От средата на юли няколко лечебни заведения започнаха тестово внедряване на пръстовия идентификатор. Това са столичните УМБАЛ „Св. Анна“, Първа МБАЛ, Първа САГБАЛ „Св. София“, болниците „Токуда“, „Надежда“, МБАЛ-Русе и други. По информация на НЗОК тестът е работен, което означава, че лечебните заведения няма да бъдат задължени да регистрират в системата всеки пациент. Задачата е да се проследи в реални условия работата на системата и да се изчистят непредвидени грешки, които ще възникнат по време на работа. Въпреки организираните протести броени дни след тестовия период остава в сила срокът за месец октомври, когато официално всички болници в страната, имащи договор със Здравната каса, ще трябва да отчитат пациентите си посредством пръстов идентификатор.
По думите на Мартин Банков, ръководител на проекта по въвеждането на системата, пръстовият идентификатор не представлява снемане на отпечатък, а регистриране на индивидуален цифров код на всеки пациент по 19 точки на избран от него пръст. Кодът ще се изпраща до сървърите на НЗОК, където ще бъде съхраняван единствено той. От здравната институция обясниха още, че за да се генерира кодът, пациентът трябва да предостави ЕГН и по желание телефонен номер. Целта е да се спрат случаите на отчитане на неизвършени дейности. Според Банков първоначалната регистрация отнема по-малко от минута, а всяко следващо чекиране коства не повече от 30 секунди.
Какви са плюсовете за пациентите? От Здравната каса поясниха, че чрез уникалния идентификационен номер всеки ще може да упражнява постоянен контрол спрямо вида и обема на предоставената му медицинска помощ. Ако е оставен мобилен телефонен номер, чрез специално приложение за смартфони във всеки един момент пациентът ще може да следи кога и къде е използван неговият идентификационен код, както и за какви медицински събития. Ще получава и предварителна информация за сумата, отпусната от НЗОК, за манипулации или лечение, които болницата е заявила. Ако реално не са извършени, болният може да съобщи за тази нередност чрез специален бутон в приложението. Остава отворен въпросът обаче как ще се доказва истинността на твърденията както от страна на пациентите, така и на лечебните заведения.
При спешните случаи нуждаещите се първо ще бъдат лекувани, после ще се идентифицират с код. Децата под 14-годишна възраст няма да генерират такъв код, а техният придружител. Ако при хоспитализация не се задейства идентификационен код, Здравната каса ще предприема проверки на съответното лечебно заведение.
Елица ПАЛОВА
