Ръководството на Министерството на здравеопазването взе решение за нормативно стартиране на процедура по отказ за въвеждане на „пръстовия автентификатор“ в извънболничната помощ през 2017 г. и отлагането му за 2019 г. Това съобщи д-р Илко Семерджиев, вицепремиер и министър на здравеопазването.
„От становищата на заинтересованите от процеса органи и пациентски и професионални организации, както и според компетентната институция – НЗОК, става категорично ясно, че не е налице обективна възможност за въвеждането на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ на този етап“, каза още министър Семерджиев. „Затрудненията в системата биха причинили възникването на редица комуникационни проблеми, които ще бъдат в ущърб основно на пациентите, тъй като ще се затрудни достъпът им до медицинска помощ“, обяви заместник-министърът на здравеопазването Любомир Гайдов.
По изчисления на НЗОК, ако бъде внедрена регистрационната система в извънболничния сектор, включително аптеките, ще трябва да бъдат купени още поне 25-30 хил. технически устройства на стойност над 25 млн. лв. Ще бъдат нужни и средства за поддръжка на софтуер, интернет и други. До момента софтуерът за обезпечаване на системата с „пръстова автентификация“ е струвал на болничния сектор над 4 милиона лева, а на НЗОК – 477 хил. лева.
На 16 март предстои заседание на петчленен състав на ВАС, който ще разгледа на втора инстанция дали да бъде въведен или отхвърлен пръстовият отпечатък в извънболничната помощ.
Ръководството на Министерството на здравеопазването смята за подходящо изготвянето на концепция за електронна здравна карта, съдържаща частично или пълно електронно здравно досие. Неговото въвеждане предстои поетапно в ЕС и в България от 2018 г. От друга страна, контролът при такава форма на идентифициране и управление на медицинската информация е максимално възможен и ефективен.
Други мотиви за отказ от прилагането на пръстовия отпечатък като метод за контрол и намаляване на разходите в българското здравеопазване:
• Относно контрола, „спестяването“ на средства и реализирането на икономии вследствие прилагането на пръстова автентификация:
През ноември 2016 г. – месецът, в който беше въведен „пръстовият автентификатор“, касовият отчет на НЗОК показва нарастване на разходите в размер над 10,1 млн. лв.
До момента няма данни за редукция на броя на хоспитализациите в болничната помощ – за 2016 г.;
• Относно медицинските и информационните аспекти при въвеждане на „пръстова автентификация“ в извънболничния сектор:
„Пръстовата автентификация“ не дава никаква информация на ползвателя на медицинска помощ, което само по себе си изключва възможността за текущ контрол от пациента и последващ информиран контрол от страна на НЗОК.
Времето, необходимо само за снемане на „пръстова автентификация“ в извънболничния сектор, би намалило достъпа до медицинска помощ на населението с около 20%.
Елица ПАЛОВА
