Според убедителното мнение на авторитетни учени едно от растенията, което е спасило човечеството от надвисналата гладна смърт е пшеницата. През последните години у нас, а и в много други страни, все по-често се споменава лимецът (Triticum monococcum L.) – древна пшеница, достигнала до нас от дълбините на вековете на практика в неизменен вид. Според специалистите лимецът е култивирана форма на дивата пшеница (Triticum boeoticum Boiss), която най-вероятно са започнали да отглеждат древните обитатели на Абу Хурейра. С времето разпространението на лимеца достига до Египет, Гърция, Кипър, Индия, както и до нашите земи. Семена на лимец са открити както в гробниците на фараоните, така и у нас – в тракийските могили, което свидетелства, че той е бил основна храна и на траките.  

Култивираната форма на лимеца

за първи път е описана и ботанически класифицирана от знаменития шведски учен Карл фон Линей. Стремително нарастващият интерес към тази древна пшеница се обяснява с редица доказани нейни безспорни предимства пред множеството хибридни сортове пшеница, използвани в съвременното земеделие – изключителна устойчивост срещу болести, неприятели и плевели, значително по-високо съдържание на ценни биологично активни вещества, висока хранителна и диетична стойност и пр. Любопитна подробност е фактът, че лимецът е

„безразличен“ към използване на торове и биостимуланти и не поглъща от околната среда токсични вещества

Удивителен факт е и това, че неговият геном, т.е. неговата генетична информация, е останала непокътната през хилядолетията и е идентична с тази на лимеца, отглеждан и от древните траки. Дивите форми на лимеца могат и в наши дни да се срещнат на много места в Южна България. Като далечен спомен от времената, когато по нашите земите е процъфтявал животът в безброй тракийски селища.

Лимецът потъва в забрава поради редица свои „недостатъци“ в сравнение със своите благородни наследници – хибридните сортове пшеница. По-важните от тях са значително по-слабата урожайност – около четири пъти по-малка от тази при хибридните сортове, съставляваща около 600 кг/дка, трудности при смилането на семената, обвити с цели четири твърди слоя и др.

100 г лимец съдържа

60,7 г усвояеми въглехидрати, 14,6 г протеини, 2,4 г липиди, 10,7 г фибри, 11 г вода и 1,8 г пепел. Енергетичната му стойност съставлява 338 ккал (1815,4 kJ)/100 г. Древната пшеница съдържа и ценен букет от важни за човешкия организъм биологично активни вещества – каротеноиди (бета каротин, лутеин, зеаксантин), витамини (В1, В2, В3, В5, В6, В9, Е, К) и минерали (калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, сяра, селен и др.). В състава на усвояемите въглехидрати влизат 53,9 г/100 г скорбяла и декстрини и 6,8 г/100 г моно- и дизахариди – малтоза (5,2 г/100 г), глюкоза (0,8 г/100 г), захароза (0,6 г/100 г) и фруктоза (0,2 г/100 г).

Лимецът съдържа значителни количества

ценни минерали:

манган – 2,98 мг/100 г (149% от дневната потребност), мед – 511 мкг/100 г (51,1%), фосфор – 401 мг/100 г (50,1%), магнезий – 136 мг/100 г (34%), цинк – 3,28 мг/100 г (27,3%), желязо – 4,44 мг/100 г (24,7%), селен – 11,7 мкг/100 г (21,3%) и др. Манганът е известен като „микроелементът-мениджър“, предвид важната му роля в множество жизненоважни процеси в човешкия организъм – синтезата и обмяната на невромедиаторите, участието му в ензима супероксиддисмутаза, осъществяващ антирадикаловата защита на митохондиите, клетъчните органели, продуциращи уникалните акумулатори на енергия в човешкото тяло – молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ), участие в регулацията на нивото на глюкоза в кръвния ток, в усвояването на липидите и синтезата на редица мастни киселини. Изключително важна е неговата роля за растежа на човешкия организъм чрез подпомагане на формирането на правилна костна структура и синтеза на съединителната тъкан и хрущяла. Доказано е, че манганът противодейства на натрупването на триглицериди в черния дроб (известно като стеатоза), съдейства за синтеза на запасния полизахарид гликоген в черния дроб, както и на холестерола, и взема участие в поддържане на оптималното му ниво в кръвния ток. Той активизира витамините с антиоксидантно действие А, С и Е, които участват в антирадикаловата защита на организма. Подпомага утилизирането на важните витамини от В-групата и т.н., и т.н. За отбелязване е и особено високото съдържание на „кръвотворните“ елементи мед и желязо в лимеца.

Лимецът е

богат източник на един от най-важните за човешкия организъм химичен елемент – цинка

Дефицитът на този елемент в човешкия организъм има за последствие забавяне на растежа и умственото развитие, липса на апетит, отслабване на имунитета, недоразвитие на половите органи, лошо състояние на кожата, трудно зарастване на раните, нервносензорни смущения и пр. Цинкът притежава уникалното свойство да влияе на репликацията на вирусите, като същевременно активизира имунната система. Неговият имуномодулиращ ефект е свързан с влияние на синтеза на цитокините – белтъчните, хормоноподобни сигнални молекули, осъществяващи междуклетъчната комуникация, която е важен елемент в имунната система на човека, и индуцира синтеза на антивирусни интерферони. Цинкът е един от най-важните елементи за мъжкото здраве. Установено е, че той способства за защита от израждане на клетките на простатната жлеза, подпомага производството на сперматозоиди и синтеза на тестостерон (съвместно с витамин D). От този стероиден полов хормон зависи сексуалната функция на мъжете, производството на червени кръвни клетки, както и редица свойствени на мъжете качества – издръжливост, сила, окосмяване, тембър и пр.

Селенът, който в значими количества се съдържа в лимеца, също способства за високата биологична стойност на древната пшеница. Дефицитът на този елемент се отразява изключително негативно на виталната активност на човешкия организъм, водейки до сериозен срив в имунната система. Известно е, че селенът активира белите кръвни клетки, както и производството на антитела, с което оказва мощно антивирусно действие. Неслучайно едно от средствата, горещо препоръчвано от специалистите за противодействие на коронавирусите, е добавянето на селен в хранителния рацион. В качеството си на мощен антиоксидант селенът действа синергично с другите антиоксиданти – каротеноидите, полифенолите и витамините С и Е, способствайки за дезактивация на свободните радикали – главните причинители на сърдечно-съдовите патологии и раковите заболявания.

Счита се, че лимецът

способства за алкализиране на организма,

докато хибридните пшеници – за неговото окиселяване. Известно е, че окиселяването на човешкия организъм, известно като ацидоза, отключва развитието на широк кръг патологии.

Едно от изключително ценните свойства на лимеца, което го отличава съществено от хибридните пшеници, е поносимостта му от хора, страдащи от целиакия (глутенова ентеропатия). Това се дължи на отсъствието в състава на протеините, които той съдържа, на определени фракции с висока молекулна маса, влизащи в състава на глутена. За отбелязване е, че брашното на лимеца все пак съдържа достатъчно глутен, който му осигурява добри хлебопекарни свойства. За разлика от хибридната пшеница изделията от лимец имат ярко изразен вкус, който трудно може да се сбърка. Хората, които консумират продукти на лимец, споделят, че се чувстват по-жизнени, с приповдигнато самочувствие и настроение. Благодарение на своя изключително богат на ценни биологично активни вещества състав и благотворно въздействие върху човешкия организъм лимецът заслужено получи прозвището „черният хайвер на зърнените култури“.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ