които често се предписват на пациенти със сърдечносъдови болести.
Стресът поразява нивата на магнезия
Запасите на тялото ни от магнезий се изчерпват и от стреса. И когато сме подложени на продължителен стрес, хормоните на нашата надбъбречна жлеза предизвикват спад в нивата на магнезия в клетките ни. Това води до приток на калций към нервните клетки, което от своя страна причинява съкращаване на всички типове мускулни клетки и особено тези на сърдечната и съдовата гладка мускулатура, тъй като те са натоварени със задачата да реагират бързо на внезапния акутен стрес.
Тази реакция е необходима подготовка за така наречения отговор „бий се или бягай“. При нормални обстоятелства мускулните клетки се връщат в отпуснато състояние, след като премине стресовата ситуация. Но когато стресът е хроничен и нивата на магнезия са недостатъчни, тези скелетни, сърдечни и съдови мускули ще останат в състояние на непрекъсната контракция.
Калцият и магнезият в тялото работят съвместно, но нашата съвременна диета е довела до рязко изместване на равновесието между тях. За разлика от тази на нашите древни предци, които са били ловци и събирачи, днешната диета е бедна на магнезий и поради обилното наличие и консумация на млечни продукти - много по-богата на калций.
Съчетанието от съвременните промени в храненето, популярната употреба на изчерпващи магнезия медикаменти, високите нива на стрес поради градския начин на живот и увеличения прием на калциеви добавки за предотвратяване на остеопорозата обуслови тенденция за повишаване на вътреклетъчния калций и понижаване на магнезия, вдигайки по този начин прага, при който всички тези мускули остават съкратени.
В действителност мащабни изследвания върху хора, приемащи добавки с калций, без едновременно с това да вземат магнезий или да следят консумацията си на този минерал, показаха връзка с повишения риск от сърдечни болести както при мъжете, така и при жените.
Промените в калциево-магнезиевия баланс и дефицитите на тези минерали в съвременната диета може да увеличат склонността ни към сърдечносъдови болести.
Магнезиеви добавки
Освен ако не страдате от бъбречна недостатъчност, най-ефикасният начин да подобрите нивата на магнезия си е да вземате орални добавки. Въпреки че беше предложена стандартна доза от 5 мг/кг телесно тегло на ден, така че човек, тежащ 70 кг, би имал нужда от 350 мг дневно, всъщност индивидуалните потребности от минерала са трудни за предсказване и се колебаят дори при един и същи индивид според равнището на стреса, диетата и медикаментите, които той приема в даден момент.
Един изпитан метод за оптимизиране нивата на магнезия е да се повиши приемът до степен на чревна непоносимост (т.е. да увеличавате приеманите дози дотогава, докато не получите разхлабване, което означава, че сте взели твърде много). Тогава оптималното за вас ниво би било предходното преди появата на този ефект.
Когато покачвате равнищата си на магнезий, е важно също да не превишавате капацитета на стомашно-чревния си тракт да го абсорбира. Много плавно увеличаване на дозите (с по около 50 мг елементарен магнезий на всеки три или четири дни), за да предизвикате едно или две меки изхождания дневно, постига най-добър резултат и би трябвало да доведе до постепенно изчезване на симптомите.
Ако страдате от безпокойство, умора, главоболия, безсъние или внезапни силни емоции, би трябвало да получите облекчение, а така също и да забележите подобрение на настроението, съня и енергията.
Една от най-добре усвоимите форми на магнезий е магнезиевият цитрат. (Бел. ред. Магнезиев цитрат ще намерите в магазините „Лечител“ - виждате го на тази страница.) Макар че магнезиевият оксид има по-висока концентрация на елементарен магнезий на единица тегло, той по-слабо се абсорбира в сравнение с цитратните соли. За да постигнете най-добър ефект, разделете дозата на два приема – сутрин и вечер.
Лошият магнезиев статус има дълбоки последици за здравето по принцип, но особено за това на сърцето, тъй като повлиява всички основни рискови фактори.
Освен приемането на добавки стремете се да консумирате диета, базирана на органични цели храни и богата на плодове, зеленчуци и пълнозърнести продукти, като около две трети от дневния прием на енергия (калории) трябва да идва от растителни продукти. Ако консумирате, да кажем, 2100 ккал, те би трябвало да включват около 1100 мг калций и 800 мг магнезий – добро съотношение за поддържане на здраво сърце.
Защо магнезият е важен
Той е необходим кофактор за над 300 регулиращи ензима, като на практика всички хормонални реакции зависят от магнезия. Освен това участва индиректно във всички процеси, използващи ензимите на тялото, тъй като аденозин трифосфат (АТФ) – молекула, която складира и транспортира цялата енергия, необходима за поддържането на живота, трябва да се свърже с положителен магнезиев йон, за да бъде бионаличен.
Вече знаем, че нивата на магнезия в тялото влияят върху тези на холестерола, кръвното налягане и калцирането на артериите, а дефицитът на този жизненоважен минерал е известен рисков фактор за предсърдно мъждене. Това предполага, че всички привидно отделни сърдечни състояния може да се проявяват при даден човек просто заради недостатъчен прием на магнезий.
Как да разберете дали имате дефицит
Лабораторните изследвания за магнезиев статус са прословути със своята неточност. Спадът в кръвните нива на минерала бързо се компенсира от запасите в костите и клетките; освен това, тъй като не е стабилен в кръвните клетки, измерването на магнезия по общоустановените стандарти (в серума, плазмата или червените кръвни клетки) не дава реална картина.
Един алтернативен подход, който не изисква лабораторни тестове, е да се оценят симптомите. Недостатъчните тъканни запаси на магнезий се проявяват като нарушени функции на скелетните мускули, например крампи и спазми на краката, потрепване на мускули, синдром на неспокойните крака и скованост на мускулите.
Дисбалансът е очевиден и при гладката мускулатура, пораждайки физически признаци на нерегулирана белодробна функция като задъхване, хриптящо дишане, астма и дори често въздъхване.
Други възможни сигнали са слабият тонус на пикочния мехур (който е зависим от калциево-магнезиевия баланс), особено през нощта, когато нуждите от магнезий са най-големи, както и появата на запек, тъй като този минерал играе централна роля за отпускане на гладката стомашно-чревна мускулатура.
Въпреки че съществуват много други признаци, утвърдителният отговор на един или повече от следните въпроси може бързо да определи дали ви липсва магнезий и би следвало да се освободите от всички симптоми след адекватно повишаване на приема на минерала.
* Получавате ли крампи на краката?
* Усещате ли често раменете си схванати или напрегнати в края на деня?
* Случва ли ви се понякога да получите спазъм на гърба?
* Получавате ли някога потрепване на мускули, особено около очите?
* Страдате ли от хриптене или астма, особено след физическо натоварване?
* Задъхвате ли се, например когато изкачвате стълби?
* Въздъхвате ли често?
* Някога получавате ли сърцебиене или нарушен сърдечен ритъм?
* Уринирате ли често, особено през нощта?
* Получавате ли запек?
Елица ТАНЧЕВА
