в-к Лечител
в-к Лечител
 

СИНДРОМЪТ НА АСПЕРГЕР: „ЖИВОТ В СЕБЕ СИ”

Брой: 34, 25 август 2016 - СИНДРОМЪТ НА АСПЕРГЕР
В средновековна Англия родителите трябвало внимателно да следят своите деца, особено по-красивите. Във всеки момент те можело да бъдат похитени от феи. Вълшебните същества обичат човешките деца и с удоволствие ги отглеждат и възпитават в своето царство. А на тяхно място подхвърлят собствените си потомци, омагьосвайки ги така, че външно много да приличат на откраднатите. Но елфското дете можело да се отличи по редица белези - необщителност и неадекватно развитие, неочаквана любов и развита способност само към един вид дейност (по правило към музиката). Сред някои учени и писатели, изследващи историята на аутизма, съществува мнение, че за „подменени” били смятани децата с различни нарушения в развитието – в това число и с регресивен аутизъм (когато детето се развива нормално до една-две години, а след това започва да проявява симптоми на разстройство).
С разпространението на християнството вярата във феите постепенно се променила във вяра в сатанинските прояви. Един от предполагаемите случаи на аутизъм бил споменат в
беседите на Мартин Лутер
там се говорело за 12-годишно момче, може би страдащо от това нарушение на развитието. Присъдата на Лутер била жестока: да бъде умъртвено детето, защото било дело на дявола. „Той (дяволът) е способен да причинява вреди на децата, да предизвика болести на сърцето, слепота, да ги краде и дори да извади децата от люлките им и сам да легне на тяхното място”, писал Лутер. През 1747 г. бракът на шотландския благородник Хю Блеър с дъщерята на местен лекар бил анулиран заради странното поведение на жениха. По спомени на съвременници Блеър се държал доста неприлично, винаги носел едни и същи дрехи, колекционирал птичи пера и  се появявал на всички погребения в града независимо дали познавал починалия.
С развитието на науката станало ясно, че странностите в поведението не са предизвикани от феи и демони, а от дисбаланса в психичните и неврологичните процеси. Терминът „аутизъм” бил измислен през 1910 г. от швейцарския психиатър Юджин Блейлър. Той го използвал първоначално за обозначаване на симптом на шизофренията. А през 1944 г.
австрийският психиатър и психотерапевт Ханс Аспергер описал четири деца с ограничена емпатия,
физическа неловкост, тясно насочени интереси и слаби способности за невербална комуникация. Година по-рано неговият сънародник Лео Канер, който имигрирал в САЩ, описал същото разстройство. Дълго време изследванията на Аспергер оставали незабелязани в САЩ. Чак през 1991 г. неговите трудове били преведени на английски език и станали достъпни за широк кръг специалисти.
Първата половина на 40-те години не била най-удачният период за хората с психични разстройства и отклонения в развитието. Подробности за взаимоотношенията на Аспергер с нацистите не са известни. Но Третият райх, който се интересувал от евгеничните проекти и избавянето от всички „излишни”, подкрепял изследванията на психиатъра. Аспергер съзнателно преувеличавал положителните страни на своите пациенти и доказвал тяхната полза за обществото, за да ги спаси от изтребване. Докторът наричал своите подопечни „малки професори” и предричал, че техните необикновени способности ще намерят приложение в бъдеще. Към края на Втората световна война той отворил училище за деца с „аутистична психопатия”, но то било бомбардирано, и голяма част от изследванията на психиатъра била изгубена.
За хората със синдром на Аспергер са характерни
тясно насочени интереси, проблеми с комуникацията
и други особености на възприятието и поведението, но техните речеви и когнитивни способности са развити до такава степен, че им позволяват повече или по-малко да се адаптират в обществото, а в някои случаи дори да постигнат големи успехи. Образът на главния герой от филма „Рейнман”, който е определян като аутист, всъщност бил копиран от човек със съвършено друга диагноза. Неговият прототип Ким Пик се родил с мозъчна херния и увреждане на малкия мозък. Особеностите в строежа на неговия мозък формирали феноменална памет. Пик запомнял до 98% от постъпващата информация. Това е ярък пример за савантизъм – невероятна надареност на човек с отклонение в развитието. Около 50% от савантите са аутисти, но само 10% от аутистите стават саванти.
Социален далтонизъм
Най-ярката черта и най-сериозният проблем на хората със синдром на Аспергер са трудностите в комуникацията и на първо място неразбирането на контекста и невербалните сигнали. На тях им е трудно да уловят това, което се намира „между редовете”. Те или възприемат всичко буквално, или започват да се губят в хипотези какво може да означава една дума или жест. Трудно е да се прочетат емоциите на такъв човек по неговата интонация или мимика, да се разбере какво е уместно да се говори, интересен ли е на събеседника разговорът, или той отдавна е престанал да слуша. Болните от синдром на Аспергер изпадат в ступор, когато някой ги поздрави, защото им е трудно да изберат един от няколко варианта за приветствие. Едни от тях са асоциални и не се интересуват от околните, други биха искали да общуват с хората, но не разбират неписаните правила за комуникация, и те се уморяват от опитите да се ориентират във всичко това.
В биографичния филм „Игра на имитиране” младият Алън Тюринг – в бъдеще изключително талантлив математик, криптограф и основоположник на информатиката – научава от своя приятел Кристофър какво е това криптография: „Съобщения, които никой не може да види и за които никой не знае какво означават, докато нямаш ключ”. „А с какво това се различава от разговора?” – попитал Алън. И макар във филма да има много художествени преувеличения, а доказването, че Тюринг страда от синдром на Аспергер, вече не е възможно (макар да има много спекулации на тази тема), това е хубава метафора, помагаща да се разбере как комуникацията може да бъде загадка за хората с разстройства от аутистичния спектър.
Повечето хора практикуват съществуващите в ежедневния живот негласни правила интуитивно – разбират как да се обличат, как да се държат, как да говорят, в какви пози да застават. Хората със синдром на Аспергер са социални далтонисти – те могат да говорят твърде високо, да се доближат до събеседника твърде близо, не разбират хумора, буквално възприемат въпросите или проявяват честност там, където се очаква деликатност и благородна лъжа. Могат откровено да кажат, че супата не е вкусна, а дрехите ви стоят лошо, без да предполагат, че това може да бъде обидно. Поради това тяхното поведение в обществото често изглежда наивно, а понякога и грубо. Човек със синдром на Аспергер няма да лъже, да лицемерничи или да нарушава поетите задължения.
...

Владимир ЙОНЕВ

Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"


Брой: 34, 25 август 2016
 
 
Продукти
 
Пикногенол - спрей (PYCNOGENOL)
 
Витатабс холин
 
МАРИЯ ЛИХЕРА
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД