в-к Лечител
в-к Лечител
 

Вашето мнение

Брой: 23, 11 юни 2015 - ЛЕЧЕБНИ ГЪБИ
Защо затъваме в блатото?
Уважаеми г-н Цонков,

Обръщам се към Вас, след като прочетох последната Ви статия в  „Лечител” – бр.21/2015 – „Акушерката – престъпник или жертва“. Впечатлена съм. От Вашия прочит на проблема, различен от официалното мнение на медиците, на съда, на адвокатите, на медиите. Чела съм и други Ваши статии, третиращи различни актуални теми и винаги, винаги у мен остава чувството на възхищение от компетентността Ви, от разумния тон не само на професионалист, но и на гражданин. И се радвам. И съм щастлива, защото Вие сте доказателство, че в България  все още живеят мъдри, отговорни, достойни хора!
Обръщам се и към всички читатели на вестник „Лечител”. Скъпи сънародници, има четива, които трябва да бъдат прочетени, има казуси, по които трябва да вземем отношение! Нека бъдем будни, нека не заспиваме, упоени от сладникаво-безвкусните обещания на политиците. Нека да говорим, да бъдем непримирими към пороците на всички, които ни ръководят на всички нива. Да бъдем безкомпромисни към откровените манипулации, лъжи и престъпления. От години д-р Цонков апелира, алармира институциите, които трябва да решат редица здравни проблеми. Предполагам, че ответният отговор липсва, съдейки по това, което се случва, т.е. нищо не се случва и… затъваме в блатото.
Надявам се, всеки от нас знае, че мизерията ражда мизерни същества – по дух, по мислене, по манталитет. А депресията като следствие на мизерния живот на мнозина българи е, както казва г-н Цонков, бич с непредсказуеми последствия – самоубийства, самолетни и всякакви други катастрофи, смразяваща жестокост към други човешки същества, невъзможност да различиш доброто от злото… Нима не сме свидетели на всичко това?!
Психиката на един човек до известна степен е отражение на неговия начин на живот. До този момент почти никой (с малки изключения) не опонира на всеобщото заклеймяващо мнение, че акушерката е „убиец”, и не попита кои са тези, които позволяват тя да поема безконечни дежурства! Голямата преумора и разбира се, депресията водят до нейното неконтролируемо поведение спрямо бебето. Надявам се, всеки разумен българин си обяснява причината, поради която в поведението на акушерката се установяват внезапни и „необясними” (според мненията на нейни колеги) промени. Никой не се впечатлява от нищо – нито от дългите дежурства, нито от обезпокоителни  акценти в поведението на работещите медицински лица… Че и защо да се интересува – това не носи пари! Вопиющо безхаберие!!!
Докога, братя българи, ще бъдем толкова овчедушни???
Аз си пожелавам да бъдем не само тръстики, а „мислещи тръстики” (както е казал Блез Паскал).
А защо тръстики? Защото живеем в блато. В което е превърната българската, нашата земя.
Таня Михайлова, Стара Загора

P.S. Моля за извинение – използвах сравнения, цитирани от г-н Цонков, но те са идеално точни за средата, в която живеем.

Бел. ред. Редакцията на в. „Лечител“ се стреми да публикува читателски мнения по възможност без никаква редакторска намеса, както е в този случай. Само заглавието е наше.

Лесно е да осъждаш – ако не мислиш...
Обаждам се, за да изразя възхищението си от Вашата статия „Акушерката – престъпник или жертва?“. Работила съм 40 години като педиатър.
Изненадана съм, разочарована съм, че толкова много хора – журналисти, политици, юристи, медици, се нахвърлиха срещу акушерката Емилия Ковачева, без да държат сметка за условията, в които е принудена да работи.
Как могат да я ругаят, дори да искат смъртта й, след като се вижда, че тя е излязла от строя, че не знае какво прави!..

Д-р Бурова (по телефона)


Брой: 23, 11 юни 2015
 
 
Продукти
 
АГАРИК БЛАЗЕЙ
 
Витатабс E50
 
Вафли без захар Диет Натур с ванилов крем
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД