Брой: 44, 3 ноември 2016 - ОСТЕОПОРОЗАТА

Бяла светлина
Октомври е. Жълтеят листата и дърветата олисяват. Жизнените им сокове се оттичат надолу, към чернозема. Уморени от обилен цъфтеж и плододаване, те ще заспят дълъг мъртвешки сън. Ще изглежда, че са умрели. Но Природата не умира.
Защо тогава вярваме, че ние, които сме също част от природата, умираме, когато като есенен лист се отроним и грижливите градинари засипят уморените ни от обилен цъфтеж и щедро плододаване тела с рохка пръст? Овехтялата ни дреха ще се върне към първичните елементи, от които е съставена. Но истинското ни Аз, облъхнатата ни от Божествен Дух душа, само ще се оттегли на кратка почивка, за да поеме нови сили от извора на Вечния Живот.
Знам, че един ден ще срещна Светла отново там, в градината, обляна от Бяла Светлина, и тя ще бъде с красивата бяла блуза, с която я видях последно, докато беше още сред нас, в суетния свят на привидностите. Тогава и тримата - тя, Наско Цонков и аз, много се смяхме, припомняхме си истории с десетилетна давност, разказвахме си случки, преживявания и споделяхме планове и надежди. За съжаление, не ние, а Негово Величество Случаят държи в ръцете си нашите съдби.
Вярвам, че съдбата на всички ни е кодирана в името, с което се представяме пред света. Светлината е бяла, тя е побрала в себе си всичките седем цвята на дъгата, всички благородни човешки качества. Светла остава в моята памет като лъч бяла Светлина. Случайно ли почти всички цветя, които бяха положени край умиротвореното й лице и успокоеното в почивка изстрадало тяло, бяха бели? Не! Без да се наговарят, близки, колеги и приятели носеха бели хризантеми, бели рози, бели лилиуми.
Срещаме толкова много личности през различния брой години, които сме избрали за дела на Земята! Едни допускаме по-близо, от други се пазим като от чума, трети отминаваме безучастно. И само някои много специални хора допускаме до сърцето си и им позволяваме да го грабнат. Светла беше такъв специален човек. С такива хора не е необходимо да сте непрекъснато заедно. Деляха ни стотици километри. Чувахме се сравнително рядко по телефона. Понякога разменяхме къси електронни писма. Но тя ми действаше като генератор. Тя беше стимулът да се върне  желанието ми да пиша по-активно. Щедро предоставяше страниците на великолепния вестник „Лечител”, който под нейното ръководство отдавна се е утвърдил не само като незаменим помощник и съветник за болни и здрави, но и като чувствителна антена за всички животрептящи въпроси на злощастната ни българска участ. Привличаше толкова много автори! Даваше свобода на всеки да изрази своята гледна точка. Гореше със светъл вътрешен огън и умееше да го запали и у другите. Не позволяваше да бъде сломена. Не се предаваше. Борбена, неуморна, устремена – такава ще я запомня. Сигурна съм, че такава ще остане в паметта и на хората, които са работили с нея. Хората, които са имали шанса да надникнат в нейния богат вътрешен свят. Тя беше великолепно съчетание на интелект, въображение и богата емоционалност. Един цялостен, хармоничен човек.
Радвай се в царството на Бялата Светлина, в царството на Любовта, скъпа Светла!

За нас ще бъде ярък пример!
Две топли майчини ръце,
една усмивка и едно сърце
любящо, всеотдайно и голямо!
Отиде си, но вечно ще остане –
една достойна, истинска жена!
За нас ще бъде ярък пример
и пътеводна светлина!
Поклон пред светлата й памет!
С обич и признателност

Благодарим ти за всичко!
Нажалени, близки, приятели, съратници на рано напусналата ни незабравима и непрежалима Светла. Тя беше истински светла личност на нашата прокълната епоха. Тя излъчваше светлина, доброта и обич човешка към всички, които се докосваха до нейната светла личност.
Тука, в дома Господен, в тази последна среща с тленното на Светла съм длъжен да стана изразител на онова, което тя даде от себе си... Тя беше надарена с духовна предостатъчност и дари цветята на своята богата душевност на всички нас, които оставаме да скърбим за нея.
Аз съм убеден, че няма нито един човек в този час и в този храм, който, ако съществуваше възможност да й подари дни, нямаше да пожали и ден, за да остане Светла и занапред с нас.
С тези последни думи и с пожеланието и единствената утеха, която може да имаме - че със собствените си дела в последния час, когато се явим на Божия съд, Господ ще бъде благосклонен към нас да бъдем отново във вселената на душите заедно с нашата Светла.
Благодарим ти, Светла, за всичко, което ни дари в твоя рано посечен живот. Бъди благословена! Почивай в мир и благослов во веки веков! Амин!
(Това слово е произнесено по време на опелото – 11.09.2016 г.)

Неподражаем словесен стил
Ако думата СКРОМНОСТ има друго име, това беше емблематичната и всеотдайна главна редакторка на в. „ЛЕЧИТЕЛ” - Светла Лефтерова-Цонкова!!!
Едва ли има нещо по-абсурдно от отворен гроб, който трябва да поеме туй, което е останало от един доскоро жив родственик, приятел и колега!
НАПУСНА НИ СВЕТЛА ЦОНКОВА!
Под небето на Града на ангелите неочакваната и коварна вест за нейната кончина ме сломи!
Тя се отличаваше  със своята необикновена журналистико-творческа карма и до уникалност развития си талант! 
Със своя неподражаем словесен стил, с излъчващата си душевна топлина, красота, слънчева усмивка, надарена и с музикални заложби, тя е оставила ярки следи в съзнанието на многобройните интелигентни читатели на в. „ЛЕЧИТЕЛ”!
„Най-малко се страхуват от смъртта хората, чийто живот има най-голяма ценност”! - съветва ни Емануил Кант.
С доказания си неугасим пламенен дух до последния си дъх тя държеше здраво в ръцете си здравословното златно кормило на редакцията, по посока и в името на най-голямото богатство на човека - ЗДРАВЕТО!!!
Тя беше дълбоко вярващ и благословена от Всевишния личност!
Със словесно неизразима мъка се разделяме с непрежалимата СВЕТЛА ЦОНКОВА, бази­райки се на всеизвестната истина, че за всяка вярваща в Исус Христа душа, гробът означава завършек на ЗЕМНИЯ и начало на ВЕЧНИЯ ЖИВОТ!!!
ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Й ПАМЕТ! АМИН!

Партньорството ни прерасна в искрено приятелство
С г-жа Светла Цонкова ни свързва дългогодишно партньорство, прераснало с годините в искрено приятелство.
Не мога и не искам да си представя, че тя вече няма да влезе усмихната и да разведри работната обстановка с шега или добра дума.
Г-жа Цонкова беше изцяло отдадена на работата си, човек с голямо сърце и душа, готова да помогне на всеки с каквото може. Ние само можем да се учим от нейните постъпки и да следваме нейните съвети. Един прекрасен човек, за когото всички ние, които я познаваме, дълбоко скърбим.

Притежаваше редкия дар - да бъдеш добър
На осмия ден от месец септември – вестителя на края на лятото и началото на есента, отвъдното ни отне без жал един достоен човек, притежаващ така редкия дар – да бъдеш добър. Отвъдното отнесе добрата госпожа Светла Лефтерова-Цонкова. В днешния век, изтъкан от противоречия и противоположности, да се преклоним пред спомена за г-жа Светла Лефтерова-Цонкова и да прошепнем: „Бог да прости и мир на праха на така добрата жена!“. Амин.
Б.а. По едно странно съвпадение на 8 септември, когато благочестиво г-жа Светла Лефтерова-Цонкова изпусна последния си дъх, книгоиздателска къща „Труд“ извади от печат новата книга на проф. Иван Дреников - „Прераждане“, чийто увод тя успя да публикува във вестника.

Душите ни цял живот бяха вървели една към друга
На 8 септември, на Рождество Богородично, си помислих, че е време пак да се обадя на Светлето. Реших да изчакам до следващия ден, когато щях да съм пристигнала в България. Исках да я изненадам оттам. Буквално минути преди да си активирам българската карта, ме достигна жестоката новина, че именно предишния ден, на Рождество Богородично, тя си беше отишла от този свят.
За последно се бяхме чули на Голяма Богородица и бяхме разговаряли дълго. Слава Богу, това лято дори успяхме да се видим. Макар и за кратко.
Познавах Светлето едва от година и малко, но имах чувството, че душите ни цял живот бяха вървели една към друга, за да се срещнат в един момент. За това време, заради разстоянието от 2500 километра между нас, се бяхме виждали само два пъти, но разговаряхме често и дълго по телефона. Светла Цонкова беше от тези хора, за които обикновено на човек не му стигат думите, за да изрази възхищението си. Абсолютен професионалист в професията си, истински журналист, истински човек, от тези, които вече не се раждат често. Тя се стремеше към Духовното и Красивото, към Бога. Името й не може да бъде по-красноречиво за начина, по който разбираше света и живота. Притежаваше детска безкористна душа, беше по детски честна към себе си и към околните, винаги търсеше положителното в човека. Откриваше в Другия ценното и го окуражаваше сам да повярва в себе си, да следва сърцето и мечтите си.
Дори когато споделяше за свои здравословни проблеми, тя го правеше с присъщото й чувство за хумор, без да се самосъжалява и да буди съжаление. Напротив, дори тогава тя благо се усмихваше, раздаваше любов и топлина, защото Любовта беше за нея най-висша ценност!
Светленце, точно в 16.30 часа, когато е започвало опелото в „Св. Седмочисленици”, в църквата в квартала ни в Хамбург биха камбаните. Знам, че е абсолютна случайност! Но за мен те биха за теб!
Светленеце, милата ми (както обичаше да ме наричаш ти), благодаря ти за всички разговори, за всички топли думи, за безграничното доверие, за топлата приятелска любов! Благодаря на Бога, че ни срещна на Земята дори и за малко. Нежният ти глас винаги ще кънти в ушите ми, по детски благият ти и искрящ поглед винаги ще ми е пред очите! Никога няма да те забравя, мила моя приятелко, и ще се моля за теб! Почивай в мир! Бог да те прости!

Голямото семейство на „Лечител“ осиротя
Здравейте, г-н Цонков,
Искам да изкажа моите съболезнования на Вас и цялото Ви семейство по повод голямата загуба със смъртта  на Светла Георгиева.
Поклон, дълбок поклон пред светлия й житейски път. Отиде си от този свят един толкова добър и Светъл човек, отиде си от този свят главният редактор на в. „Лечител“ - Светла, и сякаш голямото семейство, хилядите читатели и почитатели на в. „Лечител“ е осиротяло.
Г-н Цонков, абонат съм на любимия ми
в. „Лечител“ от 1991 г. Аз и моето семейство от много години ползваме и прекрасните продукти. С тях непрекъснато укрепваме здравето си. Благодарение на тях и на  благотворното им въздействие моят баща достигна до възрастта 87 години. Моя леля, която беше болна от рак, удължи живота си благодарение на тях с повече от 5 години и достигна 81-годишна възраст. Най-често сме ползвали чудодейното Саменто, чай Ройбос, Витатабс, Ацерола и някои гъби.

Излъчваше доброта
Името си човек не избира. Пък и мигар новородено може го стори? С името баща, майка отдават почит към някого, предпочитание към нещо, пожелание към чедо: Здравко да е здрав, Желяз да бъде як като желязо, Радостина да върви с радост през живота, Иглика, Ружа да са красиви като цветя. Светла явно изразява да й е светло битието. Светлината е творение Божие, никак случайно от същия корен тръгват светец, светиня, светица, святост, свещеник, свещ, просветявам, просвещавам, просвета, просвещение, просветител, просветителство, просветителски, просвещенски. Дали оправдаваме нашите имена, става окончателно ясно щом приключим краткия си земен път.
За Светла Лефтерова-Цонкова трябва да се каже, че пълноценно онагледи своето име: щедрота, които личаха и в нейния топъл глас. Редактирайки вестник „Лечител”, придаваше му завършения вид, с който стигаше до многобройните читатели, та да им носи стойностни осведоменост, разработки, съвети за бодрост, здраве, надежда, изцеление. В това благонамерено послание винаги имаше нещо и от журналистическата вещина, и личната ведрост, които Светла притежаваше. „Лечител” тръгва с осем страници преди четвърт век (1991-ва, Бъдни вечер) и стана медицински вестник
№ 1 в България, който, успешно съчетавайки народни, природни и научни способи, неотстъпно ратува за опазване от болести на жени, мъже, деца и общество: лекувайки отделни хора, да лекуваме общество.
Седмичникът успешно осъществява свишата повеля „С дела обичай ближния си”. Върши го не само предлагайки ценен oпит, почерпен от международния печат как да постигнем здравословие, но и като изгради търговска верига, предлагаща най-подходящото в областта на природните хранителни добавки. Едва ли по света има като „Лечител”: безспорно меродавен здравен вестник и мрежа от магазини, където да купиш изделия, за чиято полезност той основателно настоява: нещо от порядъка на две в едно: теория и практика ръка за ръка, устремени към задружна цел. В тая упорита, дълготърпелива дейност всеотдайно участваше Светла Цонкова, нещо повече, тя, заедно със съпруга Атанас Цонков и дъщерята Цвета, бе двигател.
Читатели от всички краища на отечеството, а и по чужбини, други материци, победили заболявания или намерили облекчение с помощта на издание-верига „Лечител”, трябва да знаят, че във всички тия добри дела вложена е и светлата душа на Светла. По замисъл небесен тя бе широко скроена и разбираше задачите на поверените й страници тоже обхватни: здраве телесно, умствено, ала и културно, историческо, стопанско, политическо. За нея те образуваха взаимообвързана съвкупност и движена от тая си убеденост, създаде и осъществи (като че малко й беше другата работа) притурките към вестника, издържани в духа на отличаващата го искреност и четивност. Изначално чужда на примиренство и униние, тя бе истинско олицетворение на тъй силния и задължаващ повик „С вяра заставай и пред звяра” (дявола).
Господи, упокой душата на рабиня Твоя Светла, новопредставена, която остави между познати и непознати диря светла.

Уникална всеотдайност
Запомнил съм Светла най-вече с веч­ната и несломима усмивка, с любовта и всеотдайността й към всичко, което правеше... Създаваше вестника с модерна и висока компетентност, но и с голяма любов. Работеше безпощадно, но и с голямо уважение към всички, които бяха с нея в дейността.
Светла и съпругът й Наско, надмогвайки много тежнения и пречки, израснаха като едни от най-изявените журналисти - разпространители на знания за здравословния начин на живот не само в България, но и в международен мащаб със съответните високи оценки и в чужбина.
Гордея се, че ги познавам много отдавна и че сме завършили една специалност „Журналистика“ в Софийския университет „Климент Охридски“. Тези съпрузи открай време бяха „две в едно“...
Вечна ти памет, Светле! Остави верни следовници.

Винаги ще те нося в сърцето си!
Има хора, за които думите не стигат! Хора, които носиш цял живот в сърцето си от момента, в който си ги срещнал. Души, с които си свързан завинаги!
Такава беше Светла за мен.
Запознахме се в далечната 1991г., когато постъпих на работа във в. „Демокрация“.  Жизнена, весела, засмяна, Светла привличаше като магнит околните. Винаги ще я помня такава.
Сякаш беше събрала цялата вселенска доброта в себе си. Веднага се сприятелихме. С нея това не беше трудно. Безграничното й доверие към хората и положителният заряд, който излъчваше, го правеха лесно, почти неусетно.
Много бързо сплоти отдела „Писма на читатели“  около себе си  и се нарече „наша мама“.
Макар и немного по-възрастна от нас, тя ни закриляше като свои деца в професионален и личен план.
Гласува ми безгранично доверие, когато започнах да работя за в. „Лечител“ и търговския офис към него.
Лъчезарна и добронамерена, Светла озаряваше нашето работно   ежедневие със спокойствие и доброта. Не помня да съм я виждала гневна. Тя беше търпелива, слънчева, пълна с живот. Такава ни гледаше и от портрета на опелото. Взирах се в него и не можех да повярвам, че душата й вече не е сред нас. Светла бързаше да живее, не отлагаше делата си за „по-късно“. Може би защото така й беше отредено – да действа и живее бързо.
За мен тя докрай си остана близкият човек, с който можех да споделя, пред който можех да заплача. Дори и тогава, когато пътищата ни се разделиха и дълго не се виждахме, дори и тогава, когато имах нужда от нея, Светла беше до мен.
ТЯ е от хората, от които съм се учила, от малкото хора, извън родителите ми, които оставиха ярка следа в личностното ми изграждане.
И ако вярваме, че душите са свързани по някакъв начин, то нашите бяха, дали от миналото, или се харесаха на тази земя, не знам. Знам само, че е така.
В деня на нейната смърт ми се случи  нещо друго, сякаш  за да не я забравя никога, нещо, с което ще живея, надявам се още дълго, но което винаги ще ми напомня и  за нея.
Убедена съм, че това са онези невидими връзки, които свързват душите на хората завинаги.
Не знам дали разбра колко много я ценях, не знам дали успях да й покажа своята привързаност! Но ако сега ни гледа, и сигурна съм, ни се радва  така, както само тя може, искам да й кажа
 „Благодаря ти, Светле, винаги ще те нося в сърцето си и ще те обичам!