в-к Лечител
в-к Лечител
 

Беленеадата продължава

Брой: 12, 25 март 2010 - МАЙЧИНСТВОТО

     В края на 1989 и началото на 1990 г. целият град Свищов се вдигна на протести срещу проекта за нова атомна централа, предвидена да се строи между Свищов и Белене - на площадка, намираща се на дъното на някогашното свищовско блато. След общата стачка на свищовлии и голямата дунавска демонстрация с лодки, която блокира пристанището на АЕЦ, кабинетът на Андрей Луканов спря проекта. 
     Ясно е, че никой не иска атомна централа в задния си двор. Дори и тези които казват, че е напълно безопасна и безпроблемна! Причината за острата реакция на обществеността тогава, и то в цялата страна, имаше много по-солидни аргументи. 

     ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ 1977 
     На 4 март 1977 г. Свищов беше разрушен от силно земетресение от 8-ма и дори по-висока степен по скалата МШК. Загинаха над 120 души. Много сгради бяха разрушени. Разрушен почти изцяло беше и румънският град Зимнич, намиращ се на отсрещния бряг на Дунава. 
     Такива силни земетресения с епицентър Вранча в Румъния стават в района през 30-40 години и се помнят от хората. През юни 1990 г. Свищов преживя отново едно силно земетресение с епицентър „Вранча”, за щастие без жертви. 
     Пак през 1990 г. БАН извърши оценка на проекта и заключи, че по икономически, екологични, сеизмологични и социални причини проектът не трябва да се реализира. През 1997 г. на обсъждане, организирано от министъра на енергетиката Георги Стоилов в много по-широк формат, се стигна също до подобни заключения. 
     На дебатите тогава дори руските специалисти признаха, че проектът не може да се изплати за срока на експлоатация на реакторите и следователно е неизгоден икономически. 

     ЗАПОЧВАЙТЕ - ПОСЛЕ ЩЕ ВИДИМ 
     Впрочем решението за изграждане на атомна централа в този район не се взема от специалисти, а от политици - на заседание на Политбюро на ЦК на БКП в средата на 80-те години. На това заседание е било предвидено обсъждане на проекта за бараж на Дунава при Никопол-Турну Мъгуреле или при Белене-Чоара. Отказват се от идеята за бараж в полза на АЕЦ. Тогава са действали на принципа „Вие започвайте, а процедурите (по оценка и анализ) ще се извършат в ход”. Това - поне у нас, предполага какъв ще бъде резултатът от такива процедури. 

     РАЙОН СЪС ЗАТИХВАЩИ ФУНКЦИИ 
     Нещо повече. В края на 80-те години се прие и едно секретно постановление, с което регионът на Свищов се обяви за зона със затихващи функции поради негативните последствия, които АЕЦ ще донесе на района. Всички в Свищов тогава получиха и персонални противогази, които може би биха били полезни в случай на авария в химическия комбинат, намиращ се точно до площадката на АЕЦ, но не и по отношение на изтичане на радиоактивни вещества в атмосферата. На една карта, изработена пак тогава, се определят и зоните, където е трябвало да живеят работещите в АЕЦ - извън 30-километровата зона около централата - в района на Павликени и Полски Тръмбеш. Но в „зоната” остават 5 града и над 30 села в България (както и 2 млн. дка обработваема земя) и 4 града и 20 села в Румъния. 

     И СОЦИАЛИСТИ СА ПРОТИВ 
     Във Великото Народно събрание дори и социалистите бяха против. Група от 10 депутати от БСП, начело със Стефан Продев и Иван Харалампиев (сега общински съветник от ГЕРБ), поискаха с декларация спиране на проекта. Спирането на проекта АЕЦ-Белене през 1990 г., потвърдено през 1997 г., имаше голяма обществена подкрепа. 

     ЗАЩО ПАК? 
     Възкръсването на идеята за „АЕЦ-Белене” стана по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, като изявлението му за това беше свързано с поетия ангажимент за затваряне на 3-и и 4-и блок на АЕЦ-Козлодуй и целеше успокояване на общественото мнение. 
     Обсъжданията дойдоха след обявяването на решението. Отново „каруцата беше поставена пред коня”. 

     ПОСТРОЕНОТО Е РАЗРУШЕНО 
     По време на кабинета на Сергей Станишев беше разрушен построеният фундамент за реакторите. Оказа се, че не е имало смисъл да се влагат средства за нещо, което след това не само, че няма да се използва, но и се влагат допълнителни средства за разрушаването му - в случая с използване на специални диамантени въжета. Така аргументът за необходимостта да се спасява вече построеното на площадката намалява сериозно своята сила. Защо трябва да се вложат още 10 млрд. евро, за да се спасят останките от някогашния проект? 
     Днес отново се поставя въпросът за АЕЦ-Белене по повод „щедрата” оферта от Руската федерация за заем от 2 млрд. евро, с които да започне строителството. Тези средства не са подарък. Те ще трябва да се върнат от евентуалния бъдещ инвеститор, ако се намери такъв. 
     Общата стойност на проекта по оценка на министър Трайчо Трайков е около 10 милиарда евро. Това не включва разходите по закриване на централата, изграждането на хранилище за отработеното гориво, нито негативния ефект върху икономиката на региона в периода след построяването - върху селското стопанство, винарството и пр. Не се взема предвид и неизбежното напускане на района от младите хора, които няма да са заети с работа в централата. 

     СРЕДСТВА НЯМА - НЯМА И ДА ИМА! 
     Такива значителни средства България няма и не се очертава да има. Освен това страната ни не е готова да покрие разходите за щетите върху другите сектори на икономиката в района от реализацията на проекта. От анализите на икономистите стана ясно, че АЕЦ-Белене не е необходима за вътрешното енергопотребление на страната, което продължава да спада. Това става поради модернизацията на икономиката и подмяната на технологиите с по-ефективни. АЕЦ-Белене ще работи за износ. Навън ще се изнася възможно най-чистия продукт, а в България ще се консумират всички негативи и рискове. При това без да се очаква каквото и да е обезщетение за това - нито за местното население, нито за страната. Съгласно решението на ЕС България до 2010 г. трябва да осигурява 20% от енергията си от възобновяеми източници и да подобри енергийната си ефективност с още 20%. Това означава, че и в момента имаме повече мощности отколкото са ни необходими. 
     Ако няма логика в едно действие, очевидно трябва да се търси друга логика. 

     БЪЛГАРИЯ - РУСКИ ТРОЯНСКИ КОН В ЕС? 
     НЕ НАМ! НЕ НАМ... 
     През 1996 г. руският посланик при ЕС нарече България „руски Троянски кон в ЕС”. Троянският кон е онзи дървен кон, който някога данайците подарили на Троя след 10-годишната неуспешна обсада, пълен с техни войници. Приемайки дара, троянците сами го вкарали в града, пренебрегвайки предупреждението на жреца Лаокоон: "Бой се от данайците, когато ти правят подаръци!" (Вергилий, Енеида ІІ-49) Може би Русия иска да има своя АЕЦ в ЕС. Така се хвалят вече в руските медии. Това е техен легитимен интерес, но нашият интерес съвпада ли с техния? 
     Какво би било отношението към България в ЕС и НАТО, ако това стане? 
     Ние не следва да играем ролята на „Троянски кон на Русия в ЕС”, както очаква г-н Чижов. Но когато внасяме почти цялото ни необходимо количество газ и петрол от Русия, а също и ядреното гориво за АЕЦ-Козлодуй, трябва вече да се замислим дали искаме тази наша енергийна зависимост от Русия да бъде пълна? 
     Не е ли по-добре да се вслушаме в предупреждението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, изразено в Резолюция 1531/2007 и Препоръка 1779/2007, за опасността от използването на енергийните доставки като инструмент за политически натиск? Тези документи бяха приети от ПАСЕ след редица събития, на които ние бяхме не само свидетели, но дори и преки пострадали. 
     Ако правителството вземе предвид тези аргументи, отговорът му трябва да бъде само един - БелеНЕ!

     Лъчезар ТОШЕВ



Брой: 12, 25 март 2010
 
 
Продукти
 
ВИЗИОБАЛАНС ОПТИ (VISIOBALANCE OPTI)
 
Фортесан® PEA
 
АБИСАН
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД