в-к Лечител
в-к Лечител
 

Зеленият патриарх

Брой: 13, 27 март 2014 - АУТИЗМЪТ

     Вартоломей I - Апостол на любовта, мира и надеждата и Защитник на Земята

Лъчезар ТОШЕВ

     В света, но не от света! 

     Православната църква е една – мистичното тяло Христово – и неин глава е самият Иисус Христос. Тя е една, свята, вселенска/съборна и апостолска. Църквата обединява в единство небесната си и земната си част. Тя е в света, но не е от света! Създадена е от Светия Дух, който под вид на огнени езици е слязъл над апостолите. Това се случило след Възнесението на Иисус Христос – на Петдесетница в Йерусалим. След това Светите Апостоли – учениците Христови, се впуснали в мисионерски пътувания, за да проповядват Евангелието. След увеличаването на броя на християните църквата се е разделила за удобство на управлението на поместни църкви, но е запазила своето единство и апостолската си приемственост. Първите апостоли ръкополагали епископите и презвитерите, като по този начин им предавали благодатта на Светия Дух, която носели в себе си, а те я предавали чрез ръкополагане на следващите. Поместните църкви не са напуснали единството на тялото Христово и остават в евхаристийно/литургично общение. Поместните църкви са равноправни една спрямо друга в общото единство. Подреждането им в църковните диптиси е само по достойнство и чест. Тези подредби по достойнство се наричат диптиси. 

     Тронът на Константинопол 

     Първият апостол по достойнство бил Апостол Петър, който основал църквата в Рим. Но съгласно Евангелието от евангелиста Св. Матей и всеки епископ е Петър от своята катедра. Братът на ап. Петър – ап. Андрей, първият, призован от самия Христос да върви след Него, наречен заради това Св. Андрей Първозвани, основал църквата във Византион – бъдещият Константинопол. Там той поставил за пръв епископ своя ученик апостол Стахий (Стахис). Той станал първият архиепископ на Града! След обявяването на Константинопол за столица на Римската империя той станал Новият Рим. Неговият архиепископ бил обявен от Втория Вселенски събор през 381 г. за втори по ред, но равен по достойнство на римския архиепископ. Това решение било потвърдено от Четвъртия Вселенски събор. Шестият Вселенски събор през 680 г. потвърдил това решение и постановил, че след Цариградския престол по достойнство се нареждат престолите на Александрия, Антиохия и Йерусалим. Същият събор признал за автокефална и църквата на Кипър. Извън диоцезите на тези църкви епископите се ръкополагали от Архиепископа на Константинопол – Новия Рим. Затова той получил и титлата Вселенски патриарх, т.е. Патриарх на Константинопол, но и на целия останал свят извън диоцезите на споменатите автокефални църкви. Има се предвид населеният свят (от ойкомени – живея, обитавам), а не космосът! Впрочем тази титла вече е била използвана! За първи път титлата Вселенски патриарх е дадена на Св. Йоан Постник (патриарх от 582 до 595 г.). След приемането на българите в лоното на Константинополската църква по времето на Св. Патриарх Фотий и Св. Борис Михаил – Княз на българите, на Цариградския събор 870 г. възникнал спор с Римската църква, към чий диоцез да принадлежат те. Решено било, че българите попадат в диоцеза на Константинопол. Великата схизма – разделението на църквата на Източна и Западна, станала през 1045 г. при Патриарх Михаил Керуларий по догматически причини, свързани с едностранното изменение на Символа на вярата от Римската църква, спор за хляба, използван при причастието – квасен или безквасен, върховенството на папата, безбрачието на свещениците и др. Тази схизма не е преодоляна и до днес. След Великата схизма престолът на Рим се оказал извън общение с останалите църкви на изток и така Константинополският Архиепископ станал пръв по достойнство сред равни. Добре е да се припомни, че Православната църква не е избрала свой епископ на гр. Рим оттогава до днес, тъй като има надежда, че отделилите се ще се завърнат един ден в общение, обединени от общите църковни догмати, съществували преди разцеплението. Погрешно е да се смята Вселенският патриарх за гръцки патриарх. На престола, основан от апостол Андрей Първозвани, са седели хора от различен етнически произход, в т.ч. и българи. 

     Вартоломей I – 270-ият Архиепископ на Константинопол 

     Той е роден в Турция – на о-в Имврос, или Гьокче-ада, на устието на Дарданелите – със светското име Димитриос Архондонис. По произход е грък. Завършил е семинарията в Халки – на Принцовите острови до Истанбул. Отбил е военната си служба в турската армия, ръкоположен е за дякон през 1961 г., след което през 1963 г. заминал да учи в Рим в Папския ориенталски институт. Следвал е и във Вселенския институт в Босе – Швейцария, и в Университета “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен – Германия, където защитил докторска степен по канонично право. Владее свободно гръцки, турски, италиански, немски, френски и английски. След завършването си е преподавал в семинарията в Халки, където е ръкоположен за свещеник. През 1972 г. бъдещият патриарх Вартоломей става началник на кабинета на Вселенския патриарх Димитриос I и през 1973 г. вече е Митрополит на Филаделфия и член на Св. Синод. През 1990 г. е интронизиран като Митрополит на Халкедон. След смъртта на Патриарх Димитриос, на 22 октомври 1991 г. Вартоломей бива избран за Архиепископ на Константинопол – Нов Рим, и Вселенски патриарх. Той е 270-ият Архиепископ на Константинопол, който сяда на трона, основан от Апостол Андрей, на който са седели редица светци на църквата. 

     Духовен лидер 

     Скромният отец Вартоломей, с избора му за Вселенски Патриарх, става един от световните духовни водачи на нашето време. Пръв е сред равни в Православната църква, която включва над 300 милиона души в страните на Централна и Източна Европа, Кавказ, Близкия Изток и Средиземноморието, а дори и в Япония. В някои от тези страни често има конфликти. Там православието играе традиционно роля за помирение и толерантност. Това е така, защото православната доктрина приема нормалността на етническите и културни различия, отрича етническия национализъм и ксенофобия. Разбирането, че Бог е създал всички такива, каквито е пожелал, и да се мрази някой, защото е етнически различен, е богоборство, обяснява този феномен! Задължителността на свободната воля също е ключов елемент от православното разбиране. В случай, че изборът е насилствен, той би бил невалиден! Дори като патриарх, Вартоломей запазва своята присъща скромност. Той може да бъде видян например във ферибота, пресичащ Босфора, като обикновен пътник, макар и в епископско облекло, четящ вестник и никой от пасажерите да не подозира кой всъщност е човекът до тях. 

     Влатадонската инициатива 

     През май 2000 г. манастирът “Влатадон” в Солун, който принадлежи на Вселенската патриаршия, става домакин на колоквиум “Развитие на интеррелигиозния диалог и сътрудничество с оглед постигането на мир, справедливост и солидарност между хората на Балканите” – инициатива на Вселенския патриарх за преодоляване на омразата между хората в момент, когато Балканите се тресат от кризата в Косово и последвалата криза в Македония. През следващата 2001 г., на 9 и 10 септември, инициативата получава своето развитие в една втора част, свързана с образованието. 
     През 2004 г. Вселенският патриарх взе участие в симпозиум на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, свързана с религиозната толерантност, борбата с расизма, ксенофобията и дискриминацията. Включването на църквата в борбата за изкореняване на омразата беше негова заслуга. През 2005 г. той участва в конференцията в Дъблин – Ирландия, “Вяра и развитие” с послание за корените и резултатите от конфликтите. Необичайният дотогава активен диалог на църквата с вземащите решения, като резултат от неговата активна дейност, доведе до награждаването му със златния поименен медал на Конгреса на САЩ през 1997 г., на който са гравирани думите: “Апостол на любов, мир и надежда” и “Бог е любов”, като американски поглед на делата му. ООН също го награди с наградата “Защитник на Земята”. Ливан, Румъния, Гърция, Естония и Унгария му връчиха най-високите си ордени! След продължили 3 години усилия на убеждаване от моя страна в Бюрото на ПАСЕ той получи покана да говори пред Асамблеята. Това се случи на 22 януари 2007 г., когато Негово Всесветейшество се обърна с 45-минутна реч към депутатите от 47-те страни членки. ПАСЕ прие през 2010 г. апел към Турция да отвори отново закритата през 1971 г. семинария на о-в Халки, да не препятства използването на каноничната титла “Вселенския патриарх”, да реституира имотите на о-в Имврос и о-в Тенедос, които са били на гръцката православна общност (а също и тези на българската общност в Турция). Участвах във вземането на тези решения чрез внасяне на предложения за поправки в препоръката, които се приеха в остра парламентарна битка с турските депутати. 
     От 1996 г. по инициатива на патриарх Вартоломей се провеждат редовно диалози на Православната църква с Европейската Народна Партия и нейните групи в Европейския парламент и ПАСЕ. Те засягат широк спектър от теми, като борбата с тероризма, защитата на човешките права, правата на жените, толерантността и взаимното разбирателство, изкореняването на омразата и образованието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите. Тези диалози се провеждат на различни места в Европа – Брюксел, Истанбул, Солун, Крит, Братислава, Яш, Букурещ, Естергом и пр. На тях се канят и представители на другите вероизповедания и медии. 

     Диалогът с Католическата църква 

     Разговорите за помирение между Православната и Католическата църква след схизмата от 1054 г. са взаимно усилие, започнало при понтификата на една от най-значимите фигури на нашето време – папа Йоан Павел II, заедно с патриарх Вартоломей. В резултат на това се осъществи и визитата на папа Бенедикт XVI в Цариград през 2006 г., както и създаването – още по време на понтификата на папа Йоан Павел II, на обща комисия, която да обсъди ръзличията между двете църкви и възможностите за тяхното преодоляване. Тази комисия излезе с подробен доклад, известен като “Документът от Равена” от 13 октомври 2007 г., в който се предлагаше формула за съгласие по повечето от спорните и разделящи църквата на две части проблеми. Засега няма ново последващо движение по този процес, но той не е прекратен. 

     Борбата с бедността 

     Може да звучи невероятно, но Вселенският патриарх беше гост на конференция на Световната банка в Дъблин през 2009 г., където произнесе забележителната си реч “Бедността – зло за богатите”. 

     Зеленият патриарх 

     Той е наречен така за първи път от Вицепрезидента на САЩ Ал Гор, заради своята голяма природозащитна дейност, макар че неговата екологична дейност да започва от един всеправославен симпозиум в Шамбези – Франция, през 1980 г. 
     Ал Гор се срещна с патриарх Вартоломей през 1997 г. У нас инициативите му в тази област са слабо познати. Ето някои от тях:
• Симпозиум “Откровението и околната среда” – 1995 г.
• Симпозиум за морето – 22 септември 1995 г.
• Конференцията “Религия–наука–околна среда: Черно море в криза” (20 септември 1997 г.)
• “Дунавът – река на живота” – конференция на борда на пътуващ кораб през октомври 1997 г. Това беше първият случай, когато влязох в контакт с Негово Всесветейшество, когато корабът достигна българските земи.
• Симпозиумът “Свещенните дарове за живата планета” – Катманду – Непал, 15 ноември 2000 г.
• Пети Международен Екологичен Симпозиум “Адриатика-2001”
• Конференцията “Адриатическо море – море в риск. Единство с цел.” (6 юни 2002 г.) Конференцията доведе до дискусия в Порто Романо – Албания, относно замърсяването и стана причина да седнат заедно политици и местни хора в диалог, който преди не беше се случвал.
• Обща Екологична декларация на папа Йоан Павел II и Вселенския патриарх Вартоломей I (Венеция, 10 юни 2002 г.)
• Декларация на Вселенския патриарх Вартоломей “В навечерието на световния ден на океаните” (2003 г.)
• Пети международен симпозиум за Балтийско море “Общо наследство – споделена отговорност” (2 юни 2003 г.)
• Конференция за Балтийско море и Финския залив “Хляб и риба”
• Четвърти симпозиум “Амазония: Източник на живот” (2006 г.) 
На него патриархът се срещна и дискутира с местни индианци проблемите на обезлесяването, тропическите дъждовни гори и околната среда. Той беше единият патрон на инициантивата. Другият беше Генералният секретар на ООН – Кофи Анан.
• Специален участник беше и в Германо-полския проект “Международен ден – Хляб и риба”, Любек, 2007 г.
• Може да звучи невероятно, но той организира и конференция за Гренландия “Арктика – огледало на живота” през 2007 г. на кораб, плаващ между айсбергите на Севера. На този кораб той организира диалог между представители на 12 различни религии с учени, експерти и вземащи решения – среща, която обикновено се приема като невъзможна. На нея беше объждан промлемът с глобалното затопляне и какво да се направи за справяне с проблемите.
• През 2009 г. патриарх Вартоломей взе участие в симпозиума “Великата река Мисисипи” в Ню Орлианс (21 октомври 2009 г.) 
     На всички тези дискусии се срещаха хора, които никога преди не са имали възможност да дискутират разглежданите проблеми извън своя кръг. Този обществен диалог е голяма заслуга на Зеления патриарх. Тези диалози развиват много по-голямо разбиране за проблемите в големи групи от хора, които имат възможност да ги видят и от друг аспект, за който понякога не са и предполагали. Тези диалози развиват много по-голяма социална сплотеност между хората и развиват дух на сътрудничество за прехвърляне на мост над проблемите, дори между разделени преди групи. 
     Патриарх Вартоломей е и църковен писател. Но той има и редица книги, свързани с етичното отношение към околната среда, като “Дунав – реката на живота”, “На земята, като на небето!” (посветена на Арктика), “В света, но не от света”, за църквата и пр. 

     Диоцезът 

     Диоцезът на Вселенската патриаршия при интронизацията на патриарх Вартоломей включваше Цариград и Света Гора – Атон. След избора му на престола той се зае енергично да възстановява влиянието на патриаршията. 
     Към него премина Естонската православна църква, като автономна църква. Тя напусна Московската патриаршия, което предизвика охлаждане на отношенията между двете православни църкви, тъй като покойният руски патриарх Алексий II по произход беше естонец от Талин, със светско име Ридигер, от германския благороднически род фон Рюдигер, приел православието в 18 век. Руската църква “Св. Александър Невски” в Париж на рю Дарю също напусна “обятията” на Московската патриаршия и избра Константинопол. Скоро тя беше последвана и от т.нар. Сурожка епархия на Московската патриаршия във Великобритания. Разбира се, Москва веднага регистрира отново тези епархии в приспособени малки помещения, трансформирани в църкви, но с много по-малко пасоми. След решението на Англиканската църква жени да стават епископи много вярващи напуснаха църквата. Особено остър този въпрос беше в Северна Ирландия. Католическата църква и протестантските деноминации започнаха активна мисионерска дейност за привличане на бившите англикани. Но те масово избраха православната църква и днес там има значителна православна общност. Украинската православна църква, която е в схизма спрямо Московската патриаршия, също поиска да се присъедини към Константинопол, а след това да получи автокефалия, чрез канонично отделяне. Някога Св. ап. Андрей Първозвани е поставил кръст на един от хълмовете на Киев и беше логично да потърсят помощ от престола, създаден от него в Константинопол. Още повече деветото решение на Четвъртия Вселенски събор им дава това право. Засега този въпрос не е придвижен. На честванията на 1025 години от покръстването на Киевска Рус през 2013 г. патриарх Вартоломей, Московският и на цяла Русия Патриарх Кирил и Българският Патриарх Неофит присъстваха в Киев и служиха заедно, а чувствителният въпрос не беше поставен. 
     Вселенската патриаршия и Атинската автокефална архиепископия влязоха в конфликт по въпроса за църковната юрисдикция на Западна Тракия и гръцка Македония. След няколкогодишни спорове Патриарх Вартоломей постигна компромисното решение духовната юрисдикция да е на Вселенската патриаршия, а административно църквите в този регион да работят със Св. Синод на Атинската Архиепископия. Днес Вселенската патриаршия има значителен диоцез, благодарение на тази активна дейност. 

     Другите православни църкви 

     Всеправославните надюрисдикционни събори, които той организира с участието на представители на всички православни църкви имат значение. 
     През 1998 г. такъв събор беше организиран в София по повод конфликта и разделението в БПЦ. Със своя духовен авторитет патриарх Вартоломей окуражи извършването на промени в други автокефални църкви, като Йерусалимската патриаршия, където патриарх Ириней беше заменен с патриарх Теофил и Кипърската църква, където престарелият Архиепископ се оттегли и отстъпи място на нов, по-енергичен предстоятел – Архиепископ Хризостом II. 

     Бих искал да завърша това представяне с традиционния “полихронион” (многолетствие), който пее църквата на своя предстоятел: 
     εις πολλ? ?τη, Δ?σποτα! (Ис пола ети, Деспота!) 
     На многая лета, Всесветейший Владико!



Брой: 13, 27 март 2014
 
 
Продукти
 
КАНДИМИН® (CANDIMIN)
 
Пикногенол - спрей (PYCNOGENOL)
 
Витасел® ашваганда KSM-66®
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД