През последните четири години Българската бъбречна асоциация (ББА) е провела скрининг на 4500 души. При голяма част са установени различни степени на хронично бъбречно заболяване, без те изобщо да са подозирали за съществуването на здравния проблем, коментира председателят съсловната организация проф. Здравко Краев. 57% от проучените хора над 60-годишна възраст и 53% от диабетиците имат данни за нефрологично страдание. Според специалиста, който е и хирург в Клиниката по диализа на „Александровска“ болница, лечението в първите стадии на хроничната бъбречна недостатъчност е консервативно, но в последните етапи са налага хемодиализа, чиято алтернатива е трансплантацията.
Проф. Чавдар Славов от Дружеството по трансплантология и началник на Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“ оповести данните в световен мащаб. Според него 15% от населението има латентни бъбречни заболявания, като честотата им нараства прогресивно: „Те могат да бъдат както различен вид аномлии на бъбреците и пикочните пътища, така и нефрологични страдания. В крайна сметка голяма част от тези хора стигат до т.нар. терминална бъбречна недостатъчност, която изисква лечение. То е двуетапно – първо е включване на диализа, после в различни програми за трансплантация, което обаче е сериозен проблем за страната ни“.
По данни на проф. Елисавета Наумова, ръководител на Клиника по клинична имунология в „Александровска“, в листата на чакащите у нас фигурират 850 души. Средно на година се правят около 30-40 такива операции. За сравнение в Сърбия, която е със същия брой население, се извършват двойно повече. Съседна Турция също бележи голям напредък – на милион население се реализират около 20 трансплантации на бъбрек годишно. Франция, Германия, Полша и Испания също са много напред в дейността.
Проф. Анелия Буева от УСБАЛ по педиатрия в София, коментира, че профилактиката при децата предполага здрави бъбреци в зряла възраст. През миналата година в няколко области на страната започна проучване, което до началото на март т.г. е обхванало 4055 малчугана. При 5,6% е установено затлъстяване, което има отношение към бъбречната функция. Наличие на белтък в урината е открит у 5,2% от децата. „Когато една ниско степенна протеинурия започне в малка възраст и градира през годините, означава, че след няколко десетилетия ще има признаци на бъбречна недостатъчност“, обясни проф. Буева. Повишено артериално налягане има при 14,4% невръстни пациенти, което с напредване на възрастта е резултат или причина за бъбречна недостатъчност. Открити са и малчугани с аномалии на отделителната система – 0,3% имат само един бъбрек, с двойно дренажна система са 1,2%, с хидронефроза – 2,3%.
Установени са и функционални отклонения – огромен пикочен мехур и остатъчна урина. Според педиатърката по различни причини децата в учебните заведения се въздържат да ходят до тоалетна, а това е база за урологичните инфекции. При голяма част от малчуганите, родени недоносени, е отчетен вроден нефронен дефицит. 68 на сто от тях страдат и от протеинурия, т.е. наличие на белтък в урината, а 10% са със затлъстяване. Това отново са потенциални възрастни с бъбречна недостатъчност.
„В България никога не са преглеждани децата на семействата с Балканска ендемична нефропатия, която обхваща областите Враца, Монтана и Мездра. Сегашното проучване показа, че абсолютно всички момчета и момичета от такива фамилии имат белтък в урината. Готови сме със съдействието на здравното ведомство и разрешението на семействата ежегодно да извършваме подобни изследвания в детската възраст. Протеинурията се лекува, ако бъде хваната навреме, което гарантира, че след години ще имаме здраво поколение“, коментира проф. Буева.
Елица ПАЛОВА
