Брой: 50, 13 декември 2018 - ИМУНИТЕТЪТ

Ново изследване на Бирмингамския университет в Англия откри, че при седем от осем деца, чиито сливици биват извадени, няма нужда (и полза) от това.
Изследователите са анализирали електронните медицински картони на над 1,6 млн. деца от повече от 700 лекарски практики в Обединеното кралство за периода от 2005 до 2016 година. Те открили, че от 18 271 малки пациенти, чиито сливици били извадени, само 2144 (или 11,7%) са имали достатъчно често възпалено гърло, за да се оправдае операцията.
Според изследователите тези данни сочат, че годишно 32 500 деца претърпяват ненужни тонзилектомии.
За сметка на това пък много малчугани, които биха имали полза от отстраняване на сливиците, не биват подложени на операцията. Данните показали, че от 15 764 деца, чиито медицински картони показвали достатъчно чести възпаления на гърлото, едва при 13,6% е била направена тонзилектомия.
Според сегашните критерии в Обединеното кралство, базирани на най-добрите научни доказателства, за да имат полза от премахването на сливиците, децата трябва да са страдали (документирано) от възпалено гърло или 7 пъти за една година, или по 5 пъти в две поредни години, или по 3 пъти в три поредни години.
Изследователите установили, че от претърпелите тонзилектомия при 12,4% имало документирани 5-6 възпаления на гърлото за една година, при 44,7% - от 2 до 4 възпаления за една година, а при 9,9% - само едно възпаление на гърлото за една година.
Том Маршал, професор по обществено здравеопазване и първични здравни грижи от Бирмингамския университет, казва: „Изследванията показват, че децата с чести възпаления на гърлото обикновено получават по-малко такива през следващите 1-2 години. Онези с достатъчно документирани възпаления на гърлото се подобряват малко по-бързо след тонзилектомия, което означава, че операцията е оправдана.
Но според проучванията децата с по-малко на брой възпаления на гърлото не получават достатъчно полза, за да се оправдае тонзилектомията, защото като цяло възпаленията спират и сами. Нашето изследване показа, че повечето от децата с отстранени сливици не са били достатъчно тежко засегнати, за да е нужна тонзилектомия, докато в същото време на повечето от онези, които са били достатъчно тежко засегнати от чести възпаления на гърлото, сливиците не са били извадени.“
Ученият предупреждава, че отстраняването на сливиците може да донесе повече вреда, отколкото полза, на децата – до степен, в която „човек си задава въпроса дали тонзилектомията изобщо е наистина съществена при което и да е дете“.