18 НОЕМВРИ – ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА АНТИБИОТИЦИТЕ
...
Според някои оценки ежегодно в страните от Евросъюза поради бактериални инфекции, с които организмът не може да се справи дори с подкрепата на антибиотиците, умират 25 хиляди души. В САЩ от антибиотикоустойчиви инфекции всяка година умират 23 000 души и се регистрират два милиона заболявания. Ние вече сме ставали свидетели на редица бактериални инфекции (гонорея, устойчиви към карбапенеми ентеробактерии, туберкулозни щамове), които повече не се лекуват с лекарствата, с които разполагаме.
Появата на супербактерии,
пред които антибиотиците са безсилни, заплашва дори Олимпиадата в Рио де Жанейро, която трябва да се проведе през август 2016 г. В морската вода край брега на Рио де Жанейро били открити бактерии, устойчиви към лекарствените препарати. В залива Гуанабара, където се намира прочутият плаж Фламенго, през 2016 г. трябва да се проведат олимпийските регати и съревнованията по уиндсърфинг.
В проби от водата край плажа Фламенго били открити резистентни към антибиотиците бактерии, каквито обикновено могат да се намерят в медицинските отпадъци (от 15 до 20% от отпадъците на медицинските учреждения се падат на т.нар. инфекциозни и патологични отпадъци). Подобни бактерии са способни да произвеждат ензим, правещ ги устойчиви към въздействието на антибиотиците.
Супербактериите предизвикват заболявания на храносмилателната, пикочно-половата и дихателната система. Ана Паула Д`Алинкур Карвахо Асеф, координатор на бактериалните изследвания в научноизследователския център на института „Освалдо Круз“ в Бразилия, смята, че „проблемът се състои в това, че предизвиканите от тези бактерии инфекции могат да се лекуват само в болниците”. Доколкото супербактерията е устойчива към повечето съвременни антибиотици, лекарите са принудени да прибягват до препарати, които крайно рядко се използват поради вредното им влияние върху човешкия организъм.
Неотдавна бил подготвен доклад по поръчка на британското правителство, в който се съдържа много тревожна прогноза, че към 2050 г. устойчивите към антимикробни препарати инфекции ще убиват 10 милиона души в целия свят. Това е повече, отколкото хората, които днес умират от рак.
Световната здравна организация бие тревога, а в Швейцария, славеща се със своята високоразвита фармацевтична промишленост, учените сега се опитват да разработят стратегия за борба с този глобален проблем.
Откъде въобще се появил проблемът с резистентността?
Като една от основните причини медиците назовават честото и неадекватно използване на антибиотици в медицината, ветеринарията и дори в животновъдството, та нали не е тайна, че много фермери, за да изключат, както те си мислят, завинаги опасността от заболявания на добитъка, добавят в храната на животните силни антибиотици. За животните се използват около 80% от общото количество произвеждани ежегодно антибиотици, което съставлява от 100 000 до 200 000 тона. Фермерите открили, че ако дават на животните малки дози антибиотици, те растат по-бързо. А ако се използват антибиотици за профилактика на заболяванията, то животните могат да се отглеждат в недостатъчно хигиенични условия. Такава практика ни позволява да получаваме евтини хранителни продукти, но тя също задълбочава проблема с резистентността към антибиотиците. Когато натъпканите с антибиотици животни се отглеждат в тесни и замърсени помещения, това създава идеални условия за антибиотична устойчивост: малките дози унищожават най-слабите бактерии, а най-силните оживяват.
Освен това
нерядко лекарите грешат с дозировката.
В резултат бактериите не загиват, а напротив, приспособяват се към ситуацията, оживяват и придобиват устойчивост към употребяваните препарати, в това число и антибиотиците.
Лекарите вече отдавна знаят, че е невъзможно да се излекува бронхит с антибиотици, и въпреки това в 71% от случаите продължават да лекуват това заболяване с такива препарати. По данни на списание Nature средностатистическото американско дете до навършване на 18 години преминава 10-20 курса на лечение с антибиотици. Излиза, че то получава доза антибиотици всяка година или веднъж на две години. Но съгласно авторитетни оценки в половината от случаите антибиотици изобщо не са му нужни.
„В Швейцария вече бяха регистрирани няколко случая с летален изход, причина за които беше антибиотичната устойчивост на болестотворните бактерии”, съобщил Андреас Кроненберг от института за инфекциозни болести при Университета в град Берн. Той е също директор на швейцарския Център за изучаване на проблемите с антибиотичната резистентност.
Анелиз Цинкернагел, главен лекар на инфекциозното отделение на Университетската клиника в Цюрих, смята за най-голяма заплаха широкото разпространение на така наречените грамотрицателни бактерии, устойчиви към въздействието на лекарствени препарати. Те стават все повече поради това, че антибиотиците днес се използват твърде много в животновъдството, често се отпускат без рецепта и въобще се използват разточително и необмислено.
„Много е важно антибиотиците да се прилагат избирателно - заявила А. Цинкернагел. – Освен това устойчиви към антибиотиците грамотрицателни бактерии ни докарват туристите, върнали се например от Индия. Тези хора са просто колонизирани от такива възбудители, но това впрочем не означава автоматично, че всички те са болни. Хората със здрава имунна система могат да останат напълно здрави дори да са носители на полирезистентни бактерии. Най-подложени на риск са хората с отслабена имунна система.”
Според специалистите от Центъра за изучаване на проблемите с антибиотичната резистентност в целия свят устойчивостта към антибиотиците стремително набира обороти, „напомняйки епидемия”. „Обща статистика засега не съществува до голяма степен поради това, че трябва ясно да се разбира за какъв конкретен микроорганизъм и за какъв антибиотик става дума - обяснил А. Кроненберг. - Така показателите за устойчивостта на чревната пръчица към антибиотиците, насочени срещу бета-лактамазата с разширен спектър, в Швейцария днес растат с един процент годишно. В другите страни този процес протича още по-бързо. В Индия показателят за резистентност на този вид бактерии въобще вече достига 80%, т.е. антибиотикът при лечение на хората сработва там само в един на пет случая.”
В края на 2014 г.
СЗО публикувала най-пълния до момента доклад,
посветен на тази тема. В него в частност се посочва, че устойчивостта на някои видове бактерии към антибиотиците в много региони на света вече е достигнала застрашителни размери. „Без приемането на спешни, координирани мерки човечеството все по-бързо ще се движи към момента на настъпване на епоха, когато дори най-простите инфекции и незначителни травми, поддаващи се днес на ефективно лечение, отново ще имат смъртоносни последствия”, подчертал Кейджи Фукуда, помощник на генералния директор на СЗО по безопасност на здравеопазването.
Авторите на доклада, който е базиран на данни от 114 страни, са особено разтревожени от устойчивостта към така наречените резервни антибиотици. Да си припомним, че към тези резервни препарати от втори ред се отнасят лекарствата, които въздействат по-слабо на бактериите и по-често предизвикват странични ефекти, но при това те са по-ефективни при болните, резистентни към препаратите от първи ред. И ето че сега тази втора линия на отбраната в борбата с бактериите в много региони на света практически е престанала да действа.
...
Валери ИВАНОВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"
