Над 1 милион българи са с болести на щитовидната жлеза, а у нас не се прилагат програми за скрининг сред рисковите групи. Страната ни се намира около средните за Европа нива на заболеваемост от рак на щитовидната жлеза, но в последните години се отчита ръст на новозаболелите. Очаква се през 2014 г. техният брой да достигне 350, а през 2011 г. те са били 298. Тези и още данни изнесоха на конференция ендокринолози, онколози и представители на пациентски организации, която беше посветена на Световния тиреоиден ден, който се отбелязва на 25 май.
„Йоддефицитните заболявания са почти изкоренени у нас благодарение на създадените преди години програми, но не можем да кажем същото за много други болести на щитовидната жлеза, които се увеличават”, съобщи изявеният ендокринолог проф. Боян ЛОЗАНОВ, ръководител на клиника в болница „Токуда”.
Това в най-голяма степен се отнася за автоимунните тиреоидни заболявания – тиреотоксикоза, тиреоидит на Хашимото и свързаните с тях сърдечносъдови, мозъчно-съдови и метаболитни проблеми, каквито са атеросклерозата, артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето, ритъмните нарушения, депресивните разстройства, стерилитетът. Той подчерта, че изграждането на модел за скрининг и целеви програми, насочени към рисковите групи, са наложителни и това се отнася най-вече за жените в детеродна възраст.
Бременните на възраст над 30 години, жените с хабитуални (рецидивиращи) аборти, бъдещите майки, които са и диабетички, и всички, които имат фамилна предразположеност за болести на щитовидната жлеза, трябва да бъдат стриктно следени от специалист. При бременните не бива да има и ограничение в лабораторните изследвания, защото световните стандарти препоръчват много по-чест контрол на показателите.
Друга рискова група, която трябва да се наблюдава и изследва често, са жените с тумори на гърдата – не само с рак на млечната жлеза, но и с фиброаденоми, и с мастопатия, защото има категорични данни, че те са с повишен риск да развият едновременно заболяване на щитовидната жлеза, възможно е да бъде и злокачествено.
Проф. Лозанов обясни, че често се пренебрегва в лекарската практика тревожността, като симптом, както и неразпознаването и нелекуването на депресиите, съпътстващи хипотиреоидизма. А отдавна е известно, че понижената функция на щитовидната жлеза е първопричина за 15% от случаите на депресивно разстройство.
Лекари и пациенти се обединиха около идеята, че са изправени през редица затруднения заради ограничения и лимити, наложени от Здравната каса.
Разрешените от Касата до 3 прегледа годишно и изследване на два хормона на щитовидната жлеза за пациентите с хипертиреоидизъм, както и разрешените за година по НЗОК 2 прегледа и изследване на два хормона при болните с хипотиреоидизъм не позволява пълноценно проследяване на ефекта от лечението. Контролът трябва да бъде ежемесечен, особено важно е да се наблюдават нивата на хормоните в първите месеци от лечението, първоначално всеки месец, след това на месец и половина - два. Лекарите обаче имат лимити и всяко допълнително изследване, което не се вмества в тях, трябва да се плати от пациента.
„Нарасналото приложение на ехографията и тънкоиглената аспирационна биопсия под ултразвуков контрол направиха възможно по-ранното диагностиране на рака на щитовидната жлеза”, допълни доц. Здравка ВАЛЕРИАНОВА, ръководител на Националния раков регистър.
„Колкото и да казваме обаче, че България не е сред страните с най-висока заболеваемост и смъртност от този вид рак, не бива да пропускаме факта, че за последния 20-годишен период от 1992 г. насам този показател у нас почти се е удвоил – нарастването е с 4% годишно при жените и 3% годишно при мъжете. Докато при мъжете пикът е във възрастта след 50 години, при жените е по-голям процентът на по-младите, има и пик в групата след 60-65 години. Най-чест е папиларният карцином – 70% от новооткритите случаи, следван от фоликуларния и много по-рядко – от анапластичния и медуларния карцином. Първите два вида са с благоприятна прогноза, регистрира се 5-годишна преживяемост при 81% от пациентите, при средна за Европа 86%”, обясни доц. Валерианова.
Все още в 30% от случаите ракът се диагностира късно. Затова медиците акцентираха на това да се обръща внимание и на пациенти, които вече са боледували от някакво заболяване на щитовидната жлеза, както и на хора, при които ехографското изследване е показало наличие на възли или дисплазия на жлезата.
Мария БОРИСОВА
