От 1 март НЗОК плаща 50% от стойността на глаукомните медикаменти, което е огромен проблем за по-голяма част от пациентите. Доколко е финансово съобразено болните да пестят от лечението си и дали последващата терапия и пълното ослепяване, до което води нелекуваната глаукома, няма да излезе по-скъпо на държавата - питат специалисти и страдащи от болестта. Според доц. Ботьо АНГЕЛОВ, който завежда Първа очна клиника в Александровска болница, Румъния, която е със същото икономическо и социално развитите, заплаща 100% лекарствата за глаукома: „Ние сме на опашката в Европа и в това отношение. Конкретното очно заболяване е сходно с диабета и исхемичната болест - нужна е непрестанна терапия до края на живота. Лечението трябва да е максимално в угода на тези пациенти. Голяма част от болните имат и други заболявания, които Касата също не покрива. Повечето са пенсионери и по никакъв начин не биха могли да си купуват лекарствата всеки месец. Ще се случи, че пациентът няма да слага капките в количеството, което му е назначено, или ще си купи по-евтини, което пък ще влоши състоянието му.”
Георги ДИМИТРОВ е председател на новоучредената в началото на март Пациентска организация „Глаукома”. Той разказва, че преди седем месеца е посетил офталмолог заради увеличаване на диоптрите. Оказва се, че страда от глаукома в напреднала форма и трябва да положи много усилия и постоянство, за да запази зрението си, което има до този момент. Едни капки за очи струват от 20 лв. нагоре, обикновено се изписват по 3-4 вида, което означава, че в най-добрия вариант лечението на месец ще е около 80 лв., коментира Димитров: „Глаукомно болните се диспансеризират и какви са правата им - да посетят очен лекар веднъж на 6 месеца, за да се констатира дали са слепи. Има болни, при които, докато се регулира режимът на използваните лекарства, трябва по-често да посещават специалист. Така че този срок е нужно изобщо да отпадне или да стане поне веднъж в месеца.”
Около 40 000 души се лекуват от глаукома в България. Обикновено терапията на пациенти със средно тежки и с тежки форми на болестта достига до 1000 евро годишно. Инвалидизацията поради слепота е тежък финансов ангажимент и професионална загуба за обществото; тя е тежест за семейството и води до проблеми с интеграцията и социализацията на пациента.
Глаукомата обхваща група дегенеративни заболявания, причиняващи типични увреждания на зрителния нерв и зрителното поле. В 2/3 от случаите болестта се дължи на повишено вътреочно налягане, а в 1/3 - на съдови промени, обяснява доц. Наталия ПЕТКОВА, председател на Националната глаукомна асоциация. Когато започне увреждане на зрителния нерв, се появяват т.нар. “слепи петна” в зрителното поле, като те най-често са в периферните му части. Ранното диагностиране и лечение на заболяването e предпоставка да се избегне слепотата или сериозната загуба на зрение. Ако глаукомата не се лекува, крайният резултат е пълна слепота. Понижаването на вътреочното налягане и спирането на прогресирането на глаукомните увреждания става чрез медикаментозно лечение, лазерни интервенции или оперативна намеса.
Основните видове глаукома са три: вродена, първична и вторична. Вродената започва още в ранна детска възраст. Първичната е по-честа след 40 години, а вторичната е следствие от съпътстващи заболявания или възпаления и травми.
Доц. Петкова допълва, че никой не е застрахован от появата на това заболяване, но има рискови фактори, които предопределят проблема. На първо място е възрастта. Според специалистката 2/3 от населението у нас не знае, че след 45 години трябва задължително да се посети очен кабинет за измерване на вътреочното налягане. Нужно е извършването още на оглед на зрителния нерв чрез офталмоскопия и неврофибрилерен слой, изследване на зрителното поле (периметрия), оглеждане на предния очен сегмент и камерния ъгъл (гониоскопия). Рискови фактори за появата на глаукома са и хипертонията, диабетът, късогледството, фамилната обремененост.
За всеки пациент съществува индивидуална норма за вътреочно налягане, при която няма опасност от увреждане на зрителния нерв и поле. Счита се, че границите на нормалното вътреочно налягане са между 10 и 21 mm Hg. При някои състояния, като например глаукома с изразени увреждания на зрителния нерв и наличието на други фактори (като атеросклероза, диабет и др.), се налага вътреочното налягане да е под 18 mm Hg и дори да се понижат границите на 10-15 mm Hg, за да се спре прогресирането на увреждания.
Елица ПАЛОВА
