Д-р Славомир Кондов ръководи II неврохирургично отделение в УМБАЛ ”Света Анна” - София. Член е на Българското дружество по неврохирургия, член на Европейската асоциация по неврохирургия, на Световната асоциация по хирургия на гръбначния стълб. Автор и съавтор на над 70 публикации. През 2013 г. защитава дисертация на тема „Ултразвукова диагностика в неврохирургията“.
През 2015 г. д-р Кондов е удостоен с награда в категория „Професионализъм в медицината 2015" на Годишните национални медицински награди.
Специализирал е гръбначна хирургия в Швейцария и Франция, съдова и микроневрохирургия в Берн, Швейцария, невронавигация в Тронтхайм, Норвегия, невроендоскопия в Щутгарт, Германия, ендовазални и емболизационни процедури в Хамбург, Германия, и в Барселона, Испания.
• Какви са симптомите на мозъчните тумори? За какво трябва да следят пациентите?
- На първо място - главоболие. Особено когато не страдаме от чести главоболия по принцип.
• Всяко главоболие ли може да означава тумор?
- Определено не. Симптом е силното сутрешно главоболие, което не преминава от обезболяващи медикаменти. И особено това, което причинява скованост във врата.
• Какви са другите симптоми, които са повод за безпокойство?
- Гадене и повръщане. Отново става въпрос за времето след събуждане. Може да се наблюдават и някои промени в личността като избухливост, свръхемоционалност, взимане на неадекватни решения. В някои случаи пациентът страда от замъглено зрение, нарушения в паметта, промени във вкуса и обонянието. При жените настъпват промени в цикъла. Може рязко да се напълнее. Може без видима причина да изтръпне ръка или крак. Най-драстичното проявление, което се наблюдава, е епилептичният припадък. Човекът изведнъж губи съзнание. Друг симптом, който говори за образуването на мозъчен тумор, е промяната в речта. Не говорим за говорни дефекти или за заекване. По-скоро човекът се опитва да каже нещо, но не успява. Речта му не тръгва. Или се опитва да се сети за дадена дума, но изобщо не успява.
• Има ли други промени във външността на болния освен напълняването?
- В някои случаи може да има парализа или пареза на лицето, на самата мускулатура, която в зависимост от разположението на тумора може да е по-изявена от периферен тип или по-слабо изявена от централен тип.
• Как се поставя диагнозата? Какви са изследванията?
- При подозрение за мозъчен тумор най-доброто нещо, което трябва да се направи, е ядрено-магнитният резонанс – най-бързото и най-точно изследване. При липса на такъв или ако няма възможност веднага да се осъществи, се прави скенер с контрастно усилване.
• След диагностирането какво следва?
- След като сме сигурни, че има мозъчен тумор, ако няма някакви спешни обстоятелства, е редно да се започне подготовка на мозъка с противооточни средства и антиконвулсанти, за да не се случват гърчове и припадъци. Съответно, ако има придружаващи заболявания, е необходимо терапията да се доуточни и конкретизира. Да речем, че ако човекът има и диабет, задължително го изследват ендокринолог, кардиолог и анестезиолог. Ако пък е алергичен, също се прави по-специална подготовка с медикаменти и се пристъпва към самата оперативна намеса. Има различни методики за интраоперативен контрол над манипулацията. Може да бъдат проведени с интраоперативна ултразвукова диагностика или с невронавигация, може с ендоскопска асистенция. Но разковничето на интраоперативната работа при пациентите с тумори е микроскопът. Същинската оперативна интервенция в повечето случаи се извършва с операционен микроскоп и тогава от огромно значение е добрата микрохирургична техника, с която трябва да разполага хирургът.
• До каква степен се възстановяват пациентите след отстраняването на тумора? Имат ли увреждания?
- Ако туморът е открит в стадий, в който не са настъпили все още сериозни неврологични усложнения, би трябвало пациентът така и да бъде изписан от болницата – без неврологични усложнения. Ако вече се наблюдава задълбочена неврологична симптоматика, туморът е добре отстранен и ако не е малигнен (злокачествен), тогава неврологичната симптоматика търпи бавно обратно развитие. Другият решаващ фактор за това дали пациентът ще се възстанови напълно, освен ранното откриване на образуванието, е от значение в коя зона се е оформил туморът. Има функционално активни зони на мозъка, макар че съвременното схващане е, че човешкият мозък работи като едно цяло. От дидактична гледна точка се разглеждат различни зони. Например, ако е засегната моторната зона на говора в лявото полукълбо, човекът не може да модулира речта си. Пак повтарям, ако пациентът бъде при нас навреме и се извършат необходимите декомпресии и цялостно лечение, шансовете му са огромни. Важи за всяко едно заболяване, при което има притискане на нервна тъкан. В България се наблюдава един странен феномен. Ще го опиша така – близките на пациента казват: „Не се оперирай от дискова херния, защото Гошо, съседът осакатя след такава операция“. В модерните страни оперативният метод е първият избор при дискова херния, за да не настъпят усложнения от притискането. Докато при нас идват хора, които вече не могат да мърдат. Решението за операцията е взето твърде бавно. И увредените от натиска нервни тъкани вече не могат да се възстановят. В медицината най-важното нещо знаете ли кое е?
• Превенцията?
- Да. Именно. Да не се допуска да се стигне до усложнения.
• Имате ли наблюдения дали туморите се образуват по-често при мъже или жени и на каква възраст?
- Съотношението е приблизително еднакво. Има, разбира се, някои видове тумори, които преобладават при дамите. Например метастазите от рак на гърдата. Тъй като той е много чест при жените и има метастази. Мъжете повече пушат и белодробният карцином е по-чест при тях. Следователно метастазите от него са повече при мъжете. Има и други тумори, свързани с някои генетични предразположености на организма, но навлизаме в „по-тънките“ детайли на материята, от които не се интересува пациентът.
• Вярно ли е, че все повече млади хора страдат от тумор в мозъка?
- В световен мащаб, тъй като онкологичните заболявания са огромна група от болести, може да се каже, че да. Определени видове тумори се проявяват по-рано. Но има и друга теория и тя гласи, че с развитието на медицинската техника и диагностика просто в съвремието ние по-рано успяваме да ги открием. Във връзка с това ще кажа, че в България, естествено, това правило, така да го наречем, тотално е нарушено, тъй като има връзка с клиничните пътеки. Клинична пътека няма и няма как да има. Имаме една изключително лоша методика за работа, която обърква цялата здравна система и която, мисля, че напълно е изживяла времето си и трябва да си отиде по най-бързия начин.
• Високотехнологичният робот Да Винчи ефективен ли е при мозъчни операции?
- В неврохирургията не се използва. Подходящ е за сферата на акушерството и гинекологията, както и за коремната хирургия. Много ни помага обновеното спешно отделение в „Св. Анна“, имаме на разположение и хеликоптерна площадка. На едно място се намират и лабораторията, и образната диагностика, включително ендоваскуларната лаборатория. Веднага може да се извади тромб от мозъка при инсулт. Имаме пациенти с инсулти, които излизат от болницата след броени дни без проблеми.
