Редовната консумация на преработено червено месо – бекон, кренвирши, колбаси – повишава риска от възникване на рак на червата. С това заявление преди няколко дни Световната здравна организация предизвика истинска буря от емоции сред почитателите и враговете на месните деликатеси. Допълнително масло в огъня наля съобщението, отново на експертите от СЗО, че продуктите от преработено месо ще бъдат добавени в списъка с опасни или потенциално опасни за здравето на човека канцерогени.
Между другото специалистите подчертали: за да стане опасно, месото трябва да бъде не просто смляно на кайма и изпържено, но и да бъде обработено със специални вещества, които променят неговия вкус и увеличават срока на годност. Основните методи за подобна обработка са опушването, добавянето на сол и консерванти. Именно съвкупността от тези фактори прави продуктите от месо опасни за здравето: както твърдят специалистите от СЗО, ако човек ежедневно изяжда 50 грама бекон или колбаси, рискът от възникване на колоректален рак за него се повишава с 18%.
Именно поради това Световната здравна организация съвместно с Международната агенция за изследване на рака стигнали до заключението, че беконът и кренвиршите трябва да се включат в официалния списък на канцерогените, публикуван на сайта на агенцията. Днес вече в списъка се е появило обозначението „processed meat” (преработено месо), като се уточнява, че въпросът се обсъжда. На практика месото може да попадне в група №1 – най-„канцерогенната” и опасна за човека.
Струва си да отбележим, че
списъкът е разделен на пет групи.
Първата – най-опасната – включва 118 агента, сред които влизат например алкохолните напитки, цигарите и радиоактивните вещества.
Групи 2А и 2В включват 75 и 288 агента съответно. Те са описани като „възможно канцерогенни за човека” и „вероятно канцерогенни за човека” – както се вижда от названията на групите, границата между тях е доста тънка.
В група 2А влизат употребата на много горещ чай мате и работата като фризьор – в тази професия хората са подложени на повишен риск от развитие на рак поради постоянния контакт с химикали.
Група 2В включва отработените автомобилни газове, работата в химическо чистене, мобилните телефони, микровълновите печки и дори кафето.
Мненията на учените по отношение на канцерогенността на кафето се разминават, и то твърде съществено. В черния списък кафето попаднало през 1991 г., но в продължение на последните няколко десетилетия изследователи публикували не една статия, твърдейки, че кафето в действителност снижава риска от развитие на различни видове рак, например рак на черния дроб или рак на шийката на матката.
В група 3 са включени веществата, „некласифицирани като канцерогенни за човека”. Тук са описани 503 агента, сред които чаят и дизеловото гориво.
Най-безопасната, четвърта група включва само едно вещество – кристалите на капролактама, които се използват за получаване на пластмаси и влакна. Те получили статуса „вероятно, неканцерогенни за човека”.
Ако заявката за включване на преработеното месо в списъка с канцерогените бъде одобрена, то ще застане в една редица с плутония и смолите от цигарения дим. Впрочем дори по думите на самите специалисти това не означава, че веществата са еднакво вредни: „Индивидуалният риск от развитие на колоректален рак поради употребата на месни продукти остава доста нисък, но той се повишава с увеличаване на количеството изяждано преработено месо”, коментирал специалистът от СЗО Курт Страйф. По оценка на експертите ежегодно прекомерната употреба на месни продукти може да бъде
причина за смъртта на 34 хиляди души от рак на червата.
Това число изглежда твърде значително, но ако се сравни вредата от колбасите с вредата от тютюнопушенето, става очевидно, че опасността от месните продукти е преувеличена. Тютюнопушенето е причина за рак на белите дробове в 86% от случаите, което съставлява 19% от всички случаи на заболявания от различни видове рак. За продуктите от преработено месо тези показатели съставляват 21% (случаи на заболявания от рак на червата), което е 3% от всички ракови заболявания.
Ажиотажът, който провокирали медиите около новината за включването на колбасите в списъка с канцерогени, предизвикал оживена дискусия – в нея взели участие както специалисти по изучаване на месните продукти, така и техните производители. Така например Северноамериканският институт за месото публикувал заявление, в което нарекъл съобщението на СЗО „драматично” и „паникьорско”. Освен това специалисти от института съобщили, че съществуват множество изследвания, авторите на които не са открили връзка между месото и рака.
„Очевидно мнозина от тези, които са присъствали на заседанието на Международната агенция за изучаване на рака, са искали да получат напълно определен резултат, независимо от остарелите, слаби и неубедителни данни. Червеното преработено месо попаднало сред 940 агента, които по мнението на агенцията представляват известна опасност за човека. Според тях рак не предизвиква единствено вещество, от което се прави облекло за занятия по йога (става дума за единствения представител в група 4, кристалите на капролактама) - коментирала Бетси Бурен, вицепрезидент на Северноамериканския институт за месото. – Ако се следват препоръките на агенцията, то излиза, че вие може да се занимавате с йога, но при това не бива да дишате уличен въздух (канцероген от 1 група), да седите под слънчеви лъчи (1 група), да използвате растението алое (1 група) против слънчеви изгаряния, да пиете кафе или вино (групи 1 и 2В) или да ядете приготвена на грил храна (група 2А). А ако сте фризьор или работите на смени (група 2А), то незабавно трябва да си потърсите нова работа.”
Ако се запознаем с коментарите на други експерти, можем да направим извод: червеното месо (особено приготвеното на въглища, тъй като в него се образуват органични съединения под названието полициклични ароматни въглеводороди, притежаващи канцерогенни и мутагенни свойства) действително може да бъде вредно за здравето. Но това може да се каже почти за всеки продукт в случай че човек го употребява в неумерени количества. Впрочем да си припомним, че вредата от полицикличните ароматни въглеводороди, образуващи се при приготвянето на шишчета, може съществено да се намали чрез мариноване на месото в бира – за това разказва статия, публикувана в The Journal of Agricultural and Food Chemistry.
Йордан ВАСИЛЕВ
