в-к Лечител
в-к Лечител
 

Романът на писателя Мартин Ралчевски „30 паунда“ – издаден в Германия

Брой: 23, 11 юни 2015 - ЛЕЧЕБНИ ГЪБИ
Представянето му в Германия премина при голям успех
По покана на Българската православна църковна община „Св. Кирил и Методий” в Хамбург и берлинското издателство „Антеа” писателят богослов Мартин Ралчевски представи през май в Берлин и Хамбург романа си „30 паунда”.
Първото представяне бе на литературния фест „Берлин – Германия - Европа”, състоял се в културния дом в Берлин – Карлсхорст, и организиран от „Антеа“ - издателството на немското издание на романа.
Второто представяне се проведе в Българския културен институт в Берлин.
В Хамбург Мартин Ралчевски бе поканен от българския свещеник о. Кръстин да каже проповед по време на светата литургия.
Кулминацията на литературното турне на Ралчевски в Германия бе мултимедийното представяне на „30 паунда” пред пълна зала в елегантната галерия на артистичното дружество „Гедок” в Хамбург. Подбраните пасажи от романа, прочетени на български и немски език, се редуваха с изпълнения на българската пианистка Дария-Кармина Йосифова.
Всички тези събития преминаха при изключителен интерес.
Поздравяваме талантливия ни млад писател, приятел и автор на в. “Лечител“, с този голям успех и желаем на добър път на всичките му прекрасни романи и разкази в Европа!
По-долу публикуваме специалното интервю за вестник „Лечител“, което преводачката на романа г-жа Велина Вебер беше любезна да даде.

„Лечител“
Преводачката на книгата Велина ВЕБЕР:
Трябва да се стараем да правим добро и да раздаваме повече любов и надежда

Кога и къде сте родена?
Родена съм на 28.04.1980 г. в гр. Пазарджик.
От колко време живеете в чужбина?
В северногерманския град Хамбург живея с известни прекъсвания вече от 14 години. Поводът да дойда в ханзеатския град беше семестриална стипендия с литературна насоченост към Хамбургския университет, която бях спечелила през 2001 г. още като студентка по немска филология към Факултета по класически и нови филологии при СУ „Св. Климент Охридски”. След това се прибрах в България, за да довърша бакалавърското си образование, и реших, че ще продължа обучението си в Германия, където придобих магистърска степен в областта на съвременната немска литература с втори специалности журналистика и испанско езикознание.
Къде сте учила немски?
Първата ми среща с немския език се случи като ученичка в Езиковата гимназия „Бертолт Брехт” в гр. Пазарджик. Беше „любов от пръв поглед”. През петте си години гимназиално образование не съм пропускала СИП по немски език. След това някак си естествено дойде решението да се занимавам професионално с езика, затова се записах да следвам специалност Немска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Последвалото ми образование в Хамбург ми даде възможността да се потопя в сферата на живия, говоримия немски език и да го превърна в свой ежедневен инструмент за комуникация.
Защо фамилията Ви е немска?
Съпругът ми, с когото сме женени от 6 години и имаме две деца, е от българо-немски произход.
Как стигнахте до книгата ’’30 паунда’’?
Беше като новогодишно чудо. На първата Божествена света литургия през 2013 г., на Богоявление, о. Кръстин, свещеникът на нашата православна църковна община в Хамбург, „Св. Кирил и Методий”, ме помоли да превеждам симултанно проповедта му за немскоговорещите посетители на неделната служба. След проповедта една приятелка от общината, която вече беше прочела романа „30 паунда” и знаеше, че авторът търси преводач с немски език, ме попита дали бих имала интерес да я превеждам. По стечение на обстоятелствата прочетох книгата едва година по-късно. На един дъх и нямах никакво колебание, че искам да я преведа на немски език.
Защо именно тази книга излезе на немски?
Това се случи, на първо място, по препоръка на г-жа Маргарита Щайн, съпругата на издателя на книгата, г-н Детлеф Щайн (директор на берлинското издателство „Антеа”), която, когато прочита романа, много го харесва и иска да се издаде на немски език. Аз се включих по-късно в творческия процес, но мисля, че „30 паунда” е събирателно произведение на духовния опит на Мартин Ралчевски, в който най-ясно са противопоставени източният и западният ценностен модел.
От 01.01.2014 г., когато отпаднаха последните ограничения на достъпа на българи и румънци до пазара на труда в Европейския съюз, България е често засегната тема в пресата и електронните медии в Германия. Българските студенти в Германия представляват една от най-големите групи чужди студенти в немските университети. Въпреки това нашата история, култура и религия са все още много чужди на немеца. Докато през първите месеци на 2014 год., когато българи и румънци буквално заляха Германия, вървяха предимно негативни репортажи за страната ни, в момента в много обществени сфери в Германия (социална, културна, политическа) се наблюдава една отвореност към България. Подчертава се именно обогатяващият аспект, който историята, културата, религията на страната ни имат за едно мултикултурно общество, каквото е немското.
В този контекст мисля, че немският превод на „30 паунда” се появява тъкмо навреме, за да открие пред немския читател, който ще се почувства близък до образа на англичанина Джак, именно онази духовност на нашата нация, която, слава богу, съумява да ни съхрани като нация дори на хиляди километри от родината ни. Православието тук, в Германия, не е разпространена религия, така че смятам, че за обикновения, духовно търсещ западен човек романът на Мартин Ралчевски е много добро средство да се докосне до православния светоглед.
Освен това смятам, че всяка една книга, която се стреми да напомни на западния, материално ориентиран човек, че имаме и Душа, за която трябва усърдно да се грижим, трябва да бъде разпространявана на възможно повече езици.
Затрудни ли?Ви нещо при превода?
До този момент бях превеждала юридически, икономически, медицински текстове, туристически пътеводители, но не и художествено произведение, така че целият превод сам по себе си беше едно голямо предизвикателство. Още в началото на следването си в Хамбург започнах да пиша за едно местно вестниче и постепенно преодолях притесненията си, свързани с това, че пиша и публикувам на все пак чужд за мен език. Когато човек обаче написва един текст на целевия език, в случая на немски, той тогава мисли на него. При един превод винаги съществува голямата опасност да продължиш да мислиш на изходния език и да опишеш текста, не да го преведеш адекватно на целевия език. При обем от 275 страници този риск става още по-голям. За щастие две германки, едната от които знае български, четяха превода и ми обръщаха внимание именно на такива отделни места, в които се повлиявах отчасти от българския език и невинаги съумявах да уцеля най-фините смислови нюанси в немския.
Конкретно най-много ме затрудни преводът на славянската песен, която отец Теофан превежда на Джак в главата „Света гора”.
Колко време Ви отне?
Около осем месеца.
Как и кога я превеждахте??
В ранни зори, преди да се събудят децата ми. Тогава дъщеричката ми не беше тръгнала все още на детска ясла и през деня бях ангажирана основно с нея и обичайните грижи, които има всяка майка и съпруга. Малко по-трудно стана през последните три месеца, когато започнах работа на пълен работен ден и се налагаше нощите да стават все по-кратки. Но с Божията помощ успях да се вместя в срока, така че преводът да бъде представен на тазгодишния панаир на книгата в Лайпциг (един от най-старите по рода си в света), който се проведе през март.
Споделете, моля Ви, нещо за героите,?имате ли предпочитания?
За мен като млад човек, който е решил да емигрира с надеждата за по-добро бъдеще за себе си и децата си, бе естествено по-лесно да се идентифицирам с образа на Иван. Неминуемо ми бяха познати неговите надежди, първоначални тревоги, мечти. Също както при Иван, така и при мен вярата имаше и продължава да има особено важна роля за преработването на чуждата култура и за намирането на някакъв вътрешен баланс, живеейки в нея. На мен обаче винаги ми е липсвала смелостта на Иван да отстоявам така открито духовните ценности и православието пред немски приятели и познати, така че в това отношение той може да бъде един пример за мен.
Образът на Джак, разбира се, силно впечатлява с пътя, който извървява от един по-скоро повърхностен и задоволен младеж към един жив светец.
Как преминаха представянията в Германия?
Представянията минаха много добре. Мисля, че заедно с Мартин Ралчевски съумяхме пред всяка публика, която беше много разнородна, да представим есенцията на романа и на творчеството на автора въобще. На всяко представяне се получаваше много оживена дискусия, което беше радостно. Докато немските гости се вълнуваха повече от пътя на един католик към православен монах и някои от тях за първи път се сблъскваха с описаното в книгата чудо, станало с тленните мощи на реалния прототип на Джак, о. Антоний, то българите задаваха повече въпроси в посока доколко православието, така описано, може да се приложи като начин на живот в западното общество, където реално ние сме на гости и се надяваме на добро и толерантно отношение, доколко то наистина е превъзхождащата християнска религия. Сред гостите на отделните представяния както в Берлин, така и в Хамбург имаше и православни немци, които са избрали православието като своята истина и редовно ходят на поклонение в Света гора.
Защо се наехте да представяте Мартин Ралчевски пред немската публика?
Мартин Ралчевски посети Германия по покана на Българската православна църковна община в Хамбург и издателството на превода „Антеа” в Берлин. Църковната ни община в Хамбург носи името на солунските братя св. Кирил и св. Методий. През месец май всяка година се организират множество мероприятия, с които честваме паметта на нашите покровители. Стори ни се, че няма нищо по-хубаво от това да организираме по повод храмовия ни празник срещи-разговори със съвременен български писател, който се е посветил в творчеството си именно на темите вяра, праведен живот, православие, който чрез словото възхвалява истината за Бога и който има издаден пресен превод на свой роман на немски език.
Очаквахте ли да дойдат толкова много хора?
Църковната община със съдействието на другите български организации, като Българското училище, Генералното консулство на Република България, доста добре популяризира четенето в Хамбург, така че не смеех да очаквам, но силно вярвах, че ще съумеем да привлечем повече хора. Радостното бе, че особено в Хамбург публиката беше доста смесена – имаше както българи, така и немци, които се интересуват или от България като цяло, или по-конкретно от духовните въпроси.
Каква е Вашата житейска философия?
Всеки ден да благодарим на Бога за безкрайната му щедрост към нас, да се стараем да правим добро и да раздаваме повече любов и надежда.
Какво Ви прави щастлива?
Двете ангелчета, с които Бог е дарил мен и съпруга ми, близките ми и многото добри приятели, възможността за духовни срещи с автори като Мартин Ралчевски, които укрепват вярата ни, и будният духовен живот в църковната ни община в Хамбург, на повече от 2000 километра от родината ни.
За какво мечтаете?
Дай боже да успея да предам християнските ценности на децата си, които да им служат като ориентир в днешното объркано и обезверено общество. И разбира се, за повече читатели на немския превод на „30 паунда”.
Имате ли творчески планове, свързани с други преводи за в бъдеще?
Доколкото знам, издателство „Антеа” планува издаването и на други книги от Мартин Ралчевски, така че се надявам отново да имам възможността да превеждам текстовете му. Засега обаче няма конкретно заглавие.


Брой: 23, 11 юни 2015
 
 
Продукти
 
Тоник с Ройбос
 
ВИВАНИЯ крем (VIVANIA)
 
ШИЙТАКЕ
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД