Изследователи разработват преносим изкуствен бъбрек и първите клинични изпитания с прототипи дадоха многообещаващи резултати. Все още има технически пречки, които трябва да се преодолеят, преди това устройство за безопасна диализа да влезе в масово производство. Но необходимостта е голяма.
На тазгодишната Конференция по диализа на Американското дружество по нефрология участниците имаха шанса да надникнат в не толкова далечното бъдеще. Д-р Виктор Гура, професор от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, представи напредъка си в разработването на портативен изкуствен бъбрек (известен със съкращението WAK). Първоначалните клинични изпитания в Италия и Обединеното кралство вече завършиха и в момента е в ход първото изследване в Съединените щати с подкрепата на програмата за иновации на FDA, предназначена да ускорява разработването на медицински устройства.
WAK, както беше представен на конференцията, е работещо с батерии, миниатюризирано устройство за диализа (диализатор), което може да се носи от пациента подобно на колан за инструменти. Прототипът тежи 4,5 кг и изисква само около 400 мл стерилна вода, което представлява голяма крачка напред от конвенционалните машини за диализа, тежащи най-малко 60 кг и консумиращи около 120 л вода. WAK има филтър (абсорбиращ патрон), който комбинира уреаза, активен въглен, циркониев фосфат и циркониев оксид, за да отстранява уремичните субстанции и соли.
Въпреки обещаващите първи изследвания има някои технически въпроси, които все още предстои да бъдат изяснени: като това какво влияние оказват йонообменните абсорбенти върху електролитния и киселинно-алкалния баланс и безопасността на прекия достъп до кръвообращението. При инцидентна сепарация например има риск от значителна загуба на кръв и въздушен емболизъм (блокиране на кръвоносен съд от балонче въздух). Поради тази причина мечтата за изкуствен бъбрек няма да стане реалност чак толкова бързо, колкото бихме се надявали. Д-р Гура обаче остава оптимист: „Надявам се, че до пет години този уред ще бъде използван в цялата страна“.
Диализна машина като крайно средство
За пациентите с тежки бъбречни заболявания диализата често е последната надежда, тъй като шансовете за трансплантация на бъбрек са малки. Един пример от Германия: според статистиката на Германската фондация за органна трансплантация (DSO) през 2014 година са били извършени общо 2128 бъбречни трансплантации, 1508 от които на бъбреци, взети от починали донори. Но чакащите пациенти в момента са около 8000. Те се нуждаят от премахване на уремичните субстанции от кръвта им чрез някаква форма на бъбречнозаместителна терапия, но никоя от съществуващите процедури за диализа понастоящем не е в състояние да компенсира цялостната функция на бъбреците.
Най-големият недостатък на хемодиализата е, че тя обикновено се прилага само три пъти седмично, което води до големи флуктуации в тялото. Макар че перитонеалната диализа дава възможност за по-непрекъснато пречистване на кръвта, отстраняването на уремичните токсини при нея не е много ефикасно и в дългосрочен план се стига до увреждане на перитонеалната мембрана поради високите интраперитонеални концентрации на глюкозата, които са необходими за създаване на осмотичен градиент.
Анализ на национални регистри като Системата за бъбречни данни на САЩ (USRDS) демонстрира, че очакваната продължителност на живота за пациентите на диализа е изразено по-ниска в сравнение с населението като цяло. Ето защо ежедневната хемодиализа в домашни условия е по-добра алтернатива от конвенционалната и може не само да удължи живота на пациентите, но и да подобри неговото качество, хранителния им статус и броя на необходимите хапчета. Само малка част от всички пациенти на диализа обаче ще бъдат лекувани с домашната й версия. Дори и да получат достъп до тази терапия, те въпреки това ще бъдат вързани за много часове на ден поради големината на медицинския апарат. Естествено, дума не може да става да бъдат мобилни и да ходят на почивка. Ето защо портативният изкуствен бъбрек има за цел да осигури ефикасно отстраняване на токсините и бавен обмен на течности, позволявайки висока мобилност и гъвкавост.
Глобално предлагане и търсене
Докато първите прототипи на WAK все още се борят с техническите предизвикателства, свързани с безопасността, работата и ефикасността, обзорна статия, която беше публикувана в сп. The Lancet (през март 2015 г.) заключи, че съществува огромна потребност от разходноефективни методи за лечение на бъбречната недостатъчност, защото в най-добрия случай само половината от пациентите, които се нуждаят бъбречнозаместителна терапия или трансплантация, я получават. През разгледания едногодишен период (2010 г.) най-малко 2,3 млн. души, нуждаещи се от лечение, са починали преждевременно поради неговата липса. „Големият брой смъртни случаи вследствие на слаб достъп до лечение изправя пред тежка задача нефролозите и здравеопазването, и изследователската общност като цяло“, обяви водещият автор на статията проф. Владо Перкович от Университета на Сидни.
Обзорът показва, че положението, свързано с наличието на лечение, е особено критично в азиатските и африканските страни с нисък и среден доход на глава от населението, каквито са например Нигерия, Пакистан, Индонезия, Индия и Китай, където по-малко от една четвърт от пациентите с бъбречна недостатъчност получават нужното лечение. В коментар по повод статията в The Lancet професор Джоузеф Кореш от университета „Джонс Хопкинс“ и професор Тазийн Джафар от Висшето медицинско училище Duke-NUS в Сингапур настояват за решения за справяне с този проблем, каквото би могло да представлява един ден носенето на портативен изкуствен бъбрек: „Дойде време лечението на бъбречната недостатъчност и нейното предотвратяване посредством откриване и контролиране хроничните болести на бъбреците да бъдат включени в глобалния здравен дневен ред“.
