В началото на април т.г. един медийно обявен нов анализ на Евростат предизвика силно впечатление. Според него двама от трима души от близо 520-милионното население на Европейския съюз възприемат здравето си като „добро или много добро”.
Най-висок е процентът на хората с положителна нагласа към здравето си в Гърция, Швеция, Ирландия и Швейцария - по над 80 на сто. Там всеки 8 от 10 души се чувстват добре и определят като положителен медицинския си статус. Най-ниска е самооценката на здравето на хората между 25-64 години в Португалия – 11%, и Хърватия - 13 на сто.
Още по-силно впечатлява потвърждаването от Евростат на такива самооценки от националните статистики за страни, където досега общо взето се смята, че здравното състояние не е добро. Например според най-нови данни на българския Национален статистически институт (НСИ) около 70 процента от българите оценяват здравословното си състояние като „добро или много добро”. За 20 на сто от тях здравословното им състояние е задоволително, а за около 10 на сто - лошо или много лошо.
Анализът на Евростат за самооценка на здравето на гражданите на възраст между 25-64 години е направен за 28-те страни - членки на ЕС. Според европейската статистика самооценката на здравето като модел има пряка зависимост и от степента на образованост на европейците. Така повече от 85 на сто от българите, които са с високо образование, дават „добра или много добра” самооценка на здравословното си състояние. Хората с ниско образование в България отчитат и по-ниско ниво на здравния си статус - едва около 65 на сто от българите с ниска степен на образование отчитат като положително здравословното си състояние.
Българските мъже са по-склонни да възприемат положително здравния си статус - около 70% от тях оценяват здравето си като „добро или много добро”, докато при българските жени този показател е 62 на сто.
По чуждестранни медии
