Бойка ВЕЛИНОВА
265-ият наследник на престола на Свети Петър и първият от Новия свят – папа Франциск, за една година демонстрира, че е не само добросърдечен пастир, но и амбициозен управленец
Има една много красива българска дума, която рядко срещаме поводи да употребим: умиление. Речникът я тълкува като затрогване, разнеженост, като състрадание, отзивчивост или снизхождение. Църковните хора пък ще ви кажат, че Умиление или Елеуса е едно от най-разпространените изображения на Пресвета Богородица с Младенеца.
Най-могъщият световен духовен водач обаче, какъвто е главата на Римокатолическата църква, ни даде повод още от първия ден на понтификата да се обърнем повече към себе си и към другите с умиление: папа Франциск. И показа, че ненапразно носи името на светията от Асизи, прочул се като покровител на бедните, болните и прокажените и на цялата одушевена и неодушевена природа. Още с появата си и първите думи и жестове, отправени към притихналото множество на площада пред базиликата „Свети Петър” в Рим той показа, че е нестандартен, извън строгите рамки на канона, но неизменно човечен, харизматичен и милостив. Такъв, какъвто изтерзаните души на хората в съвременния свят, далеч не само католиците, имат жажда да докоснат.
Букмейкърите оценяваха шансовете на Берголио да стане папа с 41:1.
Това означава, че онзи, който беше заложил на него дори 100 евро, е спечелил приличната сума от 4100 евро. Преди осем години тогавашният кардинал се класира на второ място в конклава след Йозеф Рацингер (папа Бенедикт XVI), но призова гласувалите за него да подкрепят германския кардинал.
Кой е сегашният наследник на Свети Петър
Хорхе Марио Берголио е много популярен с личната си скромност, доктринален консерватизъм и преданост на социалната справедливост. Твърди се, че и сега не е променил режима си – той става в 4,30 ч. сутринта и си ляга в 21 ч. Противник е на лукса и предпочита обществения транспорт. През 2001 г., когато е ръкоположен за кардинал, негови поддръжници събират пари, за да присъстват на церемонията в Рим. Тогава той ги убеждава да раздадат парите на бедните. Биографията му сочи, че от 22-годишна възраст живее само с един бял дроб заради дихателно заболяване. Работел всякаква работа, за да се издържа като студент – дори изхвърлял пияни и буйни клиенти от заведение. Берголио е фен на футболния отбор на Буенос Айрес “Сан Лоренцо”. Като млад имал годеница, но после открил религиозното си призвание и дал обет за безбрачие.
Освен футбола харесва тангото, поезията на Фридрих Хьолдерлин, музиката на Бетовен, платното на Шагал “Бялото разпятие”, филма “Гощавката на Бабет”, творчеството на Достоевски, “Божествена комедия” на Данте Алигиери и романа “Годениците” на Алесандро Манцони.
Кардинал Берголио е автор на няколко книги, посветени на религията. И за него има написани няколко, сред които “Йезуитът” на Франческа Амброджети и на Серджо Рубин (от 2010 г.). В тази книга-интервю Берголио разказва за различните моменти от живота си.
За свой девиз папа Франциск избира стиха от Евангелието на Матея „Miserando atque eligendo” („Помилван и после избран”), защото е приел със сърцето и разума си тълкуванието „да не се стреми към земни вещи, да не иска ефимерни изгоди, да избягва дребните почести, да е полезен за всички, да обича оскърблението и с търпение да преглъща получените обиди, винаги да слави Троицата и никога – себе си". Тези думи имат голямо значение за 17-годишния Хорхе, който след изповед почувствал божието милосърдие и разбрал, че е призван да стане свещенослужител.
Специалистите допускат, че е близък до консервативното светско движение "Общение и освобождение". Заема позиции против абортите и евтаназията, осъжда хомосексуализма и еднополовите бракове и смята осиновяванията от еднополови двойки за форма на дискриминация към децата. Говори свободно италиански и немски.
Изненадите на новия папа
Кардинал Берголио бе интрониран начело на папската институция с името Франциск на 19 март 2013 г. Той беше избран на петото гласуване, когато кардиналите постигнаха кворум от две трети (необходим за излъчване на глава на Римокатолическата църква). За него е очевидно, че успява да увлича множеството и че е от водещите фигури в Латиноамериканската църква.
Кардинал Берголио става папа точно 55 години след като е постъпил в йезуитския орден. На 13 март 2013 г. екзалтираните поклонници, чакали часове наред „белия дим” над Сикстинската капела под дъжда, най-сетне виждат новоизбрания наместник на Свети Петър във Ватикана. За посветените в църковните дела, а и за хората на площада, изненадите били няколко. Първо, кардиналът не бил сред седмината фаворити, цитирани от медиите в последната седмица преди гласуването. Втората изненада била неговата националност – превесът бил за папа-бразилец, след като те са най-многочислените католици в Новия свят. Изборът на Берголио за папа води до още една новост за църквата – това е първият папа-йезуит в нейната история. Третата изненада било името Франциск, избрано за първи път от глава на Римокатолическата църква в почит към Свети Франциск от Асизи. Той е и първият неевропейски папа от 1300 години (след сириеца Григорий). Папа Франциск е стеснителен, говори малко, избягва високите почести, но е много внимателен към проблемите на страдащите и онеправданите.
„Конклавът ме намери чак на края на земята”, пошегува се Светият отец при първото си изявление пред поклонниците, след като ги поздрави скромно с „Добър вечер, братя и сестри” на италиански с латиноамерикански акцент. Тогава той не само почете с молитва оттеглилия се свой предшественик Бенедикт XVI, но и помоли множеството да поеме по пътя на братството, обичта и евангелизацията и да му даде благословията си. На него, папата! Берголио е известен като църковен центрист, подкрепящ реформите и стремежа към по-позитивна визия за църквата, смята анализаторът Марко Полити. Отварянето на църквата към развиващия се свят е сред приоритетите му, а името Франциск означава съвсем ново начало.
Пастир, но и успешен мениджър
В трудните за целия свят години в началото на новия век експертите по църковните дела бяха единодушни, че институцията се нуждае не само от изтънчен интелектуалец и вдъхновяващ пастир, но и от човек с доказани качества на ръководител. “Сложете всичко това на едно място и ще получите
Иисус Христос с диплома за Магистър по бизнес администрация.
Това са високи изисквания за квалификация”, беше казал по радио Ватикана отец Томас Рийс. А експертът по управление на Ватикана от университета в Перуджа Франческо Клементи изрази убеждението, че новият папа има нужните качества. “Берголио има много силен пастирски профил: той е обикновен мъж, който живее простичко, но в същото време има голям опит в управлението, тъй като е бил на почти всички възможни постове в Курията (управляващия орган на Римокатолическата църква).”
Новите предизвикателства пред папата-йезуит са свързани със сериозни размествания на религиозната сцена. В страни като Полша и Италия католическите духовници застаряват и религиозните практики западат. В Африка католицизмът се разпространява, но ислямът също, както и протестантският евангелизъм. В Америка католическата вяра се нуждае от втори шанс, след като евангелистите съумяха да спечелят симпатиите на бедните. В Азия католицизмът има все повече последователи, но там все още католиците са смятани и за чуждоверци от културно-историческа гледна точка. Погледите са насочени към Латинска Америка, защото това е континентът с най-голям брой католици в света (към 44 процента от населението) и народът е дълбоко религиозен. Със 123 милиона вярващи Бразилия е страната с най-много католици в Латинска Америка, следвана от Мексико с 93 милиона.
Първият латиноамерикански папа е културен мост в Римокатолическата църква, изтъкна след избора на конклава в. “Вашингтон пост”. Кардиналите се спряха на мъж с обикновени вкусове, но и с твърди консервативни позиции по някои църковни въпроси, коментираха в хор световните медии. Изборът на името Франциск от йезуит, а не от францисканец, подчертава мисията на бъдещия папа да работи за обикновените и бедните хора, следвайки примера на светеца, който преди няколко века се е отказал от привилегиите в живота.
По делата му ще го познаете
Всяко изявление или поява на папата предизвикват порой от положителни реакции заради умилителните и човечни жестове, които прави: след като италиански младеж му изпрати писмо по един от кардиналите, папа Франциск му се обадил лично с думите "Обажда се папа Франциск". Папата помолил момчето да се обръща към него на "ти".
Промяната в настроението на площада, ентусиазмът, умилението пред базиликата „Свети Петър” при всяка поява на новия папа са ясно разпознаваеми и различни. Мога да сравня с една от последните публични аудиенции на папа Йоан Павел II, когато поклонници от различни общности от цял свят се бяха построили, за да получат благословията на духовния водач, но папамобилът премина някак набързо и вяло едва през първите редици поклонници и остави много разочаровани от чакалите
часове наред в по-задните редици.
• Още в първите дни след интронацията си, на 23 март 2013 папа Франциск проведе единствената документирана среща на двама папи в историята. Настоящият се срещна в Кастел Гандолфо с римския папа в почивка Бенедикт XVI. Двамата разговаряха около час, а самият Франциск изтъкна, че с Бенедикт "са братя".
В края на същия месец папа Франциск изми и целуна краката на 12 млади затворници (според броя на Светите апостоли) в знак на опрощение и любов към тях в поправителния дом "Casal del Marmo" край Рим. Умиването на краката на Велики четвъртък е християнска традиция, която води началото си от Тайната вечеря и символизира любовта на Христос към неговите ученици. Папата отново наруши статуквото, като не направи това в катедралната базилика „Свети Петър”. Следват няколко от десетките изказвания и събития, които разкриват личността на „Папата от края на земята”.
• Заедно със 100 000 поклонници на площад "Свети Петър" в Рим папата в четиричасово бдение за мир се обяви за спирането на гражданската война в "любимата му Сирия". Отправи апел към похитителите за повече хуманност и да бъдат освободени всички пленници, като обещава на семействата им, че ще се моли за тях.
• През ноември м.г. вниманието на света прикова трогателна снимка, на която папа Франциск демонстрира съчувствие и човечност към несретник, чието лице и тяло са покрити с ужасяващи тумори. Главата на Римокатолическата църква прегърна и целуна този мъж, страдащ от рядко генетично заболяване, което води до нарушено зрение и е изключително болезнено. Богослови тълкуват, че снимката на папата напомня за историята на Св. Франциск от Асизи, който се грижел за прокажените.
• В края на януари Светият отец призова да се сложи край на насилието в Украйна и да се започне диалог между правителството и представителите на опозицията, като пусна два бели гълъба като символи на мира.
• Папата умили света и с мнението, че майките могат без притеснение да кърмят децата си по време на водените от него богослужения. "Хорът днес пее, обаче най-хубавият хор е този на децата и някои ще плачат, ако са гладни или искат нещо друго. Спокойно, мили майки, ако са гладни, дайте им да ядат", обърна се папата към родителите по време на кръщавката.
Кръщелните церемонии, традиционни за Ватикана, се организират в Сикстинската капела – най-вече за децата на местни служители, но тази година папа Франциск покани и други бебета. Така например семейство италиански военнослужещи, присъствало на обща папска аудиенция преди няколко месеца, помолили Франциск да кръсти дъщеря им Джулия. Светият отец приел, както разказаха двамата в печата, но щом съпрузите изпратили документите във Ватикана, станало ясно, че имат само граждански брак. Това не попречило на папата да кръсти момиченцето, както и детето на една самотна майка. Изоставена от своя партньор, тя смятала да абортира, но се отказала и написала писмо на Франциск. "Вам се пада дългът да предадете вярата на тези деца – това ще е най-хубавото наследство, което ще им оставите", заръчал 
първосвещеникът на родителите.
• През февруари друга новина обиколи света: яркочервеният мотоциклет "Харли Дейвидсън", подарен на папата по повод 110-та годишнина на американската марка през юни 2013 г, беше продаден за 241 500 евро на търг в Париж, съобщи аукционна къща "Бонъмс".
Първоначално той се оценяваше между 12 000 и 15 000 евро. Разбира се, средствата бяха предоставени за благотворителност. Папа Франциск никога не го е карал, само е оставил подписа си на резервоара му. Светият престол го дари на католическата благотворителна организация "Каритас". Приходите от продажбата ще бъдат предоставени за ремонта на приют за бездомници в италианската столица.
Дни след като Белгия стана първата страна в света, която сне всички възрастови ограничения за евтаназията, позволявайки я и за тежко болни деца в терминален стадий, духовният баща на католиците осъди това политическо решение. Лошото здравословно състояние или инвалидността никога не са били основателна причина да отхвърлим някого или още по-лошо, да се освободим от него", заяви папата.
„Чистилището” Туитър
Когато папа Бенедикт XVI благослови появата на своя акаунт @Pontifex през декември 2012 г., той изрази желанието и усилията на църквата в разпространяването на библейските слова в социалните мрежи. След избирането на новия приемник на Свети Петър, щафетата бе приета успешно и от папа Франциск.
През март миналата година, когато бе избран за папа, Франциск написа: „Папата трябва да служи на всички хора, особено на бедните, слабите, уязвимите.” Това се приема за лого на неговия понтификат и досега не е разочаровал последователите си.
Днес @Pontifex излиза на 9 езика и има 11 милиона последователи в цял свят. Папата казва, че присъствието на Църквата в интернет е от съществено значение, тъй като технологията не е достатъчна.
Туитовете се радват на огромно одобрение и стотици коментари. Вярващите католици, но и всички, които имат потребност от духовна храна, приемат с радост и благодарност посланията: така умилителни, окуражаващи, човеколюбиви. Преди лятното си посещение в Бразилия за Дните на католическата младеж папата дори раздаваше през Туитър индулгенции – освобождаване от наказанията, наложени за вече опростени грехове. Смята се, че индулгенцията съкращава времето за пребиваване в чистилището на съгрешилите, затова мнозина го наричат на шега „пропуск за рая”. По традиция този акт се осъществяваше при лична среща на папата с вярващите.
На „Световния ден на комуникациите на Католическата църква“ папа Франциск описа интернет като "дар от Бога" за насърчаване на диалога между коренно различни групи. Тогава той подчерта, че "безпрецедентните постижения" в областта на технологиите и цифровите медии са направили различните религии по-лесно достъпни за много хора по света, създавайки усещане за единството на човешкия род.
Големите надежди за големи промени
Към новия папа Франциск – въпреки достолепната му възраст – има големи очаквания да не е папа на прехода, а истински предводител на жизнено необходимите промени в апарата на Западното православие. Хората се надяват да успее да прочисти администрацията и финансите на католическата църква и да възстанови ролята й на морален водач, обръщайки нова страница след поредицата скандали. Специалисти по темата коментират, че макар да е бил смятан за голям духовен лидер, предшественикът му Бенедикт XVI е бил слаб мениджър на всекидневните дела и е оставил курията в пълен безпорядък. От друга страна, днешният „Папа от края на земята” е бил член на няколко конгрегации – ватиканския еквивалент на министерства, но никога не ги е ръководил. Специализираният уебсайт “Ватиканинсайдър” отбелязва, че той е ходил до Рим само “когато е било абсолютно необходимо”. В резултат той не е свързван с Ватилийкс – изтичането на поверителни папски документи миналата година, които хвърлиха светлина върху твърденията за противоборство между водещи членове на курията, както и върху случаи на корупция и финансови злоупотреби.
• Eдин от приоритетите му като папа е реформирането на Института за религиозни дела (ИОР), банката на Ватикана, която има съмнителна репутация и е разследвана в Италия за пране на пари. Прогресивният католически седмичник “Фамилия кристиана” дори призова новия папа да закрие ИОР.
• Също така има натиск от кардиналите в САЩ и други страни, които настояват за децентрализиране на структурата на църквата, за да се даде повече глас на епископите от региони, където католицизмът е във възход, като Латинска Америка и Африка.
• Друг ключов проблем са свещениците-педофили, които опетниха репутацията на Римокатолическата църква по целия свят. “Нашата надежда е, че новият папа ще прояви смелост и кураж в подхода към кризата с продължаващите от векове посегателства и тяхното прикриване от църквата”, заяви базираната в САЩ “Мрежа на оцелелите след посегателства на свещеници”.
265-ият наследник на престола на Свети Петър ще трябва да се заеме и с други отдавнашни проблеми, като гоненията на християни в Африка и Азия, както и отслабването на католическото влияние на Запада на фона на надигаща се вълна от секуларизъм. Малко вероятно е папа Франциск драстично да промени консервативните позиции на църквата към гей браковете, ръкополагането на жени, обета за безбрачие на свещениците, аборта и евтаназията.
Изборът на латиноамерикански йезуит за папа би бил немислим преди 30 години, така че сега изборът на Берголио бележи завой на църквата от последните две консервативни папски управления, коментира в. “Гардиън”.
Непознатият Берголио
В ексклузивно интервю от цели 29 машинописни страници за авторитетното италианско списание на отците-йезуити „Чивилта Католика” папа Франциск разкрива още по-многостранно неизвестни аспекти от личността и веруюто си. „Виждам Църквата като полева болница след битка. Излишно е да питаме тежко ранения за холестерина или високата захар! Раните трябва да бъдат излекувани. Тогава можем да говорим за всичко друго.” Трите ключови думи в неговия понтификат се определят като колегиалност, синодалност и размишление в светлината на Иисус. Ето и някои от споделените от папата идеи:
• Понякога църквата се затваря в малките неща и малките закони. По-важното е обаче първоначалното известие: „Иисус Христос те е спасил!”. Затова църковните служители трябва да бъдат преди всичко милосърдни. Известяването на спасителната Божия любов предшества моралното и религиозно задължение. Днес понякога ни се струва, че преобладава обратното.
• За хомосексуалистите: Веднъж бях провокативно запитан дали одобрявам хомосексуализма. Отговорих с друг въпрос: „Кажи ми: когато Бог гледа към един хомосексуалист, изпитва ли нежност или го отхвърля, осъждайки го?”. Винаги трябва да виждаме личността. Оттук навлизаме в тайната на човека. Бог съпътства хората в живота, а ние трябва да ги придружаваме да тръгнат от условията, в които се намират. Трябва да ги съпътстваме с милосърдие. Тогава Светият Дух вдъхновява свещеника да каже правилните думи.
• „Аз съм един грешник”, определя себе си папата. Припомняйки изключителната картина на Караваджо за призванието на Матей, казва: „Това съм аз, един грешник, към когото Господ обръща очи”. Това казах, когато ме попитаха дали приемам избирането ми за Свети Петров приемник.
• За реформите е необходимо време: Мнозина смятат, че промените и реформите могат да се осъществят за кратък период. Мисля, че винаги е необходимо време да се положат основите на истинската и ефикасна промяна. ...Същевременно изпитвам съмнение във внезапно взетите решения. Отнасям се с недоверие към първото решение, тоест, първото нещо, което идва на ум. Обикновено то е погрешно. Трябва да внимавам, вътрешно да преценя, да имам необходимото време. Мъдростта на размишлението в светлината на Светия Дух освобождава необходимата двойственост на живота и ни кара да намерим подходящите средства, които не винаги съвпадат с онова което изглежда голямо или силно.
• Защо избира ордена на йезуитите? Обществото на Иисус ме впечатли с три неща: мисионерският характер, общността и дисциплината. Това е странно, защото по природа съм недисциплиниран. Но дисциплината на йезуитите, начинът им да се отнасят към времето, ме впечатлиха много.
• Без хора не мога да живея. Аз не се виждам като самотен свещеник. Аз се нуждая от общност. И това става ясно от факта, че живея тук, в „Санта Марта“. Когато дойдох в дома, по жребий ми се падна стая №207. Стаята, в която сега се намираме, беше стая за гости. Реших, че ще живея тук, в стая 201, защото, когато влязох във владение на папското жилище, усетих в себе си едно „Не“. Папският апартамент в Апостолическия дворец не е луксозен. Но в крайна сметка прилича на обърната фуния. Голям и просторен е, а входът му е много тесен. Влизаш вътре капка по капка. Това не е за мен. Трябва да живея живота си заедно с други хора.
• Стилът на ръководство: Много млад бях избран за Провинциален настоятел. Бях само на 36 години: лудост! Трябваше да се справям с много трудни ситуации. Авторитарният ми и бърз начин да вземам решения ми докара сериозни проблеми и обвинението, че съм крайно консервативен.
• Жената в Църквата: Необходимо е да се разширят пространствата за по-решителното женско присъствие в Църквата. Страхувам се от решението на „мъжественост във фуста”, защото жената има същност, различна от тази на мъжа. Жените поставят дълбоки въпроси, на които трябва да се намери отговор. Църквата не може да бъде такава без жената и нейната роля. Жената в Църквата не може да се пренебрегне. Мария, една жена, е по-важна от епископите. Казвам това, защото не трябва да смесва ролята с достойнството. Трябва да се работи повече за изграждането на едно богословие на жената. Женският гений е необходим там, където се взимат важни решения”.
• „Жив съм благодарение на една монахиня”: Нека си помислим за монахините, които живеят в болниците: те живеят „на огневата линия”. И аз съм жив благодарение на една от тях. Когато имах проблем с белия дроб в болницата, лекарят ми даде определени дози пеницилин и стрептомицин. Но монахинята от моето отделение ги утрои, защото имаше нюх, знаеше какво прави, защото беше с болните по цял ден. Лекарят, който беше наистина много добър, прекарваше времето си в неговата лаборатория, сестрата живееше „на огневата линия” всеки ден.
• Следата на Фелини: „Филмът „Пътят” на Фелини е може би този, който харесвам най-много. Идентифицирам се с този филм, който се позовава скрито на свети Франциск. Мисля, че когато бях 10-12-годишен, гледах всички филми с Ана Маняни и Алдо Фабрици. Друг филм, който много харесвам, е „Рим, открит град” на Роселини. Дължа моята кинематографична култура преди всичко на моите родители, които често ме водеха на кино.
Послание за Великия пост 2014
И тазгодишното обръщение на папа Франциск за Великия пост е напълно в стила му, увлича и умилява вярващите. Той ги приканва да се противопоставят с християнско милосърдие срещу материалната, моралната и духовната бедност.
Човешката бедност Светият отец тълкува в три категории: първата е материалната, която засяга достойнството, като лишава човека от неговите основни права и блага от първа необходимост: храна, вода, хигиена, труд, възможност за развитие и културен растеж. Пред тази бедност църквата предлага своето служение, за да изцери раните, които обезобразяват лика на човечеството. „В бедните и последните виждаме Христовия лик, изтъква папата. Като обичаме и помагаме на бедните, ние обичаме и служим на Христос”.
Вторият тип бедност, която главата на Римокатолическата църква описва в своето послание за Великия пост, е моралната. Тя не е по-малко обезпокоителна, тъй като „ни принуждава да станем роби на порока и греха. Колко много семейства се измъчват заради някой от неговите членове – често младеж – който е подвластен на алкохола, дрогата, хазарта или порнографията! Колко много хора са изгубили смисъла на живота, лишени от перспективи за бъдещето и са изгубили надежда! И колко много хора са принудени поради тази бедност на несправедливи социални условия, на липса на труд, на липса на равенство в образованието и здравеопазването. В тези случаи моралната бедност може да бъде наречена убийство в зародиш”.
Третият тип бедност, която папа Франциск посочва в посланието си за Великия пост, е духовната. „Тя ни поразява, когато се отдалечим от Бог и откажем Неговата любов – пише Светият отец. Ако смятаме, че нямаме нужда от Бог, който чрез Христос ни подава ръка, защото мислим, че ние сме достатъчни сами за себе си, тогава се насочваме по пътя към провала. Бог е единственият, който ни спасява и освобождава”.
Папата насочва своето размишление за ролята на съвременните вярващи пред бедността.
„Библията е истински антидот срещу духовната бедност
– подчертава папата. Християнинът е призван да разнася във всички области освободителното послание, че съществува прошка за извършения грях; че Бог е по-голям от нашия грях и безвъзмездно ни обича; че всички сме създадени за общението и за вечния живот”, съобщава радио Ватикана.
Накрая Светият отец призовава всички християни да свидетелстват евангелското послание към всички които живеят в материална, морална и духовна бедност, чрез „оголване” като символичен жест на Великия пост. „Ще бъде добре да се запитаме от какво можем да се лишим, за да помогнем и обогатим другите с нашата бедност – призовава Папата. Нека не забравяме, че истинската бедност боли: затова "оголването" няма да бъде истинско без покаянието. Не вярвам в милостиня, която не ни струва нищо и не боли”, завършва папското послание за Великия пост.
