Страната ни се нарежда на едно от челните места в Европа по честота на хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ). Почти 13% (12,89 на сто) от българите са с болни бъбреци. Само 7,2% от жителите на Великобритания имат този проблем. 8,1% от живеещите в Норвегия са с хронично бъбречно заболяване, 6,8% са те в Португалия, 8,6% в Австралия.
Въпреки стряскащата статистика по данни на НЗОК обхванатите с лечение у нас са едва 4000 души. В тази бройка се включват болните, лекувани с еритропоетин, пациентите с хронична бъбречна недостатъчност без анемия, диспансеризираните с пиелонефрит, гломерулонефрит и бъбречно-каменна болест. Още 3500 българи са на хемодиализа, от която зависи животът им. Тези данни бяха представени по време на дискусия, посветена на Световния бъбречен ден, която се проведе в „Александровска” болница.
Хроничното бъбречно заболяване се свързва с многократно по-висока съдова патология и смъртност. Причините за многото неоткрити болни у нас са липсата на профилактика и късния достъп до консултация с нефролог. Специалистите за пореден път подчертаха, че близо една трета от пациентите им стигат до тях късно, когато заболяването е в напреднала, трета или четвърта степен.
Лекарите препоръчаха да бъде възприет по-отговорен подход, най-вече към хипертониците, които са приблизително 33% от българите, и към диабетиците, които са 8,5% от хората у нас. След като е известна истина, че диабетът и хипертонията са значителен рисков фактор за ХБЗ, естествено е да се препоръча тези болни да бъдат рано консултирани от нефролог, а така също и адекватно проследявани. Според оценката на Българското нефрологично дружество между 350 000 и 700 000 души у нас имат някакъв нефрологичен проблем, който трябва да бъде адекватно диагностициран, лекуван и проследен.
„Бъбречните заболявания са чести, но обикновено са тихи и имат бавно развитие. В началото липсват субективни оплаквания, но тези заболявания най-често
прогресират към бъбречна недостатъчност
Рядко се наблюдава внезапно и бурно развитие, най-често това се случва при млади хора. Искам да кажа, че бъбречните заболявания не са внезапно стряскащи както инфаркта и инсулта, като новината за онкологично заболяване, като травмите и т.н. – всички те винаги приковават вниманието на пациентите и близките им и задължително предизвикват стрес. Така „стряскащите” инфаркт и инсулт в повечето случаи се дължат на предшестващи заболявания – най-често артериална хипертония, захарен диабет, затлъстяване и хронично бъбречно заболяване. Последната причина е честа, но относително по-рядка, в сравнение с другите посочени. На базата на ХБЗ обаче инфарктът, инсултът, травмите имат по-фатално протичане и изход, отколкото при другите причини”, обясни проф. Емил Паскалев, нефролог от „Александровска” болница.
Каква може да бъде профилактиката на ХБЗ? В ежегодните задължителни профилактични прегледи и изследвания да се включват и такива, показващи нивото на бъбречната функция. Пациентите със захарен диабет и хипертония да следят още по-често работата на бъбреците си и да търсят консултация с нефролог, дори да нямат оплаквания.
Мария БОРИСОВА
