Брой: 18, 5 май 2016 - ПРОЛЕТНА ДЕПРЕСИЯ

През XVII в. френският писател и моралист Жан дьо ла Брюер е написал, че в човешкия живот има само три събития: да се родиш, да живееш и да умреш. Човек никога не осъзнава, че се е родил, забравя да живее и винаги се бои от смъртта.
Раждането и смъртта са двата предела на човешкия живот, а с тях изниква и въпросът: откъде идваме и накъде отиваме? Когато идваме на земята, логично е да се запитаме дали просто не се завръщаме. По същия начин, тръгнем ли си от този свят, се чудим: ще се завърнем ли някой ден?
Генетиката обяснява семейните прилики, но с нищо не обяснява разликите. Особено когато тези разлики са забележими във вродените дадености като инстинкта и наклонностите. Необясними са и нашите очевидно безпричинни импулси да правим или да не правим едно или друго, да се боим или да се възхищаваме, да мразим или да обичаме нещо или някого; така и нашите страсти или неприязън често са лишени от логична обосновка.
Без обяснение остава и странното усещане за deja vu (вече видяно) на места, които посещаваме за пръв път, или при срещи с някои хора. Понякога научаваме неща, които ни изглеждат вече познати и известни.
Колко пъти в необусловени ситуации си задаваме въпроси без отговор: искам или не искам? И защо? Ключът към разгадката е: откъде идва това? Има ли обосновка в настоящия ми живот?
Несъмнено, ако материята е видима енергия, както казва Айнщайн, енергията, която съставя човека, не може да изчезне, щом напусне проводника, тоест тялото. Къде отива тази енергия? По същия начин си задаваме и въпроса: откъде идва тя, за да се прояви постепенно през деветте месеца след зачатието?
Има един-единствен отговор и това е прераждането; ние просто си тръгваме от земята и след време пак се завръщаме.
Споменът за предишните животи изплува от дълбините на човешкото същество; той се съхранява в нашата памет като отражение от силните чувства, изпитани в миналото. Различни обстоятелства от настоящия живот обикновено се обуславят от минали животи.
Следите от предишните ни съществувания се крият в най-дълбоките пластове на ума. В същия ред на мисли се доближаваме до понятието за сянката в изследванията на швейцарския психиатър Карл Густав Юнг, според когото „сянката олицетворява всичко, което субектът отказва да признае, но при все това то винаги се налага в него – пряко или непряко”1.
Феноменът на проявленията в настоящия живот на събития, изживени в предишни животи, напомня понятието принуда към повторение2, формулирано от виенския психиатър Зигмунд Фройд; според него потиснатите травми от миналото могат да се проявят като симптоми в настоящето. В случая с прераждането приемаме, че миналото отива отвъд детството и предродовия период и достига до преживяванията от предишни съществувания.
В хилядолетната наука йога намираме обяснението, че спомените от минали животи се проявяват чрез енергийния център, наречен хрит чакра, който съответства на сърдечната област (хридая). Традицията описва хрит чакра като долната част на анахата чакра или като самостоятелна чакра под формата на лотос с осем венчелистчета. Тук почива птицата Хамса, или душата (атман), сравнена с прелетна птица, пленена в човешкото тяло (дживаатман). Птицата Хамса се преселва от едно тяло в друго, докато постигне освобождението си от цикъла на раждане, смърт и прераждане (самсара).
В деня, в който проумеем, че настоящият ни живот е резултат от собствените ни духовни, умствени и емоционални модели, формирани в предишните ни животи, ще разберем, че силата да създадем един по-добър бъдещ живот е в нашите ръце.3
В индуистките учения цикълът раждане – живот - смърт и прераждане в друго тяло се нарича самсара. Тази санскритска дума е съставена от два корена: сам, което означава равен, еднакъв; и сара – корен, който изразява идеята за свойство, за същност. Другояче казано, думата самсара има значение на „еднакво със същността” или „еднакво със свойството” (това свойство, което идва от предишните животи). На санскрит същата дума означава „едновременно движение” (сходство между предишните животи и настоящия).
В индуистката митология птицата Хамса е представена като лебед или бяла гъска. Всъщност гръцкият термин psyche (душа) означава пеперуда, което ни доближава до индуисткото понятие за птицата Хамса (атман = душа). Древните египтяни смятали сърцето за източник на живота и на мисълта; там почивала „душата на сърцето” Ба, която приема формата на птица (сокол с човешко лице и брада).
В кенотафа на фараона Сети I (1312 – 1298 пр. Хр.) близо до град Тива се намира следният текст: „Ще се промениш в жива Ба и тя ще има известна сила, за да се сдобива с хляб, вода и въздух… Ще прекосиш реката в ладията и няма да се обръщаш назад; ще следваш течението и животът ти ще започне отново”. В Древния Египет последният процес от преминаването на душата в отвъдния свят е претеглянето на сърцето, за да се установи дали е леко, или тежко според преживения живот.
В един гностически амулет от II в. сл. Хр., гравиран в червен ахат (символ на душата на сърцето, Ба), откриваме традиционния сокол с човешко лице и брада (Ба), придружен от четирите елемента – Огън, Въздух, Вода и Земя – и следния надпис на гръцки: Heio Ago (Аз съм кръг). Няма съмнение, че този своеобразен документ представлява земният кръговрат на душата – иначе казано, прераждането.
Според свещените писания на Индия, Упанишадите (900 – 500 пр. Хр.), връзката между душата и тялото се осъществява посредством Будхи, интелекта, който почива в сърцето; що се отнася до мозъка, там се намира центърът на проявление на мисълта, наречен Манас.
В китайската цивилизация откриваме вярването, че сърцето (ху-дие) е средище на интелекта и управител на мислите.
Според йога спомените от предишни животи се съхраняват в сърдечната област; за западната наука тази идея не изглежда лишена от смисъл. През ноември 1995 г. на австралийската Конференция за медицински изследвания, проведена в Сидни, физиологът Дейвид Хърст от Мелбърнския университет съобщи, че изследователски екип под негово ръководство е открил, че… сърцето притежава изолирана (самостоятелна) нервна система, която му позволява… да мисли!
Д-р Хърст предлага своя дефиниция на мисленето, като заявява буквално следното: „Ако мисленето означава да получаваш сетивна информация, да вземаш решения и след това да действаш, то тогава сърцето мисли, защото то има сетивни клетки, които могат да възприемат информация и да я използват, за да предизвикват промени в дейностите”.
Ако сърцето „мисли” самостоятелно, можем да признаем, че то би могло да има и самостоятелна памет. Клетките на сърцето са пет пъти по-малки от тези на мозъка.
Спомените от миналите животи се проявяват като тревожно чувство, съсредоточено в сърцето. Подобна идея изразява през 1977 г. проф. Хемендра Нат Банерджи от Санскритския университет във Варанаси, говорейки за една извънмозъчна памет. А американският психиатър Брайън Уайс заявява: „Убеден съм, че наученото в друг живот се съхранява в сърцето, а не в ума”. (El Universal, Caracas, 10. 06. 1995.)
Според учението на Платон сърцето е първото хранилище на душата, а в мига на смъртта душата напуска тялото именно през сърцето. Платон пише в своя диалог за красотата и риториката „Федър” (251b): „Някога цялата душа е била покрита с криле”.
Регресията към миналите животи, без съмнение, е извънредно деликатен процес; човек трябва с ясно съзнание да посрещне и приеме „доброто и лошото” от своя вече изживян опит, без това да наруши настоящото му съществуване.
Проникне ли човек в миналите си съществувания, няма как да се върне назад. Не без основание будистките мъдреци забраняват на краля на Непал да посещава мястото на храма Буданилкантха в покрайнините на столицата Катманду; там в центъра на малко езерце се намира внушителната осемметрова статуя на бог Вишну, полегнал върху змията Ананта, символ на вечността. Забраната се дължи на обстоятелството, че кралят на Непал е смятан за превъплъщение на бог Вишну.
Едно средновековно кабалистично правило предупреждава: „Внимавайте! Ако си играе с призраци, човек може сам да стане призрак…”.
Ба, „душата на сърцето“ според Древния Египет, изобразена като сокол с човешко лице и брада.
Спомените за миналия живот идват от сърцето е не от ума.
В египетската митология „душата на сърцето“ Ба е позната още като птицата Бену. Образът на Бену, възприет от гърците, е известен като птицата феникс. Според гръцката  митология фениксът изгаря в  пламъци и умира, след това се възражда от пепелта.
1. La Gu?rison psychologique. – Paris: Buchet/ Chastel, 1953.
2. Непреодолим импулс да се повтарят емоционални преживявания, случили се в миналото. – Б. а.
3. „Настоящият ти живот е адът на някой предишен живот”. Улрих от ­Майнц, Arbor Mirabilis (1556). – Б. а.