Един от най-важните и най-проблемни процеси в човешкото тяло е възпалението. Възпалителните отговори на травми или болести са жизненоважни за мобилизирането на имунната система в помощ на оздравяването на тялото, но възпалението причинява и увеличено производство на тромбин, който може да води до поява на опасни кръвни съсиреци и други състояния. Активираният протеин С (APC) е естествен антикоагулантен белтък с противовъзпалителни и други защитни ефекти, който се използва за лечение на тежки кръвни инфекции и рани. Но употребата му е ограничена, защото потискането на тромбина от страна на него засяга и способността на кръвта да се съсирва, повишавайки риска от кръвотечения.
Сега съвместен екип изследователи от Медицинския център „Дяконеса Бет Израел“ и Института „Вайс“ при Харвардския университет откриха, че изкуствени наподобяващи АРС малки молекули, наречени „пармодулини“, предлагат противовъзпалителна и антитромботична защита на ендотелните клетки наравно с АРС, без обаче да засягат нормалното кръвосъсирване. Това ги превръща в обещаващи нови кандидати за създаването на медикаменти.
Целевият протеин, върху който въздействат и АРС, и пармодулините, е трансмембранният протеин, наречен PAR1 (протеаза-активиран рецептор 1), присъстващ както върху ендотелните клетки, така и върху тромбоцитите, които циркулират в кръвта и стимулират съсирването. Този факт затруднява механистичния анализ. Първоначално PAR1 беше идентифициран като рецептор за тромбина, който е съществена част от възпалителния процес. Но когато бъде активиран от АРС върху ендотела, той задейства противовъзпалителни, антиапоптозни и засилващи бариерните функции пътища, които помагат за предпазване на клетките от негативните ефекти на възпалението.
За да оценят активността на пармодулините върху ендотела, изследователите инкубирали човешки ендотелни клетки с пармодулин 2 ин витро в продължение на 4 часа, след което ги изложили на стимулиращите образуването на тромбин възпалителни агенти липополизахарид (LPS) или туморен некрозен фактор алфа (TNF-α). При клетките, изложени на пармодулин, способността и на двата агента да генерират тромбин намалявала с над 50%. Същевременно пармодулин 2 не потискал активността на фактор V или фактор Х – протеини, играещи роля за кръвосъсирването. По-нататъшните тестове потвърдили, че излагането на пармодулин блокира тромботичната реакция на ендотела към възпалителни стимули, без да засяга коагулацията на кръвта при хората.
„Откриването на противовъзпалителна молекула, която предотвратява ендотелната тромбоза, но в същото време съхранява нормалното кръвосъсирване, е важна стъпка напред към алтернативен и по-добър подход към лечението на възпалителните болести“, казва проф. Роб Флауменхафт от Харвардското медицинско училище, един от авторите на доклада.
Превод от английски
Лора ПАНОВА
