Преди няколко месеца френският парламент гласува забрана за използването на технологията хидравлично разбиване за проучване и добив на шистов газ, съобщиха френски медии на 1 юли т.г.
Така Франция стана първата държава, която под натиска на общественото мнение забрани считаната за силно замърсяваща околната среда технология. Това е сериозен обрат за индустриалците, които разчитаха на подземните богатства във Франция в парижкия басейн и в югоизточната част на страната, и на които френските власти бяха предоставили без никакви затруднения и при пълна дискретност, разрешителни за експлоатация през 2010 г.
Този закон се отнася и за вече издадените разрешителни, защото чл. 2 дава на индустриалците два месеца от датата на обнародване на закона да уточнят използваните или планирани техники в рамките на изследователската им дейност. Ако те са свързани с хидравлично разбиване, което се забранява в чл. 1, разрешителното ще бъде отнето.
Експерти от международната природозащитна организация "Грийнпийс" приветстват тази забрана от френския парламент. В някои райони на САЩ, подчертават те, има забрана за добив на шистов газ в близост до населени места. Тези специалисти посочват, че ако се премине към масов добив на шистов газ в даден район екологичните въздействия ще са доста сериозни върху населението. Обикновено дупченето на земята води до обезлюдяване на цели райони.
Експерти посочват, че добивът на шистов газ чрез хидравлично разбиване е много по-сложен процес отколкото добивът на нефт и природен газ по начина, който ни е известен. Това е един и същ газ, но акумулиран в земните недра по два различни начина. За да се извлече шистовият газ, в сондажния отвор се нагнетява под огромно налягане вода, обработена с химикали. Никой не знае какво е съдържанието на химическите вещества, защото съответните американски технолози не са го патентовали и го пазят в тайна, и именно това е най-обезпокояващо.
Това нагнетяване разкъсва глинените шисти, в които се съдържа газът, и това го изкарва на повърхността. Именно разкъсването на пластовете може да предизвика раздвижване на стари разломи и отровата да проникне в залежи от питейна вода или да замърси повърхността на земята, след като бъде изтеглена от сондажа. Това се прави не само при добива на газа, но и при проучванията за неговото наличие.
Експерти от „Грийнпийс“ посочват, че за нагнетяване на огромното налягане от над 500 атмосфери са нужни тежки съоръжения и голямо количество вода. А след изтеглянето на отровната вода са необходими много големи площи за нейното депониране, както и пречиствателни станции за обработката й.
Преди известно време авторитетният британски ежедневник „Таймс“ е публикувал обезпокояващи факти от разрушителния добив на шистов газ в Пенсилвания, САЩ.
По чуждестранни медии
Пълния текст четете на стр. 14 от новия брой 44 на в. "Лечител".
