Брой: 27, 6 юли 2017 - ХИПЕРТОНИЯТА

Много изследвания са разглеждали вредите върху здравето от недоспиването и бодърстването до късна вечер. Ново проучване, публикувано в списание „Сън“, обаче акцентира върху щетите, нанесени от един по-специфичен режим на нощна почивка – става въп­рос за хората, които си лягат навреме в делничните дни и много по-късно през почивните.
Досегашните изследвания показваха, че недоспиването повишава риска от надебеляване, диабет и сърдечно-съдови болести.
Автор на най-новото изследване е д-р Майкъл Гранднър, ръководител на катедра към Университета в Аризона, САЩ. В проучването били включени 984 души на възраст от 22 до 60 години. Д-р Гранднър и колегите му изготвили подробна анкетна карта, с която да оценят качеството на съня и влинието на часа на заспиване върху здравето. Доброволците били длъжни да записват в колко часа си лягат и стават всеки ден. Под внимание били взети и различни фактори като възраст, пол, етническа принадлежност, работа и социален статус на участниците. Те имали възможността да оценят общото си здраве по специална скала. Имало показатели за депресия, сънливост, умора, смущения в сърдечната дейност.
След анализ на събраната информация учените стигнали до поразителен извод. Само 1 час разлика в лягането между почивните дни и работните повишава риска от сърдечен проблем с 11%. Също така пада и общият тонус на организма, появяват се раздразнителност и умора. Още по-впечатляващ извод е, че с всеки следващ час разлика опасността от сърдечна болест нараства с още 11%. Например, ако от понеделник до петък заспивате към 10 часа вечерта, а през събота и неделя към 12, то рискът вече е 22%.
Освен това се оказва, че самата продължителност на съня не оказва влияние, а разликата в часа на заспиване. Според д-р Сиера Форбуш спазването на график за заспиване може да се използва успешно като превенция на инфарктите и други здравни проблеми.
Любопитно е, че най-голяма разлика в часа на заспиване между делничните и почивните дни се наблюдава при гимназистите. При студентите разлика почти няма. Относно социалния статус – разликата е много по-голяма при работещите богати хора спрямо хората с ниски доходи.