Тази година Световният ден за борба с бъбречните заболявания се отбелязва на 14 март. Това се прави от 2006 г. по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на бъбречнигте фондации. Целта на инициативата е да се повиши информираността на обществото. У нас бъбречните заболявания се превръщат в епидемия, като близо 90 на сто от пациентите с такива проблеми умират преждевременно от сърдечно-съдови усложнения. По последни данни, за които “Лечител” вече писа, потърпевшите българи от хронични бъбречни страдания са почти 13 на сто от цялото население, а с бъбречна недостатъчност са диагностирани около 9 хиляди души.
Интервю на Елица ПАЛОВА с проф. Боряна ДЕЛИЙСКА - национален консултант по нефрология и завеждащ специализираното отделение към УМБАЛ „Царица Йоанна“ (ИСУЛ).
• Проф. Делийска, какво представлява бъбречната поликистоза?
– Бъбречната поликистоза е вродено заболяване, което се предава от поколение на поколение. Изключително важно е това страдание да се разграничи от единичните, солитарни кисти на бъбрека – както ние, специалистите, казваме, става дума за бръчки на бъбрека. Може да са по 5-6 броя, но отново се определят като единични. Двете състояния много често се бъркат от пациентите, а реално те нямат нищо общо. Отново да подчертая, че бъбречната поликистоза е вродена болест. Тогава бъбреците са доста увеличени по размер и цялата тъкан е заета от разнокалибрени кисти. В хода на заболяването и с течение на времето те влошават бъбречната функция. Важно е да се подчертае, че болестта се развива бавно.
• При това заболяване може ли да се говори за профилактика?
– Тъй като бъбречната поликистоза се предава по наследство, е добре при фамилии с такава анамнеза поне веднъж годишно да се провежда ехографски преглед с цел профилактика. Какво имам предвид – ако майката или бащата са диагностирани с поликистоза на бъбреците, е нужно децата също периодично да се наблюдават с ултразвук. Това може да се направи още на 20-годишна възраст. По-често обаче кистите стават видими след навършване на 30 години. Само така може да се хване развитието на заболяването, т.е. нарастването на размера и броя кистите и намаляване на действащата бъбречна тъкан. Едва когато този процес напредне, обикновено се проявява и типичното високо кръвно налягане. Възможно е да се насложат и възпалителни процеси, които по-бързо да влошат бъбречната функция.
От своята практика мога да посоча, че имаме семейства, в които единият наследник страда от поликистоза, а другият – не. Невинаги болестта се проявява в наследство, но въпреки това ехографският преглед не бива да се пренебрегва.
Ако болният вече е развил хипертония вследствие на поликистозата, наложително е лечение на високото кръвно налягане, защото, ако не се лекува, то би ускорило влошаването на бъбречната функция. Необходим е и периодичен контрол по отношение на възпалителните процеси на бъбрека, защото те също биха затруднили дейността на органа.
• Необходимо ли е да се спазва определен режим на хранене от пациентите с бъбречна поликистоза?
– Ако болният не страда от хипертония, може да има нормален, пълноценен режим на хранене. Когато са налице тенденциозни залитания да се яде само определена храна, а друга – да не се вкусва, организмът винаги реагира отрицателно. В никакъв случай не бива да се стига до крайности, независимо от каква болест страда пациентът. Разумното количество от дадена храна е безвредно и за болен, и за здрав.
Все пак трябва да се има предвид, че нашите храни са солени, което е особено важно за пациентите с повишено артериално налягане. Чипс, солети, бързи закуски, салами, филета, пушени колбаси – всичко това трябва да се ограничи предвид голямото количество сол. Не става дума, че едно парченце колбас ще влоши състоянието на болния с поликистоза, но трябва да се внимава.
Когато вече е налице затормозяване на бъбречната функция и повишаване на креатинина, съветваме да се намалят белтъчините в менюто.
• Съществува ли лечение?
– По света започва да има проблясъци по отношение на опитите за откриване на лечение, но са на много ранен етап и не може да се говори за категорични терапевтични ефекти. Работи се активно, защото бъбречната поликистоза е проблем за целия свят.
Засега разчитаме на консервативното лечение, адекватен хранителен режим и терапия на бъбречната недостатъчност, когато настъпи в хода на заболяването.
• Полезно ли е физическото натоварване?
– Умереното физическо натоварване е чудесно за всеки човек, в това число и за пациенти с бъбречна недостатъчност. Акцентирам обаче върху умерено натоварване, а не изминаването на 15 километра дневно например.
Пациентите с по-големи кисти трябва да бъдат внимателни и да не носят тежести, по-големи и остри предмети откъм коремната стена, защото може да се спука киста. Това не е драматично усложнение, но е неприятно.
Не се препоръчва тежък физически труд. Болният трябва да се пази от инфекции, преумора. Като цяло е необходимо да спазва оптимален режим на живот.
Болните с бъбречна поликистоза подлежат на диспансеризация. Това означава, че имат право да посетят специалист два пъти годишно, без да плащат.
• Какво бихте посъветвали не само страдащите, а и застрашените от поликистоза на бъбреците?
– Винаги съветвам хората, дори и да се чувстват здрави, да си пуснат обикновено изследване на урина поне веднъж годишно. То струва около 2 лева, които всеки може да отдели от бюджета си. Въпреки че се касае за рутинно изследване, е възможно то да насочи лекаря в търсенето на специфично състояние. При нас, в отделението по нефрология на ИСУЛ, лични лекари са пращали пациенти за приемане със съмнение за пиелонефрит, без нито едно изследване на урина.
При болните с хипертония винаги трябва да се мисли, че то може да идва именно от бъбреците.
• Споменахте, че поликистозата на бъбреците се развива изключително бавно във времето. Може ли да потвърдите това твърдение със случаи от Вашата практика?
– Ходът на заболяването е индивидуален и не може като по учебник да се каже как ще се развие – всичко зависи от начина на живот и генетичните особености на човека. От около 15 години имам пациентка с бъбречна поликистоза – тогава дойде при мен за първи път и я диагностирах. Сега е на около 67 години. През цялото време тя държи леко влошаване на креатинина, т.е. състоянието й за толкова години не се е променило към по-лошо. Дано и занапред да е така. Тя е спокойна дама, която води щадящ начин на живот.
