в-к Лечител
в-к Лечител
 

Лечител е интелигентното четиво за здравето

Брой: 12, 22 март 2012 - ТУБЕРКУЛОЗАТА

     Представяме ви архимандрит професор Павел СТЕФАНОВ. Освен сътрудник на „Лечител“ от дълги години, той е личност, съчетаваща в себе си духовността и науката, живота в големия град и сред природата. Отец Павел, както се подписва той, е монах, свещеник и преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. 

     • Отец Павел, Вие сте единственият монах професор в България. Какъв беше житейският Ви и научен път за достигане до тази висока степен? 
     - В разговорите си с Екерман, Гьоте отбелязва, че успехът на човека зависи от наличието на две предпоставки - способности и външни условия. Той дава примера с Наполеон, който, ако не беше Френската революция, щеше да се пенсионира като дребен и никому неизвестен офицер, а не като втория човек след император Август, опитал се да обедини Европа. 
     Моите способности дължа преди всичко на родителите ми, които за съжаление починаха млади от рак. Те бяха природно интелигентни хора, селяни от Лудогорието, които са се преселили в Русе. Ако бяха останали на село, може би аз и досега щях да паса овцете по баирите. В първи клас дълго не можех да се науча да чета, въпреки че знаех буквите, защото не схващах начина, по който те се подреждат в срички и думи. Помня, че веднъж се разплаках от отчаяние и почувствах странна светлина, която ме огря. Взех буквара и започнах да чета съвсем гладко, което смая баща ми. Нещо повече, създадох моя система за бързо четене и обикновено чета около 100 страници на час. Имам три библиотеки, последната от които е електронна и най-голяма - обхваща над 10 хиляди книги във вид на файлове. Сред другите ми качества бих споменал много силна “фотографска” памет и склонност към изучаване на езици. Свободно чета пет или шест езика, а с речник - поне още десет. 
     Като дете събирах минерали и мечтаех да стана геолог, но по-късно откриха, че съм много добър художник. Завърших гимназия с намерението да кандидатствам в Художествената академия, но баща ми - строг сталинист - отказа да финансира пътуването ми до София и не станах художник, за добро или зло. Работих във фабрики на три смени, което не пожелавам на никого, бях преводач от английски, отдадох се на йога няколко години, но се разочаровах и започнах да чета Библията. Не само приех християнството, но завърших богословие като първенец на курса, станах монах в Троянския манастир, а след това бях дякон и свещеник в Ловеч и Русе. 
     Публикувах първата статия през живота си още като студент през 1974 г. Тя беше поетично есе на тема Акелдама - нивата, която купуват с парите, хвърлени от Юда Искариот. Оттогава досега имам около 1540 публикации у нас и в чужбина. По принцип избягвам да пиша по всеизвестни и банални теми, а оповестявам мои открития или подлагам на преоценка редица митове от нашата и световната история. Не мога да се огранича в една област, а проучвам различни въпроси от историята, религията, изкуството, литературата, психологията. През последните 15 години съм се насочил към изследване на ранното християнство, което е неразработено в България. Книгата ми „Ялдаваот. История и учение на гностицизма” (2008) претърпя три преиздания. Новата ми книга „Лирата на Параклита. История на монтанизма” е под печат и ще излезе тази пролет. Монтанизмът е предшественик на петдесетничеството, което е най-бурно растящият клон на християнството днес и има над 600 милиона последователи. 
     През 80-те години работех в Църковно-историческия институт в София, но тъй като никога не криех, че съм антикомунист, бях арестуван и разпитван от Държавна сигурност. Те не успяха да ме осъдят, но ми спряха софийското жителство и започнаха да ме глобяват всяка седмица по 100 лева. През лятото на 1986 г. бях може би единственият нелегален в София. Накрая гоненицата ми омръзна и се върнах в Русе, където седем години останах безработен и, ако не беше майка ми, не бих оцелял. През 1993 г. спечелих конкурс в Шуменския университет и започнах да преподавам. Започнах от асистент и стигнах до професор. Член съм на Нюйоркската академия на науките и редица световни дружества. Чета лекции по история на църквата (световна, българска, православни църкви), история на религиите и литургика. Специализирал съм в САЩ, Великобритания, Германия, Швейцария, Унгария и съм участвал с доклади в десетки конференции. 
     • Във Вашия сайт сте посочили, че интересите Ви са насочени към изкуството, пчеларството, книгите, градинарството, историята, музиката и религията. Те са много разностранни. Как успявате да ги съчетаете в ежедневието и кои са водещите? 
     - Всичко зависи от самоорганизацията на човека, от умението му да отсява главното от маловажното и да свежда нуждите си до минимум. От 19 години нямам телевизор и не препоръчвам на никого да има. Работя с Интернет, който предлага много повече възможности за избор и духовно обогатяване. Аз спадам към поколението, което още чете, защото виждам, че при днешните младежи, които на практика не четат, закърнява дискурсивното мислене и се влошава моралната нагласа. Както е казал Волтер: „Който мисли, чете. Който чете, мисли.” Много обичам музика и имам голяма колекция от записи. Преди няколко години си купих вила в Балкана, където в свободното си време се грижа за овощна градина и няколко кошера. Няма по-приятно нещо от това човек да седне на шезлонга под цъфналите сливи и да наблюдава играта на неуморните пчели. Преди години се занимавах и с медитация, но вече избягвам, защото се акумулира огромна духовна енергия, която трудно се контролира. Преди две години си вадих нови документи в МВР - Русе, и когато си поставих ръката върху екрана за сканиране, цялата система блокира. Това се повтори три пъти, след което трябваше да се концентрирам, за да изтегля навътре аурата си и да стане отпечатъкът. 
     • От своя професионален и социален опит може ли да дадете оценка за духовното здраве на нацията ни? 
     - По комунистическо време световните агенции много рядко предлагаха новини от България. В нея никога нищо не се случваше. Веднъж екип на БиБиСи реши да направи репортаж за нашата страна. Той започна с думите: “Първото, което ще чуете след слизането ви на летище София, е, че българите са били 500 години под турско робство.” Не е нито турско, нито робство, но е факт, че нашата народопсихология се формира през този дълъг период. През 60-те години на социализма и прехода към капитализъм повечето добродетели на българите изчезнаха и бяха заменени с пороци. Често ме питат дали българите са вярващи. Не са, но не са и невярващи. Те са дълбоко суеверни, което се дължи на липсата на църкви и училища в продължение на половин хилядолетие, на църковната борба през Възраждането, която се изражда в борба срещу църквата, на учителите-комунисти след Освобождението, които насаждат нихилизъм. За съжаление самата църква се оказа неподготвена и неспособна да се приспособи към промените през последните 22 години и да възглави духовно нацията. 
     • Каква е връзката между душевното, психическото и физическото състояние на човек? 
     - Правилно разграничавате трите съставни части на човешкия организъм - дух, душа и тяло. Атомите на тялото не умират, а влизат отново в кръговрата на природата. Един руски физик е изчислил, че във всяка чаша вода, която пием, има 13 хиляди молекули, които някога са били в тялото на Христос. Това не означава прераждане, което е индуистки мит. Душата са инстинктите, които ни сродяват с животните и изчезват със смъртта на тялото. Духът има енергийна основа и е вечен. 
     Българите по навик си пожелават „живот и здраве”. Но връзката между дух, душа и тяло - трите съставни части на човешкото битие - не е нито абсолютна, нито фатална. Разходете се до „Син сити” (известно заведение в София) и ще видите в джиповете мутри, които са в цъфтящо здраве, но същевременно са морални изроди. Една моя позната жена във варненските лозя е почти изцяло парализирана, но е най-лъчезарният и вярващ човек, който съм срещал. Всеизвестна и доказана е ползата от поста, но колко българи постят тази пролет? 
     • От дълги години сте сътрудник на в. „Лечител“. Какво Ви насочи към изданието? 
     - Вашият вестник отвори нишата на популярните издания със здравна тематика у нас. Помня с каква радост си купих и препрочетох първия брой, който показах на един познат лекар, а той направи ядна гримаса и махна с ръка. След това се появиха и други здравни вестници, някои от които фалираха, а други все още оцеляват. Преимуществото на „Лечител” е, че съчетава приятното с полезното, интелигентното четиво за здравето и практическата помощ на болните чрез верига от дрогерии. Продавачката в една от двете варненски дрогерии е моя студентка по теология, която в момента пише дипломна работа за наркоманията и нейното лечение. Аз съм билкар и хомеопат и по принцип се лекувам сам. Не търся лекарска помощ и не влизам в болница. Използвал съм някои от Вашите продукти като чай Ройбос, Саменто, Мелатонин и други, които намирам за много полезни. Проблемът е, че болните в България са предимно бедни пенсионери, които трудно могат да си позволят купуването на скъпи лекарства и хранителни добавки. В същото време у нас се крадат милиарди и то съвсем безнаказано...

     Интервюто взе Елица ПАЛОВА



Брой: 12, 22 март 2012
 
 
Продукти
 
НЕОЖЕЛЯЗО (NEORAUTA)
 
ТЕРНИМАКС (Ternimax)
 
Ливерин®
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД