Велина ВЕБЕР
Когато идва в Берлин през студения декември на 1989 г., Самуел Финци не знае нито дума немски. Почти три десетилетия по-късно българският артист от еврейски произход е обявен за актьор на годината в Германия, а по повод това берлинският ежедневник „Берлинер Моргенпост“ пише за него: „Самуел Финци e търсен актьор, и то не само на берлинската сцена”. В началото на творческия си път в Германия Самуел Финци работи тясно с покойния български режисьор Димитър Гочев. Днес талантливият актьор е част от трупата на един от най-значителните немскоезични театри – Дойчес Театър Берлин, снима се в сериали по националната немска телевизия и в успешни кинофилми. В първите си роли той се казва Мирко, Мирослав, играе предимно „източноевропееца”, днес имената на героите му са Норберт, Тристан или Винсент. Широка популярност сред немската публика Самуел Финци получава, след като се снима в рекламата на една застрахователна компания. Там той играе рационално мислещ и прагматичен млад мъж, който иска бързо и небюрократично да сключи застраховка, а не да се лута из джунглата от параграфи. „Баста!” – както казват италианците.
Голямото отличие многоликият театрален, филмов и телевизионен актьор получава от специализираното списание „Театърът днес“ за ролята си в представлението „Очакване на Годо“ на Дойчес Театър Берлин. В годишната специална анкета на най-престижното немско списание за театър и театрална критика шестима от общо 42-ма театрални критици са дали гласа си за Финци, което го поставя на първо място в ранглистата. При откритото гласуване театралните рецензенти са имали възможност да посочат фаворитния си немскоезичен актьор. 49-годишният Финци е отличен за изпълнението на великолепната си роля на Владимир в инсценировката на Бекет от българския режисьор Иван Панталеев. Това е вторият немски голям приз, който Самуел Финци получава, предхождан от престижната награда „Гертруд-Ейсхолд Ринг“ – най-високото отличие, което немският театър дава за актьорска игра.
На сцената Самуел Финци далеч не е представител на този тип нетърпеливи младежи като героя му от рекламата на застрахователната компания. Напротив – той навлиза много бавно в характерите на героите си, постепенно се вплита в душевния им свят, сякаш в момента, в който се вдига завесата, той все още не знае как ще изиграе ролята си. По време на този процес на доближаване до душевността на героите си Самуел Финци е невероятно изразителен и притежава гениалната способност да се превъплъщава. С ярка мимика той показва промените в настроенията на героите си. Така и в ролята си на Владимир в известното произведение на Самуел Бекет „Очакване на Годо“ на сцената на Дойчес Театър. Един немски критик отбелязва: „В една сцена Финци търка връхчетата на пръстите си едни в други, сякаш иска да преброи пясъка, който се рони помежду им по време на тази абсурдна пиеса за чакането. Финци играе сцената с тиха ирония, за да покаже, че това, което се случва на сцената, е всъщност игра в играта”.
Немската критика определя Самуел Финци като майстор на тихия хумор. За разлика от много свои немски колеги той не обича да крещи на сцената. Лицето му издава известен скептицизъм спрямо живота. Както самият той веднъж признава: това чувство може да се нарече и тихо отчаяние. Това обаче не му пречи ни най-малко да се смее на трагедиите в живота. Вероятно именно тази смесица от меланхолия и чувство за хумор е причината талантливият българин с лекота да играе толкова различни образи като Владимир в „Очакване на Годо“, криминалния психолог в сериала „Флеминг“ по германската телевизия ZDF и комичния хирург в кинокомедията „Кокове“.
Първата немска национална телевизия ARD споделя за Самуел Финци, че актьорът притежава невероятната дарба да пресъздава човешки образи и невъобразимо богат език на тялото. Воден от голяма страст към професията си, той за кратко време успява да се вмъкне от една роля в друга. „Откакто играя криминалния психолог Винс Флеминг, ме възхваляват като разбирач на женската душа, а то е точно обратното: Флеминг си има понятие от всичко друго, само не и от жените. Въпреки това изпитва силно влечение към тях“. Благодарение на удоволствието на Самуел Финци от ироничния подход към героите му той винаги се измъква невредим от драмите, в които радва немската публика вече над двайсет години – магьосник в най-хубавия смисъл на думата.
По материали от немските ежедневници „Берлинер Моргенпост” и „Тагесцайтунг”
