в-к Лечител
в-к Лечител
 

Защо всичко, което намерите в интернет, не е безплатно

Брой: 11, 15 март 2018 - ХИМИОТЕРАПИЯТА
Лилия Йотова е председател на Асоциацията на професионалните фотографи, член е на журито на Международния фотографски конкурс VIPA и международната асоциация Woman in photography. Работи по различни проекти и кампании на УНИЦЕФ, няколко години участва в световната фотографска разходка на Скот Келби, а през 2016 г. бе водач на същата за България. Завършила е Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография, има две висши образования в СУ „Климент Охридски“ – „Стопанско управление и бизнесадминистрация“ и „Печатни медии“.

Лилия Йотова

Живеем във век на мултимедийни масови комуникации и бързоразвиващи се социални мрежи. Интернет пространството е на една ръка разстояние от нас и ни предлага неограничени масиви от информация, снимки, данни, клипове. Всеобщата нагласа на хората е, че отварят Google, изписват какво търсят и пред тях се отварят вратите на рая - изсипват се стотици хиляди търсени неща, които не струват нищо… Но всъщност това не е така.
Като представител на фотографската гилдия и на творците на осмото изкуство, ние изцяло сме потърпевши от директната кражба и незачитане на авторските право не само от граждани и медии, но и от държавни институции, които крадат нашия труд, нарушавайки всички професионални и етически норми.
Във фотографията снимката трябва да има художествена или новинарско-документална стойност. Когато една снимка притежава стойност – художествена или новинарско-документална и не е щракната просто ей така, тя е обект на авторско право.
Авторът на снимката е носител на авторски права
Той има право да показва снимката, да я продава, да я преотстъпва или да прави с нея това, каквото прецени. Така че, ако искате да публикувате снимка от интернет, то трябва да имате разрешението на автора. В електронната мрежа фотографът често поставя отличителен знак върху кадрите си, но това не е задължително по закон. Важно е да знаете, че дори снимките да се намират в онлайн пространството и да могат да се свалят свободно, то те не са безплатни и не могат да се ползват без позволението на автора.
Няма да забравя как моя колежка-редакторка сложи малка снимчица на Мадона в своя статия, която изтегли от интернет, и скоро след това списанието получи искане за плащане в размер на хиляда долара – цената на снимката. Тогава пресгрупата направи абонамент към световните фотографските агенции „Алами“ и „Гети“ и започна легално да ползва снимки срещу заплащане, както се прави в цял свят.
Професионалните фотографи, които си изкарват хляба с това изкуство, са хора като всички останали. Те също влизат да пазаруват в магазина, ходят на доктор и театър. Като кажат, че са творци, това не им дава право да си вземат безплатно хляб и сирене. Те не практикуват фотографията като хоби, а като основна професия.
Затова трудът им не бива да се обезценява
Зад кадъра, който се краде, има много вложения и то не само на труд, на време и на професионализъм. Фотографът инвестира в техника, за да предлага качествена услуга. Добрата фотография не се прави с мобилен телефон, а със скъпа техника, като само тялото на фотоапарата струва между 4000 и 12 000 лв. Към него трябва да се добавят няколко обектива за различни видове снимания, всеки от които струва между 500 и 4000 лв. Необходима е и светкавица, която е на цена около 1000 лв. Като добавим фотографската чанта, аксесоарите като батерии, зарядни устройства, карти памет, почистващи комплекти за матрица и за обективи и т. н. - грубо пресметнато, между 10 000 и 15 000 лева инвестира фотографът във фотографска техника. Освен в нея, трябва да инвестира в студио, в хардуер и софтуер, където да прави постпродукция на снимките. Не споменавам инвестицията в обучение, за да придобие необходимите умения за създаване на професионални снимки от различни жанрове. Трябва да пътува до събитието, да има информация за предстоящи събития, които да се заснемат.
Защитено ли е авторското право у нас?
Не, разбира се. Във връзка с европредседателството посетих НДК и видях как на рекламната стена се въртят куп мои снимки. Някой, който е получил стабилен хонорар за направа на рекламата, бе използвал моя труд, прегазвайки закона – без да ми поиска разрешение, без да ми плати хонорар – нещо, което не може да се случи никъде по света.
Истината е, че в България имаме прекрасен закон за авторското право, но никой не го познава и не го спазва. В него всички клаузи прилежно са описани - кое е обект на авторско право, кой държи правата, за какво използване какво се дължи и т. н.
За съжаление, в България още няма онлайн регистър, който да удостоверява авторството. Асоциацията на професионалните фотографи започва да работи в тази посока, защото голяма част от съдебните дела се бавят заради трудно установяване на авторството и невъзможност за даване на оценка за стойността на снимката. В момента, ако някой наруши правата на фотографа, той предприема мерки с предупредителни писма, нотариални покани, фактури и завеждане на дела – изключително бавна процедура, която трае с години.
Набези срещу авторския труд - как се крадат снимките и как се заплаща трудът на фотографа
Има погрешно схващане на обществото, че щом нещо се намери в Google, то е безплатно. А не е така. Ако ползвате снимки, свалени от мрежата, то вие сте ползвател и е необходимо да се запознаете със закона за авторското право и сродните му права, да разберете при какви условия можете да ползвате снимката.
Първото е, че фотографът, сътворил снимката, е носител на авторските права върху нея. Ако той е направил снимката по трудово правоотношение, то правата принадлежат на работодателя за срок от 10 години.
Задължително при използване на снимка трябва да имате разрешение на автора или носителя на правата. В зависимост от целите на използване, за снимката е необходимо да се плати.
Принципно нямате право да публикувате чужди снимки в интернет без съгласие на автора и да публикувате снимки, на които е заснет друг човек без негово съгласие, с изключение на снимки от публични събития.
Нарушенията в България стават, защото няма органи, които да следят и да санкционират при нарушаване на авторското право или да помагат при възникване на спорове. Авторското право означава, че всеки, който използва ваша оригинална творба без позволението ви, може да бъде преследван по съдебен път.
Цялата абсурдна ситуация в страната доведе до там, че се нанесе удар на професионалната фотография.
Кое унищожи професионалната фотография?
Това стана, защото кьораво и сакато се прави на фотограф, а дори баничар да станеш, трябва тапия. Безправието и хаосът доведе до там, че се унищожава професионалната фотография и фотографи. Достъпната фотографската техника и възможностите на новите телефони да правят достатъчно добри снимки създадоха една масовизация на фотографията. Днес всеки, който има фотоапаратче и телефон, се пише фотограф. Понеже това изкуство е увличащо, много хора започнаха да го практикуват. Едни за удоволствие и като хоби, други го превърнаха в професия. За съжаление за момента няма изисквания за притежаване на диплома, сертификат или удостоверение, което да ти дава право за практикуване на професията.
Преди време фотографията беше вкарана като занаят в Занаятчийската камара и там можеше да се обучиш в три нива и да получиш документ, с който да практикуваш. Сега, поради неясни причини, фотографията е изключена от списъка на занаятите.
У нас няма много варианти за получаване на фотографско образование. Трябва да завършите единствено Националната гимназия по фотография и полиграфия като средно образование, а висше със специалност фотография може да получите в Нов български университет, Националната художествена академия и Софийския университет. Има и двугодишно обучение в Арт Колежа по екранни изкуства, където преподавам на младите. Провеждат се и епизодични фотографски курсове на различна тематика за повишаване на квалификацията.
Асоциация на професионалните фотографи (АПФ) сме си поставили за цел да се въведат и в България правила, норми и стандарти, които да регулират фотографията като професия и да прецизират хората, които я упражняват. Започваме със сертификация на професионалните фотографи, която ще се атестира от чужбина. Фотографите със сертификати ще бъдат еталон за качество, а АПФ ще гарантира за техните умения в съответните фотографски жанрове.
Необходимо е да се направи и нормативно уреждане на този въпрос, за да може хората с образование, опит, стаж и качества да упражняват достойно професията си. Това не означава, че всеки, който има желание, ще спре да снима – напротив. Хубаво е, че повече хора обърнаха поглед към осмото изкуство - това може само да го развива и обогатява. Създават се повече възможности, конкуренция, което е основа за бурно развитие и възход, но е важно обществото да се отнася уважително към фотографите - не като към обслужващ персонал. Фотографът често върши най-важната работа в едно събитие - ако не е заснето, все едно не се е провело. Важни лични, светски, бизнес и държавни събития са немислими без фотограф, което показва, че е време да се направи пълноценна снимка на българската фотография и нейните права да бъдат защитени.


Брой: 11, 15 март 2018
 
 
Продукти
 
СЕРРАФЛЕКС®
 
ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ С БРОМЕЛАИН (Apple Cider Vinegar with Bromelain)
 
Масло от ленено семе
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД