в-к Лечител
в-к Лечител
 

Кохлеарната имплантация е приложима при деца и възрастни

Брой: 23, 11 юни 2015 - ЛЕЧЕБНИ ГЪБИ
Определящи са произходът и видът на слуховото увреждане
• Д-р Дончев, какво представлява кохлеарната имплантация?
- Кохлеарната имплантация датира от далечната 1979 г., когато е излязла от експерименталните си стадии. Сега е рутинен метод за лечение на глухота. В нашата страна първите имплантации започват около 2000 година, а във ВМА - през 2004 г. Тогава нашата клиника започна да се развива като център за лечение на вродената и придобитата глухота при деца и възрастни.
Кохлеарният имплант е един вид електронно вътрешно ухо. Вътрешното ухо е тази част от слуховия апарат, която преобразува механичните трептения в нервен импулс, тръгващ нагоре по едно кабелче, наречено слухов нерв, към съответните зони на мозъка, които обработват информацията и се възприемат като слух. Органът на слуха е мозъкът, а ухото, включително и вътрешното ухо, е един интерфейс.
Тази част, която проеобразува механичното трептене в нервен импулс, може да разглеждаме като най-началната част на слуховия нерв. Това се нарича кохлея, т.е. охлюв – оттам идва и названието “кохлеарна имплантация”.
Самата кохлеарна имплантна система се състои от вътрешна и външна част. Вътрешната – кохлеарният имплант, се слага по оперативен път в главата на детето. Външната част е звуковият процесор, който прилича много на стандартните задушни слухови апарати и в него звуковите трептения се преобразуват в електромагнитен импулс.
• Какви са най-често причините за вродената глухота?
- Най-общо казано, те може да са наследствени и да бъдат установени по време на бременността. Възможно е обаче причините да са от инфекциозен или травматичен характер, настъпване на отравяния или заболявания по време на бременността при формирането на слуховия орган на плода. Може да са свързани със самия родов акт – по-тежко протичане на раждането с дълготрайна хипоксия.
Не бива да пропускаме заболявания в ранната кърмаческа възраст като причина за глухотата, от които най-голямо значение имат менингитите. В кърмаческа възраст те са по-трудно разпознаваеми, но дори открити и лекувани адекватно, много бързо увреждат нервното влакно, и то до такава степен, че след това остава негодно да провежда нервния импулс – вкостяват се каналите, през които минават слуховите нерви, и оттам следва липсата на всякаква ефективност. Най-честият причинител на менингитите в ранна кърмаческа възраст е бактерията хемофилус инфлуенце, за която вече се прилага ваксина – това е една от предпоставките драстично да спадне процентът на вродената глухота при кърмачетата.
• Има ли разлика между слухова загуба и глухота? И каква е оптималната възраст, в която трябва да се установи проблемът, за да може да се реагира ефективно?
- Обикновено говорим за слухова загуба, а не глухота, защото това е най-тежката форма. Слуховата загуба може да варира от дискретни промени във възприятието, които се установяват с апаратура и много трудно в директното общуване. Има различни форми на тежко чуване, което се коригира със слухови апарати, преди да се стигне до глухотата, или дълбоката слухова загуба, където средството на избор за лечение, особено при деца, е кохлеарната имплантация.
Установяването на слуховата загуба минава през няколко етапа. Първият е провеждането на скрининг чрез апарат за отоакустични емисии. Това е една енергия, която се получава в ушния канал при нормално функциониращо вътрешно ухо. Ако слухът е напълно нормален, тези отоакустични емисии ще се регистрират от апарата. Скринингът се прави за секунди с лесен за употреба уред и в много страни се провежда дори от доброволци, а не от медицински лица. За нашите условия най-добре е да се практикува в големите родилни отделения. Това, което успяхме миналата година благодарение на дарителската инициатива Българска Коледа, е да осигурим за абсолютно всички областни центрове поне по един такъв апарат за скрининг на слуха при новородени. Това донякъде е достатъчно, защото по-голяма част от децата могат да бъдат диагностирани.
Следващият етеп вече е работата на УНГ специалистите в сравнително големите клинични центрове. Ако веднъж скринингът е показал, че има проблем със слуха, е добре да се повтори, защото може да се дължи на ред причини в неонаталната възраст - например попадане на околоплодни течности в ухото. И ако след втория тест за отоакустични емисии се установи пак същият резултат, следва етапът, в който малките пациенти – кърмачета или в много ранна детска възраст, се насочват към специализираните клиники. Там може да бъде изследван слухът и състоянието на слуховия апарат. Във фазата до прегледа при специалист голямо значение има наблюдението, което се извършва от родителите.
Има фактори, които могат да насочат близките дали детето има проблеми със слуха – реагира ли на внезапни силни звуци, на гласа на майката, на нейните емоции в тона, напр. с усмивка, дали насочва погледа си по посока на звуци, дали се заслушва с внимание по посока на източника на звука и се опитва да имитира чутото в по-късните месеци.
Какво се случва с детето, когато се стигне до специализираните клиники? Изследват се първо функциите и състоянието на средното ухо; прави се оглед и на ухото, защото може да се окаже, че има чисто механични причини за загубата на слуха. Тук се прилага т.нар. импеданс метрия – друг метод на изследване, с който може да се установи дали има заболяване на средното ухо, което обикновено е обратимо и лечимо.
Следващата стъпка е провеждането на обективен тест на слуха, т.е. стволови евокирани потенциали, познати на хората със съкращенията АBR или BERA. Този метод на изследване се прави само в най-големите клинични центрове. Детето трябва да бъде приспано, за да се избегне всякаква физическа активност.
Ако се установи някакво намаление на слуха, което е в границите от тежко чуване до практическа глухота, малкият пациент незабавно трябва да бъде подпомогнат със слухов апарат. Ако се окаже, че се касае за глухота, тогава детето е показано за кохлеарна имплантация.
• Обяснете каква е разликата между тежко чуване и практическа глухота – термини, които се срещат не само при децата, но и в активна възраст.
- Тежко чуване означава, че въпросният пациент чува говора. До голяма степен може и да разбира, ако се говори по-силно. Но като цяло разбираемостта страда, защото не чува еднакво добре всички звуци. За да разбира в пълен обем изреченото, детето или възрастният човек трябва да носи слухов апарат.
Практическата глухота означава, че човек чува само много силни звуци. Ако силно се говори или вика, ще разграничи, че става дума за човешки глас, но по никакъв начин не може да разбере какво се говори. С достатъчно силни и модерни апарати, с настройки и със системи за изчистване на шумови и говорни честоти този проблем може да се коригира и съответният пациент да може да възприема в пълен обем говорните звуци.
Глухотата е такова намаление на слуха, при което липсва каквото и да е възприятие за звук или се възприемат наистина много силни звуци, като излитащ самолет, но от гледна точка на комуникацията не носи никаква информация. Когато е увредена началната част на слуховия нерв, средство на избор за справяне с проблема е кохлеарната имплантация. Хубаво е да бъде извършена колкото може по-рано. При децата критичната възраст е преди навършване на четири години – това е възрастта, в която детето ще се възползва от новото възприятие и мозъкът ще започне да обработва получената информация.
Друг е въпросът, ако пациентите са чували някога. Дори при деца имаме такива случаи. Тогава и по-напредналата възраст е подходяща за извършване на операция, защото вече мозъкът се е формирал като орган на слуха.
Глухотата според това дали детето вече е чувало и проговорило, се определя като предговорна, окологоворна и следговорна. Предговорната е всяка една вродена или придобита глухота, която е възникнала преди възрастта, в която малкият пациент проговаря. Следващата е, когато детето вече е проговорило, но има много малък слухов и говорен опит – това е около навършването на две години. За следговорна увреда на слуха говорим, когато, освен че е чувало, то е развило някакви говорни способности. В третия вариант операцията за поставяне на кохлеарен имплант не е съобразена с възрастта на пациента.
Кохлеарните имплантации при възрастни хора са не само много успешни, но и много благодатни за нас като лекари, защото получаваме обратната връзка какво точно възприема пациентът с това електронно ухо. Звукът е “електронен”, а в началото се чува като ненастроен телевизор. При малките деца от голямо значение е следоперативният период, когато са „извадени“ от тоталната тишина. Те трябва да започнат да различават, да разпознават звуците и да се обучат да говорят, и то така, че да бъдат разбирани от околните. Тук на преден план излизат усилията на малкия пациент, на родителите, на учителите в детското заведение, на психолозите, логопедите и в частност на слухово-говорните специалисти, и не на последно място аудиолозите, които настройват процесорите на кохлеарния имплант, за да подават вярна информация към слуховия нерв.
Крайната цел на кохлеарната имплантация е да даде равен шанс и един ден някои от децата с кохлеарни импланти да заемат успешни позиции в обществото с чуващи хора.
• По колко деца минават годишно през клиниката?
- Последните години малките ни пациенти са по около 20. В първите години този капацитет беше недостатъчен, защото се бяха натрупали подходящи за имплантация кандидати.
Ако трябва да говорим за статистика, глухотата засяга 1 на 1000 деца. С проблеми в слуха биха могли да са до 1 на 100 деца, а причините да бъдат например възпаление на трета сливица, отити, заболявания на външното ухо и др., което означава, че не е нужна кохлеарна имплантация, а само адекватно лечение.

Интервюто взе
Елица ПАЛОВА


Брой: 23, 11 юни 2015
 
 
Продукти
 
Витамар Омега-3 + боровинки
 
ЛИКОФОРС ПЛЮС
 
СЕЛЕКЮ (Seleq)
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД