Учените доказаха, че похапването в късните часове на денонощието за сметка на по-ранните води до бързо надебеляване и разстройва метаболизма ни. Стига се до изменения на хормоните, повишава се рискът от диабет и инфаркт.
Въпросното изследване на учени от Катедра по медицина на Университета в Пенсилвания бе представено пред широка публика по време на годишната среща на Американската академия по медицина и Организацията по разстройства на съня. В доклада се казва, че в сравнение с храненията през деня, вечерното похапване оказва силно негативен ефект върху човешкото здраве – по-конкретно върху метаболизма. Редовното хранене късно вечерта води до високи нива на глюкозата в кръвта и на инсулина (предпоставка за диабет), покачване на триглицеридите и вредния холестерол (предпоставка за сърдечно-съдово заболяване).
Професорът по психология и психиатрия д-р Намни Гоил обяснява, че са правени изследвания относно късното заспиване и отрицателния ефект върху здравето от него и е установена пряка връзка между късното лягане и яденето преди сън.
Обаче новото изследване показва, че графикът на храненията, напълно независимо от времето за заспиване, може да повлияе сериозно върху обмяната на веществата.
Учените наблюдавали 9 здрави възрастни (5 мъже и 4 жени) на възраст от 23 до 29 години. Те спазвали два хранителни режима – определено меню, като вечерята във втория хранителен режим била отложена за късните часове на денонощието. Всеки хранителен режим продължавал по 8 седмици. Между провеждането на двата учените наложили интервал от 2 седмици, за да са сигурни, че ще се заличат напълно ефектите от първия 8-седмичен период.
Хранителните режими включвали три основни хранения дневно и две леки закуски. Разликата обаче била, че при първия храненията започвали от 8 сутринта до 7 вечерта, а при втория от 12 на обяд до 11 вечерта. Доброволците заспивали средно към 11 вечерта и ставали около 9 сутринта. Режимът на съня им останал непроменен и при двата периода на наблюдение. Под внимание били взети и физическата активност на доброволците.
Преди началото на експеримента, след първите 8 седмици, след 2-седмичната почивка и в края на проучването експертите записали всички възможни показатели за метаболизма, изразходването на енергия, теглото на участниците.
Анализът на данните показал, че късната вечеря влошава здравето и че бързо се трупат килограми. Драстично бил повишен респираторният коефициент. Става въпрос за съотношението на количеството въглероден диоксид, отделен от организма, спрямо количеството на получения кислород – много важен индикатор, който показва дали всичко с метаболизма е наред. Ако се повишава индексът, тялото изгаря повече въглехидрати, но много по-малко от мазнините.
Метаболитните процеси били нарушени след края на втория период. Наблюдавали се изменения в преработката на глюкозата, нивата на инсулина, холестерола и триглицеридите. Налице били и хормонални изменения. При първия период на наблюдение с ранна вечеря хормонът грелин, който предизвиква огладняването, се отделял редовно по-рано през деня, а хормонът лептин, отговарящ за чувството за ситост, се отделял по-късно и доброволците нямали желанието да ядат пак, преди да си легнат.
Изводите от най-новото проучване потвърждават тези от досегашните, но за първи път изследване на тази тема е проведено с толкова дълъг период на наблюдение и изключващо влиянието на странични фактори като продължителност на съня, час на заспиване, физическа активност през деня.
Превод от английски
Мартина ЗИНОВИЕВА
