Брой: 45, 12 ноември 2015 - ДИАБЕТНА ЕПИДЕМИЯ

Вече трети пореден брой „Лечител“ публикува научни изследвания за опасността от вредните храни, специално на вниманието на министъра на икономиката Божидар Лукарски и неговия съветник Владимир Каролев, който обяви в ефира на БНТ 1, че няма такива изследвания никъде по света. В този текст ще видите отново не само че има, но и че световни специалисти в областта на диабета настояват за данък върху вредните храни!

От 1980 г. диабетиците в света са нараснали четирикратно и лечението на тези пациенти в такива огромни мащаби става все по-скъпо. Според Олга Мартин, ръководител на центъра за клинични изследвания „Алианс срещу диабета” в Лас Вегас, ако пандемията от това хронично заболяване не бъде овладяна, то след 20 години човечеството го очакват катастрофални последствия.
Диабетът е група заболявания на ендокринната система, свързани с нарушения в обмяната на веществата, започващи с нарушения във въглехидратната обмяна. Биологичната природа на това нарушение е следната. Сред всички източници на енергия въглехидратите най-бързо се преобразуват в захар и се разпадат, снабдявайки организма с „гориво”. В здравия човек между приемите на храна черният дроб освобождава в кръвта известно количество глюкоза, което ни е необходимо за нормална жизнена дейност. За да може захарта да се усвоява от клетките, организмът има нужда от „парола” – хормона инсулин, който се синтезира от бета-клетките в задстомашната жлеза и достига инсулиновите рецептори на останалите клетки. Без присъствието на инсулин на повърхността на клетката е невъзможна абсорбцията на необходимата захар.
След хранене нивото на захар в кръвта се повишава, увеличава се и количеството на инсулина, помагащ на клетките да усвоят тази захар. Черният дроб започва да акумулира излишната глюкоза от кръвта, запазвайки я за последващо използване. Когато този  процес завършва, инсулинът се разпада и се извежда от организма, така че той постоянно обновява запасите от инсулин със силите на бета-клетките в задстомашната жлеза.
При диабет тази стройна система на метаболизма на глюкозата се нарушава и в зависимост от  нарушенията диабетът се разделя на два типа – I и II. Относително редкият диабет от I тип се развива,
когато бета-клетките на задстомашната жлеза са разрушени
и не могат да отделят инсулин или го отделят в минимално количество. Много по-разпространена форма на диабета, срещаща се около десет пъти по-често, е диабетът от II тип, когато метаболизмът на глюкозата е нарушен поради недостиг на инсулин. В болните от диабет от II тип има високо ниво на захар в кръвта, доколкото настъпва снижаване на активността на инсулина – възниква инсулинова резистентност, макар бета-клетките в задстомашната жлеза в началния стадий на болестта да го произвеждат все повече и повече. С времето работещите под пълна пара бета-клетки се изтощават, дори ако лекарите успеят да открият диабетика в самото начало на болестта, половината от бета-клетките на пациента по правило вече не функционират и тяхното възстановяване е невъзможно. При това нарушение на метаболизма на въглехидратите се стига и до нарушение на обмяната на белтъчините и липидите. Състоянието на пациента може да се влошава постепенно или, обратно, стремително. И макар диабетът винаги да се е смятал за болест на зрялата и старческата възраст, днес той вече все по-често се среща сред младите хора и дори децата.
Диабетът е свързан с комплекс от фактори - и генетични, и свързани с начина и условията на живот. Но главният от тях е наднорменото тегло. „Висококалоричната храна, богата на прости въглехидрати, води до наднормено тегло и затлъстяване, а това е рисков фактор за развитие на диабет. Рискът да станат диабетици при пълните хора е три пъти по-висок, отколкото при хората с нормално тегло”, обяснила Олга Мартин.
И лекарствата провокират диабет
В последните години все повече стават данните от различни изследвания, които показват, че някои лекарства могат да станат скрита причина за възникване на захарен диабет. Всъщност има доста много лекарствени препарати, които могат да доведат до повишаване на нивото на кръвната захар. Макар че за тях е известно отдавна, лекарите, изписвайки рецепти, невинаги отчитат възможността за поява на такива тежки странични ефекти.
Практически на всички хора с повишена захар в кръвта или с диагноза „захарен диабет” се предписват снижаващи холестерола препарати от типа на статините. В САЩ това означава, че ако докторът не предлага на пациента прием на такива препарати, за това може да се направи оплакване пред ръководството на клиниката.
Но бедата е там, че статините могат фактически да предизвикат или усилят в пациента захарен диабет или да усложнят управлението на съдържанието на захар в кръвта. Твърди се, че експертите по диабета преувеличават тези рискове. Те са убедени, че всеки човек с диабет трябва да приема статини (за намаляване на риска от сърдечносъдови проблеми) дори ако при това на него му е по-трудно да управлява нивото на глюкоза в кръвта. Те просто повишават дозата на препарата срещу диабет или добавят друг препарат, снижаващ нивото на захарта. Но добавянето на още едно лекарство в опит за лечение на страничните ефекти от първичния рецептурен препарат, е контрапродуктивно, тъй като всеки нов препарат увеличава сложността на лечението и повишава вероятността от допълнителни усложнения.
Още една опасност представляват пикочогонните препарати. Макар диуретиците да се възприемат като супербезопасни средства, увеличението на захарта в кръвта при техния прием съвсем не е рядко явление. Диуретиците могат също да увеличат равнището на холестерола в кръвта.
Представете си такъв сценарий: някой има мека хипертония и лекарят му предписва комплексен препарат с пикочогонен ефект. Нивата на захарта и холестерола в кръвта започват да се покачват. Тогава докторът предписва статини срещу високия холестерол и възниква двоен удар, който рязко повишава риска от развитие на диабет от II тип.
Известно е също, че много хора приемат в комплекс статини плюс диуретици, плюс препарата преднизолон. Ще бъде направо чудно, ако такъв човек в края на краищата не получи повишено ниво на захар в кръвта.
Вредните храни - рисков фактор
Олга Мартин отбелязала, че разпространението на диабета зависи в значителна степен от географския регион и състоянието на икономиката. Логично е, че заболеваемостта нараства с развитието на урбанизацията - 77% от диабетиците живеят в слабо- и средноразвитите страни. А пък в селските райони на развиващите се страни както и преди се регистрира ниска заболеваемост от диабет от II тип.
Употребата на висококалорична храна с преобладаване на прости въглехидрати, които рязко повишават равнището на захар в кръвта, използването на продукти, които не съдържат витамини и микроелементи, които ни предпазват от оксидативния стрес – това е още един важен рисков фактор, който води до развитие на диабет. И обратно, нискокалоричното хранене с използване на сложни въглехидрати, които се усвояват много по-бавно и не предизвикват рязък подем в нивото на кръвната захар, значително снижава риска от диабет.
Олга Мартин привела любопитен пример: в аграрно Мексико през 2010 г. заболеваемостта от захарен диабет съставлявала 10% от общата численост на населението, а пък сред мексиканските имигранти в САЩ заболелите били вече 35%. Причината е в различната диета, на първо място бързата храна, газираните напитки вместо натуралната вода, обработената храна, като консерви, бяло брашно и полиран ориз. А пък в мексиканските села хората се хранят предимно с по-полезни необработени продукти: тъмен, а не обработен ориз, грубо смляно брашно, пресни плодове и зеленчуци.
Ето още едно забавно потвърждение за наличието на връзка между некачествената храна и диабета: биологът Робърт Саполски от Станфордския университет, изследвайки африкански бабуини, открил, че тези от тях, които живеели по-близо до хотелите и се хранели с остатъци от изхвърляната от туристите храна, по-бързо израствали и достигали зрялост, отколкото техните събратя от саваната, но и по-често се сдобивали със симптоми на диабет.
Взаимовръзката между наднорменото тегло, а така също предизвиканите от неправилната диета оксидантни процеси и диабета не буди никакви съмнения. Очевидно все по-широкото разпространение на тази болест е едно от „постиженията” на съвременната цивилизация. Диабетната пандемия набира все по-заплашителни обороти: Международната диабетна федерация съобщила, че през 2014 г. в света са били регистрирани 387 милиона диабетици, от които 5 милиона починали. Общите световни разходи за лечение на диабетиците растат изключително бързо: през миналата година те били 612 милиарда долара, докато през 2007 г. са били четири пъти по-малко - 174 милиарда. Тройката лидери по броя на болните от диабет изглежда така: Индия, Китай, САЩ (в Съединените щати за последните 20 години заболеваемостта от диабет е нараснала от 14,9 милиона до 26,1 милиона случая, т.е. повишението е със 75%). Според данните от 2013 г. сред лидерите в разпространението на диабета се нареждат още тихоокеанските островни държави и страните от Арабския полуостров.
...

Профилактика
Диабетът не може да се излекува напълно, но той може да се предотврати, максимално изключвайки основните рискови фактори. Професор Ярослав Рибка, водещ специалист диабетолог от Чехия и ЕС, смята, че това трябва да се прави още от детска възраст: компютърните игри и социалните мрежи вместо подвижни игри, както и евтините сладкиши залагат основата на бъдещото заболяване. Децата трупат излишни килограми, задстомашната жлеза не успява да изработи достатъчно инсулин, за да намали нивото на захар в кръвта, и развитието на диабет е само въпрос на време. Детският ендокринолог от Калифорния доктор Робърт Лустиг в своята книга The Fat Chance Cook-Book настоява, че захарта по принцип трябва да бъде изключена от рациона на всеки човек и че тя е не по-малко вредна, отколкото алкохола или тютюнопушенето.
Ярослав Рибка съветва да се избягват пържените храни и да се ядат само качествени белтъчни продукти, да се предпочита рибата, особено морската, или бялото пилешко месо, да не се купуват готови храни от супермаркетите. В неограничени количества може да се ядат зеленчуци, а с плодовете трябва да бъдем по-внимателни: в тях се съдържа много фруктоза.
Олга Мартин, както и много други специалисти, настоява за пълно изключване от рациона на вредната храна, а така също съветва разумно да се допълва диетата с хранителни добавки, съдържащи микроелементи: „Съвременната западна диета води до дефицит на необходимите микроелементи като например магнезий, хром, калий, а така също витамини от група В, витамин С и т.н., поради това е нужно да се попълва рационът с биодобавки. На естествената способност на организма да контролира нивото на глюкоза в кръвта влияят няколко фактора: съставът на храната, състоянието на храносмилателната и отделителната система, дисбалансът в рН, приеманите фармакологични препарати. Това обяснява защо болните от диабет имат ниско ниво на жизненоважни микроелементи и витамини”. (Бел. ред. Лесноусвоим магнезий можете да си набавите от МАГНЕЗИЕВ ЦИТРАТ, хром – от КРОМИСАН, който виждате по-долу. А за витамините от група В - Витатабс В-комплекс стронг, натурален витамин С – АЦЕРОЛА без захар, и ВИТАТАБС ABCDE.)
Бъдещето
Ще може ли човечеството някога да победи диабета? От една страна, пандемията може да се спре, подхождайки системно към въпроса за диетата.
Олга Мартин е убедена, че тук са необходими кардинални мерки, включително въвеждане на данък върху производството и продажбата на вредни хранителни продукти.
...