Христо Мутафчиев е роден през 1969 г. в град Карлово. Той е един от най-талантливите актьори и председател на Съюза на артистите в България. Известен е с множеството си роли в киното, театъра и телевизията. От 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Забележителни са ролите му на Големанов в театралната постановка на Мариус Куркински "Големанов", на държавника Стефан Стамболов в „Духът на поета“ от Стефан Цанев в Народния театър. Той играе в едни от най-успешните филмови продукции като „Пансион за кучета“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев, както и в култовия сериал на БНТ „Под прикритие“.
След претърпения инсулт по време на снимки в Поморие сякаш нищо в него не се е променило. Актьорът продължава да живее на пълни обороти и е непримирим боец срещу фалша и злото, опитващо се да диктува живота на обществото. Не се оплаква, не хленчи, целеустремен е и винаги заобиколен от много хора, които го обичат.
• Кое е най-страшното изпитание, на което сте бил подложен в живота си?
– Самият живот.
• Какви поуки си вадите от изпитанията, които Ви дава животът?
– Всеки път, при всяко ситуация е различно, ако въобще мога да си вадя някакви поуки. Ние, българите, по традиция сме свикнали никога да не си вадим поуки от грешките и аз затвърждавам тази традиция, защото тя трябва да се пази.
• В постановката на Румен Цонев „Ритъм енд блус” всички актьори имат вокални задачи. Кое е любимото Ви изпълнение?
– Любимото ми изпълнение е целият спектакъл, защото той е правен с много любов от всички нас, актьорите. Разбира се и с участието на Румен Цонев като постановчик и генератор на идеите. Всеки един миг от представлението за мен е преживяване и няма как да се фокусирам върху конкретни изпълнения. Най-много се наслаждавам, когато чувам песента „Калиманку Денку” с преплитанията, които Румен Цонев направи с парчето на „Манхатън Трансфер”. Много е богато вокално това изпълнение и това много ми хареса. Допада ми също и изпълнението на Йорданка Илова на песента на Ищар.
• Какво ще кажете на Румен Цонев? Знаете, че той е във Франция и се лекува.
– Ще му кажа, че винаги може да разчита на нас. И да вземе да се обади, защото много ме дразни, като не се обажда и не вдига телефона.
• Успявате ли да опазите неприкосновеността на личното си пространство?
– Успявам. Зависи от това колко нахални са „журналистите”. Те са по-скоро драскачи и писачи, които си вадят кирливите 50 лева, като съчиняват лъжи по вестниците.
• Как се справяте с тези хора?
– Като ги бия. Така се справих с един такъв човек, който написа глупости за мен и яде бой, плю зъби и кръв, след което спря да пише. След това се появи някой друг, разбира се. Заставам с името си зад всичко, което казвам, а те се крият под някакви псевдоними.
• С какво ще запомните учителите си от НАТФИЗ – проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев?
– Проф. Сейкова ще я запомня с това, че е изключителен педагог. Тя ме научи на най-важното нещо – че в тази професия трябва да се работи. Не може да се умува, трябва да се действа!
От Илия Добрев ще запомня това, че има няколко конкретни неща, на които успя да ме научи. Първото е, че актьорът трябва да знае, когато излиза на сцената, защо го прави и какво има да прави там. Като излизаш на сцената и не знаеш какво имаш да правиш, не си за сцената. Второто нещо е партньорството с колегите на сцената, погледът в очите, и последно – когато излизаш, трябва да знаеш как го правиш и защо напускаш сцената. Когато спазваш всички тези неща, образът ти се получава.
• Как определяте кариерата си?
– Аз нямам кариера. Кариерата е място, където се чукат камъни. Аз не чукам камъни, а се опитвам да правя изкуство – толкова, колкото мога, с таланта, който ми е дал Господ. Пътят, по който преминавам, за мен е път, не е кариера. Не съм кариерист. Никога не съм бил. Слава Богу! Така са ме възпитали майка ми и баща ми.
• Спомняте ли си първата роля, която изиграхте?
– Да, помня я. Ролята на Петраки Глухонемия в пиесата на Йордан Радичков – „Суматоха”, постановка на Иван Добчев.
• Вие имате участия в киното, театъра и телевизията. Кое е онова, което най-много Ви импонира?
– След като се занимавам с всичко това, значи явно, че го правя както трябва. А това, което правя в целия си живот, като кино, театър или музика, е нещо, което ме кефи, и затова го правя. Няма как да откроя нещо повече от друго и нямам право да го правя.
• Как изглежда любимият Ви герой, който сте озвучавали като актьор?
– Правя дублаж на образи, които ми харесват. Това, което най-много ми допада, е озвучаването на Сид Ленивеца от „Ледена епоха”. Преди да се появи Сид, това с което се гордея, е Распутин в „Принцеса Анастасия”.
• Вие сте председател на Съюза на артистите в България (САБ). Как съчетавате административната с творческата работа?
– Не приемам тази работа като административна. Имам си администрация, която се занимава с административната работа. Аз възприемам тази задача, която ми е дадена от колегите, като функция на тази организация – да ги представлявам пред институциите, да защитавам техните интереси, да се опитвам да им помагам, да създавам правила, по които те да работят, без да имат проблеми.
• Изявявате се и като член на журито в шоуто „Денсинг старс”. По какви критерии оценявате артистичността на участниците?
– Това е въпрос на усещане, не е въпрос на правила от учебник, по които аз да гледам и да оценявам по точки. Когато видя, че някой гори в това, което прави, това за мен означава артистичност и желание за себеизразяване чрез изкуството, в случая – чрез танца.
• По какъв начин релаксирате?
– Ей така... Слушайки музика (пуска на компютъра си едно парче на Джон Лин Търнър).
• След инсулта, който преживяхте, по-внимателен ли сте към своето здраве?
– По-загрижен съм. Има моменти, в които – като усетя, че се уморявам, физически или психически – просто спирам и се щадя. Това го научих сега. Преди не знаех как става.
Преди имах по 28-29 представления на месец, снимах по 1, 2 или 3 филма едновременно, участвах в различни събития и бях председател на САБ. Не ми оставаше време да се погледна в огледалото и да видя сигналите, които ми изпраща Господ или моят организъм, и да спра.
• Промени ли се нещо през тези 24 години на преход в България и какво?
– Променихме се ние. Някой над нас непрекъснато бърка една помия, от която много мирише, но този някой продължава да я бърка много усърдно. В най-скоро време на народа ще му писне да му мирише, да му смърди и ще хване кофата, ще я излее в лицето на този, който я бърка. Това ще се случи на изборите!
Интервюто взе Десислава ТОМОВА
Бележка на редакцията
Това интервю бе взето в края на април. Изборите на 25 май направиха думите на големия актьор пророчески. Червените управляващи получиха червен картон от избирателите. Това, че те се правят на слепи и глухи, няма да ги спаси и да ги остави в играта. Напротив, с всеки ден се засилва гневът на хората и прави предстоящото им изгонване от терена на властта още по-унизително. Защото да се инатиш и да стоиш, докато ти плиснат кофата смрад в лицето, не е най-умната стратегия.